Европейският министър на външните работи Жозеп Борел каза, че ударите на украинските въоръжени сили по цели в Русия са законни, ако са пропорционални. Той говори след среща на министрите на отбраната на Европейския съюз (ЕС) на 28 май.
Това се случи, след като ден по-рано Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация, че на Украйна трябва да се позволи да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по легитимни военни цели на руска територия.
По-рано американският държавен секретар Антъни Блинкен каза, че САЩ не подкрепят използването на оръжия, доставени на Украйна от страната и нейни съюзници, извън украинска територия, но Киев сам решава как да се разпорежда ефективно с тях.
„Нито насърчаваме, нито разрешаваме използването на оръжия, доставени от САЩ, за нанасяне на удари на руска земя", каза във вторник говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.
„Обсъдихме възможността за отмяна на ограниченията за удари със западни оръжия по военни обекти на руска територия. От гледна точка на международното право те са абсолютно законни, ако са извършени пропорционално", коментира във вторник Борел.
Според върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност някои държави вече са готови да отменят ограниченията за използване на техните оръжия, докато други все още обмислят. Той не посочи броя на страните, които са се съгласили.
На свой ред френският президент Еманюел Макрон се изказа в подкрепа на това да се разреши на Украйна да неутрализира със западни оръжия руските военни бази, от които се изстрелват ракети. Той каза това на пресконференция в Германия след разговори с германския канцлер Олаф Шолц, който се противопоставя на подобно разрешение.
Макрон показа карта на Украйна, на която се вижда посоката на руската офанзива в Харковска област.
„Трябва да им позволим да неутрализират военните съоръжения, от които изстрелват ракети и атакуват Украйна“, каза президентът.
По-рано полският външен министър Радослав Шикорски, който не изключи изпращането на войски в Украйна, призова западните държави да спрат да се ограничават в подкрепата си за Украйна. Отмяната на ограниченията беше подкрепена и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, президента на Латвия Едгар Ринкевич, министъра на отбраната на Нидерландия Кайса Олонгрен и премиера на Чехия Петр Фиала.
Въпреки това германският канцлер каза, че не вижда причина за отмяна на забраната за подобни удари. Италия и Испания също се противопоставиха на отмяната на забраната.
Междувременно руският президент Владимир Путин предупреди във вторник Запада, че членовете на НАТО в Европа си играят с огъня, като предлагат да позволят на Украйна да използва западни оръжия за удари дълбоко в Русия. Според него това може да предизвика глобален конфликт.
„Постоянната ескалация може да доведе до сериозни последствия. Ако те настъпят в Европа, как ще се държат САЩ, имайки предвид нашия паритет в областта на стратегическите оръжия?", попита той пред репортери в Ташкент, предаде Ройтерс.
От 10 май руските войски отвориха втори фронт, като нахлуха от север в посока големия украински град Харков. Руските авиационни, артилерийски и ракетни обстрели продължават и всеки ден има загинали и ранени. Отварянето на втори фронт натовари украинската армия, която трябва да преразпределя ограничените си ресурси.
В същото време заради ограничението да на поразява цели в Русия с дарени оръжия обаче Киев не може да сваля руски самолети.
Форум