Русия използва Турция, за да заобикаля икономическите санкции на Европейския съюз (ЕС) и Г-7 и да внася петрол и газ в Блока. Това става ясно от ново изследване, публикувано в сряда.
Новината идва, след като заради войната на Русия в Украйна ЕС наложи петролно ембраго на Москва, което влезе в сила 6 декември 2022 г. България получи изключение до края на 2024 г., а през ноември 2023 г. доклад на няколко неправителствени организации, сред които и Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), показа, че страната е използвала изключението си, за да внася руски петрол в ЕС.
На 5 февруари 2023 г. страните от Г-7 и ЕС наложиха и ембарго върху вноса на дизел и други продукти, произведени от суров петрол в руски рафинерии.
Докладът, изработен от ЦИД и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), показва, че след началото на войната в Украйна Русия се е превърнала във втория по големина търговски партньор на Турция. През 2023 г. тя е изнесла стоки на стойност 42,2 млрд. евро, като това са предимно нефт, газ и въглища.
Проучванията на конкретни доставки, извършени от CREA и ЦИД, показват, че европейски държави може да са внасяли руски петролни продукти, смесени или реекспортирани от терминали за съхранение на петрол в Турция.
Износът на петролни продукти от Русия за Турция пък е генерирал данъчни приходи в размер на 5,4 млрд. евро за Русия, с които тя може да финансира войната си в Украйна.
Какво показват числата
В периода от 5 февруари 2023 г. до февруари 2024 г. Турция е внесла руски петролни продукти на стойност 17,6 млрд. евро. Това е увеличение със 105% спрямо същия период през предишната година. Освен това от въвеждането на ембаргото 81% от вноса на петролни продукти в Турция е от Русия.
В този период ЕС е внесъл 5,16 млн. тона петролни продукти на стойност 3,1 млрд. евро от три турски пристанища - Джейхан, Мармара Ереглиси и Мерсин. На тях обаче няма рафинерии. Разследванията на двете неправителствени организации показват, че европейски държави може да са внасяли руски петрол с чужди примеси или реекспортиран през турски терминали за съхранение.
„Вътрешното потребление на петролни продукти в Турция нараства с 8% през 2023 г. За разлика от това вносът на петролни продукти по море в страната е нараснал с 56%, което предполага, че Турция се превръща в център за реекспорт на петролни продукти, а не само задоволява нарастването на вътрешното търсене“, пише в доклада.
След забраната за руски петрол в ЕС и в страните от Г-7 освен Турция, Китай и Индия също се възползват от ниските цени на суровината и започват да внасят по-големи количества. Според доклада обаче Турция не разполага с достатъчно рафинерии, в които може да го преработи.
Как се случва
От началото на санкциите най-големи количества петролни продукти от Турция за ЕС са изнесени от пристанището Джейхан, където няма рафинерия.
Според данните от доклада до края на февруари 2024 г. в това пристанище са внесени общо 3,02 млн. тона петролни продукти, от които 92% са от Русия. За същия период 3,2 млн. тона петролни продукти на стойност 1,9 млрд. евро са изнесени за ЕС.
През май 2023 г. петролният терминал „Торос Джейхан“ на това пристанище получава 26 923 тона газьол от Новоросийск в Русия, а десет дни по-късно подобно количество газъол заминава за рафинерията „Коринт“ в Гърция.
За периода от 2023 г. до 2024 г. най-голямото количество нефтопродукти са изнесени от пристанище Алиага, но в доклада се посочва, че от там се изнасят и продукти, преработени в турската рафинерия STAR.
Кои са най-големите вносители от ЕС
Според изследването петте държави членки на ЕС с най-голям внос на петрол от Турция за периода февруари 2023 г. до февруари 2024 г. са Гърция, Нидерландия, Италия, Испания и Румъния.
Гърция и Нидерландия са получили най-голям обем петролни продукти от пристанището в Джейхан.
Форум