"От софийско-пловдивската артистична бохема ще кажат, че сме халтура".
Това е първото, което ще прочетете, ако отворите една от най-популярните в последните три години страници във Фейсбук - "Вайръл стихове за секс и драма". Нейни създателки са две млади жени, които са най-нетипичните инфлуенсърки с все повече последователи.
Безпощадно саркастични, понякога дори цинични, те осмиват с неподражаем стил житейските, политически и социални неуредици, с които всички постоянно се сблъскваме. Движи ги необходимостта да бъдат реактивни на тези процеси, а удовлетворението е, че това, което правят, е вдъхновило, разсмяло или дори разплакало някого.
И двете са работили като журналистки и са писали много публицистични текстове в онлайн издания. Цветелина и сега публикува в сайта "Булевард България", а Антония, която се занимава с комуникации, в момента е в майчинство, но също не е спряла да пише. През цялото време те създават своята поезия - и сериозни стихове, и смешни "осмиващи поетични напъни", както казват самоиронично.
За тях, като пишещи хора, това е творчески процес, който чувстват като неизбежна вътрешна потребност.
"Има разбиране, че смешни неща се правят от хора, които много се подхилкват и смеят, а за да направиш смешка, по-скоро ти самият не трябва да се смееш. Смешното често идва през тъжното и са доста свързани", каза пред Свободна Европа Цветелина Вътева.
"Страницата има различни измерения. От една страна, задоволява някакви по-дълбоки наши потребности да бъдем граждански активни, от друга - по-низши – да си го изкараме чисто човешки някъде“, допълни Антония Антонова.
Двете казват, че всички проблеми в обществото и средата, в която живеем, понякога предразполагат към цинизъм и дори бруталност. И от реакциите виждат, че нещата, които пишат, са разпознати като верни от немалко хора.
„Не бих казала, че е препоръчително хората самоцелно да проявяват цинизъм, но в България във всеки смисъл, ако щете като пейзаж, много трудно човек може да запази фините струни на своята чувствителност непокътнати от едно омерзение, което живеенето тук поражда“, казва Антония.
Не е лошо човек да емоционално интелигентен,
но в общество от темерути и психопати
е смъртоносно
мъчително
Някои хора, включително по-възрастни роднини, не възприемат някои техни по-цинични писания. През лятото Цветелина кани майка си, баща си и баба си на едно от четенията на площад "Славейков". След като чува някои мръсни думи от устата на внучка си и нейната сподвижница, баба ѝ казва възмутено: "Моля те, не ме кани повече, аз това не го разбирам".
Двете не са много убедени, че имат чак толкова много последователи, когато в света на инфлуенстърството и модерните социалните мрежи, някои правят по 200 000, но се радват, че съдържанието, което предлагат, очевидно има смисъл.
Ако не друго, то поне куцо,
кьораво и сакато
се отпусна да е поет
покрай тая страница
Според Антония е клише, че в съвременния свят трябва да се предлага задължително нещо по-просто за хората, за да го разберат.
„Смея да твърдя, че въпреки откровено вулгарните ни избухвания на моменти, не предлагаме лесно смилаеми текстове. Не трябва да се подценяват хората, много от тях не са посредствени и имат нужда от изкуство, литература, поезия, хумор, който в България е на много ниско ниво“, казва тя.
Чувството ви за хумор
е силно преувеличено
Идеята за страницата се ражда в един много особен период – в началото на март 2020 г., точно преди затварянето заради пандемията от Covid-19. Двете се познават от преди, когато са колежки в сайта Webcafe и там откриват, че имат творческо привличане. Така им хрумва да направят нещо заедно.
Първоначално идеята е за страница със саркастични кратки поетични форми. Започват малко като на шега, нямат никакъв маркетингов план, както и досега. Постепенно, с удължаването на локдауна, докато Цветелина гледа едногодишното си бебе, страницата се превръща в своеобразен психологически отдушник.
"Доста хора започнаха да откликват, да се смеят, да споделят и ние решихме да пускаме и истинска наша поезия", разказва тя.
Така започват да им пишат и лични съобщения, да споделят как са се почувствали и това е връзка, която ги вдъхновява.
"Това общо споделено чувство ми носи някакво спокойствие и утеха в живота, който, нека признаем – е труден", казва Цветелина. "Когато това, което пишем, е припознато от други, усещането за самота се притъпява, виждаш, че всички сме в една лодка, и на мен това ми дава смисъл", добавя тя.
Изживявала съм немалко провали
в живота си, но това, в което винаги
се провалям, е старанието да смаля себе си,
за да се побера в чужд по-малък калъп.
Не става. Не влизам.
Режа, хвърлям. Не влизам.
Махам си цялото тяло.
Не влизам. Оставам само сърце.
Не влизам. Съжалявам. Не влизам.
Има го обаче и другото - така нареченият "хейт". Как се справят с него?
"Затварям се в банята и рева половин час, пия мента, глог и валериан, увеличавам антидепресантите и всичко е наред", шегува се в стила на страницата тя.
Но сериозно казва, че когато си малко или много публична личност, това е неизбежно, особено когато "човек има куража да изрази мнение, чувство, опит за изкуство". Обаче се свиква. В началото им е било много неприятно от груби, грозни и агресивни коментари, в един момент започва да им става смешно, а вече все по-малко ги докосва. Начинът да се справиш е култивиране на непукизъм и дебелокожие, но, разбира се, двете с Антония не са "бронирани", и някои грубости неминуемо ги обиждат.
И все пак това, което хората виждат в страницата, до голяма степен е образ. В живота те са съвсем нормални хора.
"Гледам си детето, кучето, котката, дома, близките. Готвя мусака, правя гъби с ориз. Чистя с прахосмукачка, взела съм си елхичка под наем, общувам със съседи. Понякога пия бира в "Билкова" до 4 сутринта, или се псувам с другите, докато се засичаме на пътя. И работя", казва Цветелина.
Нейната работа е да пише. И то съвсем не само смехории. Сега работи върху книга, провокирана от скръбта по баща ѝ, когото губи преди година. Това ѝ помага да се придвижи напред в процеса на траур. Затова и тази тема присъства по-често в страницата напоследък.
В книгата с две корици "Вайръл стихове за секс и драма", която публикуват с Антония през 2021 г., също няма много смешни неща. Там е и тяхната сериозна поезия, има "много искрени неща". Изданието е от общо 288 страници - по 144, написани от всяка от тях. Така всеки може да разбере и кое е писала Антония, кое - Цветелина, за разлика от страницата, където това остава тайна. Дори майките им понякога ги бъркат.
След около година пауза заради майчинството на Антония двете отново правят и своето представление "Секс и драма" в Театралната работилница "Сфумато". Техни консултанти са създателите на театъра проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова. Под интересна режисура двете представят своята поезия в камерната зала.
"Очевидно част от публиката идва да се посмее и може би остава разочарована, защото не е много смешно, даже в по-голямата си част е доста мрачно – засягаме теми като войната, любовта, лични загуби", добавя Цветелина, която е виждала и как понякога на техни четения хора плачат.
Разбира се, в страницата си те канят публиката по своя запомнящ се начин:
Значи, ако не искате да се влюбвате в улегнали жени с деца,
НЕ ИДВАЙТЕ на нашето представление в Сфумато.
Следващото представление ще се играе на 7 декември, но билети вече няма.
Но на 10 декември, от 16 часа, те ще имат Коледно четене в столичния бар Fly.
Форум