Шест държави от НАТО, съседни на Русия, обединяват усилията си, за да защитят границите си. А ключовите думи са "стена от дронове". Шестте страни искат да изградят такава като част от "многопластов" отбранителен план.
На среща на 23 и 24 май в Рига Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша постигнаха договореност за координирана система за предпазване на източния фланг на алианса от нарастващата руска заплаха.
Новината дойде на фона на продължаващите в последните години невоенни мерки от страна на Русия и Беларус, сред които така наречената инструментализираната миграция - умишлено изпращане на търсещи за убежище без документи от Африка и Близкия изток, които да минават през границите на ЕС.
През 2021 г., например, хиляди мигранти бяха блокирани на границата между Беларус и Полша, опитвайки се да влязат на територията на Европейския съюз. Тогава ЕС обвинява беларуския лидер и съюзник на Путин - Александър Лукашенко в дирижиране на кризата.
С новите мерки шестте държави искат също така да изолират контрабанда, опити за промяна на границите и други провокации. Москва отрича да има нещо общо с всичко това.
Какво ще представлява "стената от дронове"
"Стена от дронове" за наблюдение на границата на НАТО с Русия трябва да бъде издигната срещу използването на миграцията като "оръжие" от Путин, както и за предпазване от други възможни провокации", каза в интервю за вестник "Таймс" латвийският президент Едгарс Ринкевичс докато беше на посещение в Обединеното кралство.
Там той посети фабриката за дронове Malloy Aeronautics, където Министерството на отбраната стартира новата си стратегия за безпилотни летателни апарати по-рано тази година.
Ринкевичс разкри, че дронове ще наблюдават опитите на Русия и Беларус да използват голям брой мигранти. Той добави, че апаратите ще се използват предимно за разузнаване, но не изключи възможността да бъдат задействани и такива с оръжие.
Освен това припомни, че балтийските държави са се съгласили да работят заедно за разработването на допълнителна военна инфраструктура по източните си граници, за да предотвратят каквото и да е военно нахлуване като част от "многопластов" отбранителен план.
Европа се е върнала към "най-мрачните дни на Студената война", каза още латвийският президент.
"Това е нещо съвсем ново - "стена от дронове", простираща се от Норвегия до Полша - и целта е да използваме дронове и други технологии, за да защитим границите си срещу провокации от неприятелски държави и да предотвратим контрабандата", каза пък министърът на вътрешните работи на Литва Агне Билотайте пред местната информационна агенция Baltic News Service.
Подробности като финансиране, график и технически аспекти на проекта не бяха предоставени, но Билотайте каза, че фондовете на ЕС могат да играят роля и че всяка страна трябва да си напише „домашното“.
В интервю за финландския телевизионен канал Yle пък вътрешният министър на Финландия Мари Рантанен каза, че планът за стена с дронове ще се „подобри с времето“ и може да помогне на Финландия, която се присъедини към НАТО през 2023 година, да защити общата си граница с с Русия, която е 1340 км.
„Нашата цел е да гарантираме, че разполагаме с ефективни средства за справяне със ситуации, при които инструментализираната миграция се използва за оказване на натиск върху Финландия“, каза по-рано той по време на срещата на представители на шестте държави в Рига на 23 и 24 май.
Много страни от НАТО смятат, че Русия може да тества границата на алианса през следващите години. Има информация, че разузнавателните им служби са разкрили предполагаеми саботажни операции на тяхна територия.
В същото време войната, която Русия води срещу Украйна от началото на 2022 г., изведе на преден план значението на дроновете. Няколко държави от НАТО дори създадоха или засилиха своите подразделения за борба с безпилотни летателни апарати.
Форум