Връзки за достъпност

Извънредни новини

ЕС направи първа стъпка към превъоръжаването. Само Унгария не подкрепи новата помощ за Украйна


Украинският президент Володимир Зеленски (в средата), председателят на Европейския съвет Антонио Коста (вляво) и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Украинският президент Володимир Зеленски (в средата), председателят на Европейския съвет Антонио Коста (вляво) и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ЕС в Брюксел.

Страните от Европейския съюз (ЕС) единодушно подкрепиха плана за превъоръжаване на Европа, представен по-рано от Урсула фон дер Лайен.

26 от 27-те държави членки също така заявиха твърда подкрепа за Украйна. Общата позиция по въпроса не беше подкрепена единствено от Унгария.

В декларацията се казва, че не може да има преговори за Украйна без Украйна. Записан е и ангажиментът на ЕС да продължи военната помощ за Киев и през 2025 г.

Това се случи на срещата на върха на страните от ЕС в Брюксел, която завърши късно вечерта в четвъртък. На нея присъства и украинският президент Володимир Зеленски. Тя беше свикана на фона на знаци от САЩ, че се отдръпват от ангажимента си към европейската сигурност.

Отделно от това новата американска администрация се срещна с Русия на ниво външни министри, изваждайки Кремъл от международната изолация, в която беше поставен след нападението над Украйна. Белият дом смени и позицията си към Киев, като спря временно помощта си и обвини Украйна за войната.

Какво приеха лидерите на ЕС

Впоследствие председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи план за превъоръжаване на Европа и увеличаване на военните бюджети, за да се подсили отбраната на континента.

В четвъртък всички страни членки, включително Унгария, приеха документ, в който подкрепиха идеята. В него се казва, че агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея за европейската и световната сигурност „представляват екзистенциално предизвикателство за ЕС“.

„В този контекст ЕС ще ускори мобилизирането на необходимите инструменти и финансиране, за да укрепи сигурността си и защитата на нашите граждани“, се добавя в документа.

С него лидерите на ЕС също така подкрепиха идеята да се даде фискална гъвкавост на страните членки по отношение на разходите за отбрана. Беше подкрепена и идеята за заеми до 150 милиарда евро, които да бъдат похарчени за отбрана.

Подкрепа за Украйна и ветото на Унгария

Участниците в срещата в Брюксел обсъдиха и декларация в подкрепа на Украйна. Тя не беше подкрепена единствено от Унгария.

Това не е първият път, в който правителството на унгарския премиер Виктор Орбан се противопоставя на европейската помощ за нападнатата страна. Дори и след началото на руската инвазия, Орбан остана един от най-близките съюзници на Кремъл в Европа.

И сега той отказа да подпише общата декларация, в която се подчертаваше, че не може да има преговори за Украйна без Украйна. В нея е записано и намерението на ЕС да предостави помощ от 30,6 млрд. евро, над 18 от които - печалби от замразени руски активи.

Володимир Зеленски, Антонио Коста и Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ЕС в Брюксел
Володимир Зеленски, Антонио Коста и Урсула фон дер Лайен на срещата на върха на ЕС в Брюксел

Останалите 26 страни членки изразиха твърда подкрепа на Киев, за която украинският президент Володимир Зеленски, който присъстваше на срещата, благодари.

В свое изявление Зеленски призова европейските държави да подкрепят временно прекратяване на огъня по въздух и в Черно море, както и размяната на военнопленници - като първа стъпка от бъдещо споразумение за мир.

"Освобождаването на затворници може да бъде средство за установяване на базисно доверие", каза той.

По-рано Франция и Великобритания предложиха едномесечно примирие „във въздуха и морето“, както и мораториум върху ударите по енергийната инфраструктура в Украйна и Русия. Това е стъпка от мирния план, по който двете държави и други работят.

Те казват, че обсъждат и разполагане на европейски мироопазващи сили като гаранция за сигурността на Украйна след прекратяването на огъня.

За временно прекратяване на огъня от седмици говори и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Засега Украйна отхвърля подобен вариант, тъй като в него няма включени гаранции, че примирието няма да бъде нарушено от Русия по всяко време, както и че при такъв вариант Москва само ще получи шанс да се реорганизира и превъоръжи, за да продължи офанзивата си.

Русия започна непредизвиканата си пълномащабна инвазия през февруари 2022 г. В продължение на три години ЕС, САЩ и Великобритания наложиха пълна изолация на Русия, санкции и предоставиха милиарди във военна, хуманитарна и финансова помощ за Украйна.

След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в Белия дом американската администрация промени позициите си, проведе първи разговори с Русия след три години и допусна изолирането на Европа от преговори за мир в Украйна. Той също така преустанови военната помощ за Киев и обмена на разузнавателни данни.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG