Някой написа в Конституцията, че служебен премиер може да се избира сред точно определени десетима души. Над 160 депутати от 3 формации се подписаха под този текст. После го и гласуваха. Но сега в задачата се пита не кой го подкрепи, а кой го измисли. Има и "заподозрян" - Христо Иванов.
Въпросът се появи покрай бъдещото служебно правителство. За премиер президентът Румен Радев посочи сегашния председател на Сметната палата и бивш депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. Сега се очаква той да предложи и министри.
Радев номинира Главчев, след като можеше да избира само между 10 души на важни публични постове. Преди не беше така и президентът имаше възможност да номинира когото реши за служебен премиер.
През декември 2023 г. обаче „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС промениха това с изменения в Конституцията с цел да ограничат влиянието на президента върху служебната власт.
Сега новият модел се прилага за пръв път, а това доведе до критики и обвинения. Времето не стигна, за да се изясни новата процедура. Затова се появиха и предупреждения за „конституционна криза“, в случай че се провали излъчването на служебен кабинет.
Кой е виновникът
Румен Радев разкритикува променения модел и го нарече прекалено „размит“. Той каза, че големият въпрос е кой ще носи отговорност за решенията на служебния кабинет.
Подобни критики дойдоха и от опозицията в парламента - „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). Те отправиха обвинения към ПП-ДБ и най-вече към съпредседателя на ДБ Христо Иванов. По време на обсъжданията на конституционните промени той беше сред най-активните им защитници в пленарната зала.
„Когато стана ясно, че [Христо Иванов] и хората около него са ни вкарали в конституционна криза, лицето Иванов отказа да признае, че той е една от причините за тази криза“, каза депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев във вторник.
Така се наложи въпросът: кой е предложил новия модел за излъчване на служебна власт. Миналия уикенд в интервю за БНР Иванов каза, че не си спомня кой е предложил текстовете. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че партията му се е доверила на Иванов и не е участвала в работата по проекта. От ДПС не са коментирали.
Във вторник Иванов отново избегна въпроса и каза, че „има разлика между политическо решение за определени текстове, разработването на тези текстове, кой ги е внесъл, кой ги е гласувал и кой е авторът“.
По време на обсъжданията и гласуването на промените в Конституцията. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС минаха през следните идеи за бъдещия вид на служебните правителства:
- Президентът да назначава редовното правителство в оставка като служебно;
- Служебен премиер да се избира сред:
- председателя на парламента;
- председателя на Конституционния съд (КС);
- управителя на Българската народна банка (БНБ);
- Служебен премиер да се избира от малко по-разширен списък:
- председателя на парламента;
- председателя на Върховния касационен съд (ВКС);
- председателя и зам.-председателите на Сметната палата;
- управителя и подуправителите на БНБ;
- омбудсмана и неговия заместник.
Накрая се прие последното предложение с една промяна - отпадна опцията с председателя на ВКС.
Свободна Европа подреди хронологията, за да видим откъде наистина дойде този финален списък.
Какъв беше първият вариант на ПП-ДБ
На 23 юли 2023 г. от ПП-ДБ предложиха първоначална версия на проект за промени в Конституцията. В нея пише, че когато парламентът не успее да избере кабинет, „президентът назначава правителството в оставка за служебно“.
Ако това важеше сега, правителството на Николай Денков от ПП-ДБ щеше да бъде назначено от Радев като служебно.
Един от мотивите беше, че така се прави в повечето страни с парламентарно управление, каквато е и България. Моделът да се назначава самостоятелно служебно правителство е много по-слабо разпространен.
ГЕРБ и ДПС, които подкрепяха правителството на Денков, изразиха подкрепа за проекта на ПП-ДБ като цяло. Но не и по този текст. Христо Иванов тогава каза, че част от предложенията са дискусионни, като даде за пример именно идеята за служебните правителства.
Как се промени идеята
Няколко дни по-късно ситуацията стоеше различно.
На 28 юли 2023 г. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха в парламента общ проект за конституционни промени. В него вече не се предвижда редовното правителство в оставка да продължи като служебно. Новата идея вече е президентът да назначава служебен премиер измежду трима души:
- председателя на парламента;
- председателя на КС;
- управителя на БНБ.
Не е публично известно кой е предложил това. Иванов казва, че не помни, но добавя, че ГЕРБ и ДПС не са харесали идеята редовният кабинет да се запазва като служебен, затова е трябвало да се потърси друг вариант.
В мотивите към проекта се дава за пример моделът в съседна Гърция. Там за служебен премиер могат да бъдат назначени само председателите на Върховния съд, на Държавния съвет и на Сметната палата.
Не е обяснено защо за България се предлагат точно изброените 3 позиции. Но под законопроекта с този текст стоят подписите на всички 166 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Какво стана в хода на гласуването
Промените в Конституцията бяха гласувани в общо 4 дни - на 6 октомври и на 8, 19 и 20 декември 2023 г.
Най-дълги бяха обсъжданията при първото гласуване. Чуха се много притеснения за несъвместимостта на хората на трите поста с позицията на служебен премиер. Конституционалисти и юристи дори от трите подкрепящи формации казаха, че председателите на парламента и на КС може би не са подходяща опция.
Причините: председателят на Народното събрание винаги е свързан с партия, а служебното правителство не трябва да е партийно. Председателят на КС пък би се озовал в конфликт на интереси - да организира избори, чиято законност като конституционен съдия може да се наложи да проверява. Подобни критики дойдоха от страна и на Венецианската комисия.
На 8 декември критиките продължиха. Появи се още един въпрос: какво ще стане, ако и тримата възможни кандидати откажат да заемат премиерския пост.
След заседанието съпредседателят на ДПС Делян Пеевски, който се изявяваше като неформален говорител на управлението, обяви, че ще се разшири кръгът от лица, които президентът може да посочва за служебни премиери.
На 19 декември списъкът вече е допълнен. Той включва хората, които към момента могат да станат служебни премиери, плюс председателя на ВКС.
Кой предложи финалния списък
Не се знае кой точно е предложил да има списък, от който президентът да избира служебен премиер. Знае се обаче кой е предложил разширяването му от 3-ма до 10 души. Това е Христо Иванов.
От доклада на конституционната комисия в парламента от 17 декември се вижда, че именно Иванов, заедно с още няколко депутати от ПП-ДБ са предложили разширения списък.
Два дни по-късно в пленарната зала Иванов мотивира това решение, като каза, че така „се въвежда едно меню от лица, от които президентът след консултации с политическите сили да посочва премиер“.
„Тук идеята е, че става дума за лица, които вече са получили под една или друга форма доверието на парламента“, защото са излъчени от него на позициите, които заемат, добави Иванов.
Отначало разширеният списък включваше и председателя на ВКС. Срещу това възразиха самият ВКС и правосъдният министър. По предложение на Надежда Йорданова от ПП-ДБ тази опция отпадна и проектът беше гласуван финално в сегашния му вид.
А новият начин за избор на служебно правителство е на вниманието на Конституционния съд - сезира го президентът Румен Радев.
Форум