Целият свят приветства спасяването на американския спелеолог Марк Дики, който беше блокиран на дълбочина над 1 км в пещерата Морджа в Южна Турция заради здравословен проблем.
Той беше изведен малко след полунощ на 12 септември след 10 денонощия много тежка и сложна операция, благодарение на усилията на 150 пещерни спасители от 9 държави. Сред тях бяха и 19 български пещерняци.
На 2 септември 40-годишният спелеолог получава стомашен кръвоизлив по време на международна експедиция в пещерата, която се намира в планината Таурус (Тавър), окръг Мерсин. В този момент Дики е на 1040 м от входа на огромната пещера. В България такива няма, но като трудност и усилия на преодоляване спасителите я сравняват с изкачването на 8-хиляден планински връх.
Само фактическото изваждане на американеца отнема 58 часа. След това той беше откаран с хеликоптер до болница, където вече се възстановява. Кадри с неговата усмивка запечатаха щастливия момент на спасението.
Ден по-късно със самолет от Турция на летище София кацнаха четирима от българските спасители, които първи са отишли да помагат - Иво Колчаков, Тодор Иванов, Николай Петров и Димитър Христов. Уморени, но истински удовлетворени от това, че са спасили човешки живот. Останалите се връщат в четвъртък с автомобили.
Колчаков, който беше ръководител на българската група, разказа пред журналисти, че най-трудна е била координацията между различните екипи. На такива дълбочини е нужно първо да бъдат изградени постъпателни лагери.
"Понеже много хора навлизат в пещерата, трябва да се вкарва много оборудване и храна. Това отне значителен ресурс на хората, които пренасяха багажи, включително кръв за кръвопреливане", каза още Колчаков, който е и парамедик към организацията "Пещерно Спасяване" (Cave Rescue Bulgaria). Докато течеше операцията, тя съобщаваше на страницата си във Фейсбук как върви спасяването.
Колчаков каза, че през повечето време Тодор и Димитър са се намирали на 1000 метра под надморското равнище и заедно с хърватската група са поели най-тежката част от акцията.
"Не е за всеки там долу. Имаше момент, в който Марк припадна в ръцете на Димитър и трябваше да го носим", разказа Тодор.
Такива спасителни акции са изключителна рядкост, допълни Димитър, който е горд, че България е била представена в международната акция. Като доброволци на тях им коства големи усилия, за да имат добра подготовка и нужната екипировка.
"Доста сърцато подходихме към целия проблем", каза още той.
Колегата им Николай Петров разказа пред Свободна Европа още за спасителната операция и за самия Дики. Той и тримата му колеги се отзовават веднага, след като миналата събота Турция подава сигнал за критичната ситуация в пещерата Морджа към ЕКРА - световната асоциация по пещерно спасяване.
Когато пристигат на място, се налага да слязат в пещерата веднага, за да занесат кръвна плазма и медицински материали на Дики. Причината е, че другите спасители точно са излезли и са изтощени, а останалите още не са пристигнали.
"Тогава започнахме да осъзнаваме мащаба на инцидента и колко трудна ще бъде акцията по изваждането на Марк. В този момент сякаш се прокрадна нотка на отчаяние, но когато започнахме да работим, тя бързо изчезна", каза Николай, който е член на един от най-активните пещерни клубове - "Под Ръбъ".
Логистиката е най-голямото предизвикателство - да бъдат организирани най-ефективно десетките спасители, както и 60-те души помощен персонал от турската страна. Проблем се оказва, че всеки, който влиза и върши някаква работа в пещерата, трябва да почива, а местата, на които е възможно да се спи, са не повече от 20.
Придвижването на над километър дълбочина пък отнема поне един ден.
"Когато става дума за неотложна медицинска помощ, доставка, която трае 15 часа, е много на ръба", разказва той за страховете им дали ще успеят да стигнат навреме до американеца.
В това време други спасители трябва да преправят въжените системи за придвижване и да бъдат изградени нови такива, за да може да бъде извлечена носилката с Дики.
Това означава, че първо трябва да бъдат внесени голямо количества въжета и железа. Налага се и на няколко места, където има стеснения в пещерата, те да бъдат разширени, за да може да мине носилката.
"Това отнема безброй часове", разказа още Николай, който заедно с колегите си установява, че най-тясното пространство в пещерата е около 50 см.
Друг критичен момент е, когато се оказва, че спасителите, които са най-надълбоко, имат запаси от храна и газ само за един ден и трябва спешно да им бъдат доставени нови.
Добрата новина е, че самото изваждане на Дики отнема по-малко време, отколкото би могло да продължи, защото след като е стабилизиран от екипи, на места не е нужно да го пренасят с носилка. Той успява да се движи сам с обезопасително въже и двама души, които го придържат.
"Това буквално спести дни, само на едното място, през което той успя да мине пеша - на минус 120 метра, щяхме да работим поне 11-12 часа, за да се мине с носилка", каза още Николай.
Той описва Дики, когото познава лично, като изключително опитен пещерняк, който е и спасител, и лекар - дори е секретар на медицинския комитет към ЕКРА. Докато участва в проучвателната експедиция в пещерата, в един момент започва да се чувства зле и да повръща кръв.
Състоянието му е тежко и той, като медик, добре осъзнава това. В началото дори се смята, че ще е нужен поне месец, за да се възстанови. Затова на място при него слизат анестезиолог, медицинска сестра и няколко парамедици. Два дни преди изваждането му обаче той получава тежък колапс и тогава припада в ръцете на един от българите.
"Когато излязохме и го качиха в линейка, се почувства като празник, останахме само спасителите и се усещаше радостта във всички лагери", разказа още Николай.
Там обаче съвсем ясно проличава разликата във възможностите, които имат българските и чуждестранните пещерни спасители. С хеликоптери например пристигнат 46 техни колеги от Италия, където има държавно финансиране. Те разполагат и с всякакво модерно оборудване, екипировка и машини.
Преди тяхното пристигане българите дори се шегуват, че като дойдат истинските спасители, само ще им правят кафе.
"Но ние, буквално шепа хора, които можехме да отидем до там с кола, бяхме така мотивирани, че се представихме изненадващо добре и искам да изкажа възхищението си от работата на моите колеги", каза още Николай, който си спомня само една друга подобна операция преди години - в Германия, при която обаче не участват толкова много спасители.
Той съжалява само, че сякаш в България пещерното дело е в упадък, много хора се занимават със спортно и скално катерене, а пещерняците са все по-малко. Не всички от тях са и спасители.
"Всеки намира някаква мотивация. Мен ме привлече фактът, че ако някой от моите приятели пещерняци пострада, много бих искал да помогна", каза още Николай Петров.
Голяма част от българите, участвали в спасителната операция в пещерата, са били и част от международните екипи, които изнасяха ранени хора от срутилите се сгради по-време на големите земетресения в Турция (с магнитуд до 7,7) в началото на годината.
