"Проливни дъждове и бури в района на Атика. Ограничете всяко ненужно движение по време на явленията".
На 6 септември всички хора, намиращи се в района на Атика, Гърция, получават подобно съобщение от властите. Ден по-рано силни дъждове започнаха и по Южното Черноморие.
В България обаче съобщения за риск нямаше. Наводненията разрушиха няколко крайморски градчета, най-тежко засегнато беше Царево. Четирима човека там загубиха живота си. Когато водата вече заливаше населени места и рушеше пътища, са пуснати предупредителни сирени.
"Сирените се включват само в Деня на Ботев и при учебни тревоги и никога при реални бедствия", коментира бившият министър на екологията Борислав Сандов по бТВ.
Сирените са единствената предупредителна система, която България притежава към този момент. Дори и тя обаче не покрива цялата територия на страната.
За система, която да предупреждава гражданите за опасност с СМС-и се говори от повече от година. Такава обаче все още няма, макар това да е задължително за всяка страна членка на Европейския съюз (ЕС).
BG-Alert
Това лято, на 7 юни, част от жителите на Пловдив също получават съобщение на телефона си. То ги предупреждава за предстоящо земетресение и им дава кратки указания за това как да реагират.
Тези съобщения обаче не са изпратени от властите, а от Гугъл. Тогава директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Александър Джартов съобщава пред БНР, че "скоро" и България ще разполага с такава система.
По негови думи по тази система се работи от края на 2022 г. и тя няма да предупреждава само за земетресения, а и за други природни явления.
"Това е национална система за ранно предупреждение БГ Алерт (BG Alert), по която работим от края на миналата година съвместно с изпълнителя по договора, българските оператори и съответно Гугъл и Епъл", казва той.
Само две седмици по-рано в парламента са приети законови промени, според които министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта "определят реда на изграждане, поддържане и развитие на системата".
Доскоро нямаше много яснота за това кога ще приключи изграждането на системата, а отговорът често беше "скоро". През юни беше казано, че системата е готова и предстои да се тества до края на юли.
След наводнението в Царево Джартов съобщи, че това трябва да се случи до края на годината.
След запитване до Главна дирекция "Пожарна безопасност на населението" на МВР от Свободна Европа стана ясно, че тази система се очаква да "допълва възможностите на изградената система за ранно предупреждение и оповестяване".
От дирекцията в МВР потвърждават, че системата действително е била готова през месец юни, но се очаква тестовете ѝ да започнат през ноември.
Директивата на Европейския съюз, която задължава всички страни членки да изградят система за ранно предупреждение в случай на бедствие, е приета през 2018 г. Срокът, до който страните трябваше да имат функциониращи системи, е 21 юни 2022 г.
Думите на Джартов обаче показват, че системата в България тогава не само не е била готова, а и работата по нея вероятно още не е била започната.
Системата за предупреждение
В момента сирените са единствената система за предупреждение, с която България разполага. Замисълът им е те да бъдат използвани в случаи на бедствия като наводнения, пожари и земетресения, както и в случаи на въздушна тревога.
Изграждането на нова единна система за предупреждение на гражданите при бедствия и аварии започва още в далечната 2007 г. Става въпрос най-вече за сирените. Тогава на власт е кабинетът на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС с премиер Сергей Станишев. По това време съществува специално министерство на извънредните ситуации.
Системата трябваше да покрие цялата територия на България и населението ѝ до 2010 г. Това не е факт и до днес. За дейностите по защита на населението при бедствия и аварии вече отговаря МВР.
През 2012 г., когато се приема наредба за условията и реда за функциониране на системата, там пише:
"Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението се планира, проектира и изгражда поетапно от МВР по приета програма от Министерския съвет до покриване територията на страната".
До 2022 г. обаче тази система обхваща едва 39% от българското население. През март 2023 г. тя е разширена по проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ и в момента покрива 51% от хората на територията на страната.
През март служебният министър на околната среда Росица Карамфилова съобщи, че се очаква скоро системата да обхване 100% от населението със средства по новата програма „Околна среда“ 2021-2027 г.
В наредбата пише, че до окончателното изграждане на системата предупредителните сигнали се подават "по досега съществуващите системи".
Но хората в района на Южното Черноморие в началото на септември не са били предупредени навреме за идващите проливни дъждове.
"Ние не разполагаме с надеждна система за ранно и бързо предупреждение на гражданите и местните власти в случай на бедствия", коментира и настоящият министър на околната среда и водите Юлиан Попов в своя Фейсбук профил.
И другите страни в ЕС
Според директивата на ЕС за ранно предупреждение могат да се използват различни електронни съобщителни услуги, стига те да са ефикасни.
Повечето страни обаче използват именно телефоните като основен канал. От 2022 г. във Франция функционира FR-Alert. Тя изпраща известия по мобилните телефони до всички в района.
Предупрежденията имат собствен звук и вибрация и в тях има подробности за естеството на риска и действията, които трябва да бъдат предприети. В Нидерландия системата е подобна.
Германия пък въведе такава система в началото на 2023 г. Там текстовите съобщения се изпращат автоматично до всички телефони, които са регистрирани в мрежата, в случай на тревога. Независимо дали звукът на телефоните е изключен, тези съобщения ще ги карат да звънят силно.
В съседна Румъния първите тестове на системата RO-Alert започват през 2018 г. През 2023 г. тя дори се използва за предупреждение на жителите на пограничните райони с Украйна, на чиято територия Русия води агресивна пълномащабна война, в случаите на руски атаки с дронове в близост.
