Сирия беше управлявана от авторитарния режим на семейство Асад 53 години. Сега това управление приключи.
Бунтовнически групи поеха контрол над столицата Дамаск в неделя след изненадваща офанзива, която започна на 27 ноември. Президентът Башар ал-Асад се оттегли от поста и напусна страната, съобщи неговият съюзник Русия.
Оценките са единодушни – падането на режима на Асад ще промени не само Сирия, но и баланса на силите в целия Близък изток.
А хората в Сирия едновременно празнуват падането на репресивния режим, но и се притесняват какво бъдеще чака страната.
Как протече офанзивата
Офанзивата на бунтовниците изненадващо започна на 27 ноември.
Три дни по-късно групировката Хаят Тахрир аш Шам пое контрола над Алепо – втория най-голям град в Сирия.
Следващият голям град по магистралата от Алепо към столицата Дамаск – Хама – попадна под контрола на бунтовниците в четвъртък след няколко дни сражения.
Като следваща своя цел групировката обяви Хомс, третият най-голям град в страната, който попадна под контрола ѝ в събота вечерта след един ден сражения.
В същото време други бунтовнически групировки в южната част на страната поеха контрола над градовете Дераа и Суейда и оттам се отправиха към Дамаск.
Рано сутринта в неделя водените от Хаят Тахрир аш Шам бунтовници съобщиха, че са влезли в Дамаск. По-малко от два часа по-късно те съобщиха, че Асад е напуснал страната и обявиха край на неговия режим.
По-късно в неделя съюзникът на Асад Русия потвърди, че той е извън Сирия и се е оттеглил от президентския пост.
Назначеният от Асад премиер Мохамад Гази ал-Джалали каза, че ще подкрепи приемствеността на управлението и е готов да си сътрудничи с всяко ръководство, избрано от сирийския народ.
Лидерът на Хаят Тахрир аш Шам каза, че е наредил на силите си да не доближават до сгради на държавни институции и добави, че те ще останат под ръководството на премиера до “официалното предаване на властта”.
Това, което изненада анализаторите, беше бързината на офанзивата.
Бунтовническите сили казаха, че не са срещнали сериозна съпротива на терен.
Базираният във Великобритания Сирийски център за наблюдение на правата на човека посочи пред АФП, че превземането на Алепо се е случило на практика без сражения, защото сирийската армия е получила заповед да започне "безопасно изтегляне" от основните райони на града, в които са навлезли бунтовниците.
Асад се зарече да спре офанзивата с помощта на съюзниците си.
Руски военни самолети бомбардираха контролирани от бунтовниците райони в Алепо и Идлиб, а подкрепяни от Иран милиции изпратиха подкрепления на сирийската армия край Хама.
Но в неделя сутринта ръководството на армията е съобщило на военните, че управлението на Асад е приключило, съобщи Ройтерс. След това няма съобщения за организирана съпротива.
Кои са бунтовниците
Водеща роля в офанзивата има групировката Хаят Тахрир аш Шам (ХТС). Тя е една от най-големите радикални ислямистки групи, които с оръжие се противопоставят на правителството на Асад. САЩ я определят като терористична организация.
Групата възниква през 2012 г., една година след началото на гражданската война в Сирия. За първи път се появява под името Джабхат ан-Нусра (или Фронт Нусра), и се представя като сирийски клон на Ал Кайда.
Лидерът на групировката е Абу Мохамад ал-Джулани, когото САЩ смятат за терорист и за чието залавяне обявиха награда от 10 млн. долара
Фронтът Нусра се превръща в една от най-смъртоносните групировки, борещи се срещу Асад. Тя извършва самоубийствени атентати и използва самоделни взривни устройства.
По-късно групировката променя името си и се дистанцира от Ал Кайда. През 2016 г. тя се слива с други въоръжени ислямисти групи в Северозападна Сирия, за да образува ХТС.
Преди офанзивата тя контролира територии в областите Идлиб и Алепо и създава т.нар. Сирийско правителство на спасението, което да администрира териториите според ислямското право.
Сега ХТС е начело на съюз от групировки, който се бори с режима на Асад.
Лидерът на ХТС Джулани каза в интервю за американската телевизия Си Ен Ен в петък, че целта на офанзивата е сваляне на режима на Асад и че групировката планира да създаде правителство, основано на институции и “съвет, избран от народа”.
В алианса влизат още Файлак ал-Шам (Легионът на Шам), Джаиш ал-Иза (Армията на славата), Ахрар ал-Шам и бригадата Туркистан, която е съставена от чуждестранни бойци от Китай и Централна Азия.
Съществуват и други групи, които не са официално свързани с ХТС, но имат същите цели. Сред тях са и Сирийската национална армия и Свободната сирийска армия.
И двете групировки са подкрепяни от северната съседка на Сирия, Турция, и се смята, че участват в продължаващата офанзива.
Как Асад остана на власт досега
Башар ал-Асад дойде на власт през 2000 г., след смъртта на баща му Хафез ал-Асад, който беше президент на Сирия близо 30 години.
Семейството на Асад управляваше Сирия от 1971 г., общо 53 години.
През 2011 г. започнаха мирни протести срещу авторитарното управление на Асад. Те бяха смазани от режима, а след това започна да се формира въоръжена опозиция.
Тя се състои от малки групировки, които са с различна идеология, но имат обща цел - свалянето на Асад. Те са подкрепяни от няколко държави, включително Турция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и от Съединените щати.
Сблъсъците между нея и режима прераснаха в опустошителна гражданска война, която доведе до смъртта на половин милион души, а 12 милиона други бяха принудени да напуснат домовете си.
В продължение на години Асад успява да отблъсне опозицията с помощта на Русия, Иран и Хизбула, като ролята на Москва е ключова.
През 2015 г. Русия изпраща свои войски и военни самолети в Сирия. Заедно със сирийските военни самолети и хеликоптери ходът на войната се обръща в полза на Асад.
Пет години по-късно Русия и Турция сключват споразумение за прекратяване на огъня в последната останала под контрола на опозицията провинция Идлиб.
Офанзивата на бунтовниците от края на ноември и началото на декември обаче прекрати това примирие.
Тя дойде на фона на конфликти, които водят съюзниците на Асад. Русия вече три години води война в Украйна, а през септември Хизбула влезе във въоръжен конфликт с Израел, вследствие на което по-голямата част от водещите ѝ фигури бяха убити. Иран също е въвлечен в прокси война с Израел.
Форум