България ще се превърне в "най-големия бежански лагер в света". В страната ще влязат "неограничен брой бежанци". С твърдения като тези представители на парламентарните опозиционни партии "Възраждане" и БСП отвърнаха на новината за приемането на България в Шенген. Към тях се присъедини и партия "Има такъв народ" (ИТН).
Правителството два пъти в рамките на няколко дни реагира със съобщения, че се разпространява пропаганда, дезинформация и фалшиви новини.
Още преди това да се случи, в социалните мрежи плъзна версия, че в замяна на вдигане на ветото си за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство, Австрия е поискала от България да приеме 6000 афганистански и сирийски бежанци.
Всичко това се развива, след като на 30 декември Съветът на Европейския съюз (ЕС) съобщи, че приема България и Румъния за членки на Шенгенското пространство. На първо време от 31 март отпадането на граничния контрол при пътуване от и за страни от Шенген ще важи за морските и въздушните граници, а впоследствие и за сухопътните.
За последното има няколко условия. Те са уточнени в тристранна декларация, сключена между Румъния, България и Австрия. Целта ѝ е да бъде намален броят на мигрантите в Западна Европа. Едно от условията е стриктното спазване на Дъблинския регламент. Той урежда правилата за предоставяне на закрила на територията на ЕС. България е част от него от 2013 г. и го изпълнява през целия период - макар да не е част от Шенген.
Именно това условие стана повод за внушения от страна на опозицията в лицето на лидерите на "Възраждане" Костадин Костадинов, на БСП - Корнелия Нинова, а след това и на ИТН - Слави Трифонов.
Какво точно е Дъблинският регламент, какво иска Австрия и ангажира ли се наистина България да приема мигранти в замяна на Шенген? Отговорите са в следващите редове.
Какво казва Дъблинският регламент
Дъблинският регламент е подписан от всички държави членки на ЕС през 2013 г. и спазването му не е обвързано с влизането в Шенген.
Според регламента първата държава, в която един мигрант е регистриран, носи отговорност за него. Тоест мигрантите не могат да избират в коя държава от ЕС да потърсят убежище.
В случаите, когато въпреки това те продължат пътя си към Западна Европа, следващата страна, в която подадат молба за убежище, може да поиска те да бъдат върнати в държавата, отговорна за тях.
Кога първата страна, регистрирала даден мигрант, спира да носи отговорност за него:
- Ако се докаже, че кандидат за убежище незаконно е пресякъл границата на държава членка, тази държава е компетентна за разглеждането на молбата за закрила. Дванадесет месеца след датата на незаконно пресичане на границата тази отговорност отпада.
- Ако се установи, че мигрантът не се намира в първата държава, а вместо това от минимум пет месеца живее в друга членка на ЕС - втората държава става компетентна за разглеждането на молбата за закрила.
- Ако кандидатът е живял в различни държави членки в течение на периоди от най-малко пет месеца, държавата на последното пребиваване трябва да разгледа молбата за международна закрила.
Ако една страна, например Австрия, реши да подаде искане до България за поемане на отговорност, това трябва да бъде не по-късно от три месеца, след като мигрантът е подал нова молба за убежище в Австрия.
Според настоящия регламент в общия случай отговор на искането трябва да бъде даден до два месеца, като със сключеното споразумение между Австрия, България и Румъния се очаква това да се случва по-бързо.
Според Дъблинския регламент има и случаи, в които мигрантът може да поиска закрила в друга страна, а не в първата, в която е регистриран. Най-често това се случва по семейни причини.
Решенията за преместване на мигрантите в държавата на първоначалната регистрация могат да бъдат обжалвани и пред съда.
Какво иска Австрия
В декларацията, подписана от Румъния, България и Австрия, се посочват пет условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може и сухопътните граници на двете страни да бъдат включени в Шенгенското пространство.
Едно от тях гласи, че двете държави се ангажират "незабавно" да приемат обратно "всички лица, търсещи убежище, за които България и Румъния са отговорни в съответствие с Регламента от Дъблин".
Уточнява се, че София и Букурещ трябва да гарантират бързи отговори на исканията за връщане на мигранти - в рамките на 3 дни.
В декларацията пише, че няма "никакви ограничения" по отношение на броя на лицата, които трябва да бъдат върнати от Австрия в рамките на един месец.
В случая обаче става въпрос единствено за мигранти, които са били регистрирани в България, впоследствие са продължили пътя си към Западна Европа и отговорността ѝ за тях не е изтекла по някоя от причините, изброени в Дъблинския регламент. Тоест броят не е неограничен и той остава същият като досега - независимо от приемането на България в Шенген.
Откъде идва бройката "6000 бежанци"
За връщане от Австрия на 6000 бежанци в България и 2000 в Румъния първо започват да пишат австрийски медии.
"Според австрийското министерство на вътрешните работи тази година това засяга близо 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и близо 6000 души, които трябва да се върнат в България", пише Der Standard на 11 декември 2023 г.
В сряда Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците, каза пред БНТ, че няма договорена бройка за връщане на бежанци.
"6000 е ориентировъчна бройка на т.нар. лица, които са минали вече през България, подали са молба за убежище и в рамките на процедурата са напуснали страната и явно са достигнали до Австрия", казва тя.
Това не значи, че те отговарят на времевите критерии на Дъблинския регламент за връщане, нито е ясноза какъв период от време става въпрос.
Колко са върнатите в България мигранти
В края на декември Министерският съвет съобщи, че за 2023 г. направените заявки за преместване на мигранти от Австрия към България са 193. От тях осъществени са 113.
По данни на МВР за цялата 2023 г. към България по Дъблинския регламент са направени само 2357 заявки за връщане на мигранти от други страни членки на ЕС. Малка част от тях са действително изпълнени - 564.
За същия период по Дъблинския регламент са извършени и премествания на мигранти от България към други европейски страни. Общо те са 370.
"Тези хора не са тръгнали към България"
От началото на 2023 г. по данни на МВР в България са подадени близо 22 хиляди молби за предоставяне на закрила. При 13 хиляди от тях производството е прекратено. Филип Гунев - бивш зам.-министър на вътрешните работи, обяснява, че това се случва, когато човекът е напуснал страната, в която е подал молбата си за бежански статут.
"Колкото и да върнат, тези хора не са тръгнали към България – те отново ще направят опит да избягат към Западна Европа", казва той. Причината е, че освен че бягат от война, мигрантите търсят и икономически възможности. Гунев казва пред БНР, че в декларацията, подписана с Австрия, "няма нищо извън това, което правим по принцип", няма риск "да се задръстим с бежанци" и става дума за "политическо говорене".
В последните дни на 2023 г. страните от ЕС се споразумяха за промени на Дъблинския регламент. Те включват удължаване на сроковете, за които първата държава членка на влизане на мигрантите носи отговорност за тях. Същевременно се съкращават сроковете за отговор при молба за преместване. Разширяват се обаче и критериите, въз основа на които даден мигрант може да поиска да бъде преместен в друга държава.
Форум