Парламентът на Северна Македония ще започне дебат за включването на българите в конституцията. Това стана възможно с решение на ресорната парламентарна комисия.
С 10 гласа "за" и 7 "против" членовете и подкрепиха предложението на правителството за изменения в конституцията и решиха то да влезе на обсъждане и в пленарна зала.
Промените трябва да бъдат приети от парламента до края на годината, но това е несигурно.
Процедурата е едно от условията Северна Македония да поднови преговорите за членство в Европейския съюз (ЕС). Те обаче могат да започнат по същество едва когато Скопие изпълни ангажиментите си към София, сред които е и вписването на българите като държавотворен народ в конституцията.
Предложението за промени беше представено от министър-председателя Димитър Ковачевски с думите, че "промените в конституцията не са под никакъв шантаж или диктат".
"Не трябва да пропускаме този шанс за Европа. Това се случи веднъж, когато се разделихме с Хърватия. А дали ще се повтори и тази година, ще решите вие в парламента", призова той депутатите в ресорната комисия.
Европейски представители предупреждават, че има риск от разделяне на Северна Македония и Албания по пътя към ЕС, ако конституционните поправки не бъдат приети преди края на годината.
Пред депутатите Ковачевски каза още, че ЕС не се намесва в проблемите на идентичността. Той обаче добави, че има индикации, че ако Северна Македония се откаже от конституционните поправки и напусне пътя към ЕС, това ще бъде много тревожна стъпка за членовете ѝ в НАТО и ще окаже влияние върху отношенията със Съединените щати.
Опозиционната парламентарна група на ВМРО-ДПМНЕ повтори във вторник в Скупщината, че няма да гласува за конституционните промени.
"Конституционните промени под диктовка, натиск и налагане са невъзможни и ние никога няма да ги подкрепим, защото това е пряко нарушение на суверенитета на една държава", каза координаторът на парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ Никола Мицевски.
По думите му депутатите от партията повече няма да участват в дебата. Той призова предложенията за конституционни промени незабавно да влязат в пленарна зала и да бъдат подложени на гласуване.
"Да видим как се проваля предложението при българския диктат", каза той.
Миналия вторник правителството внесе предложението за конституционни промени в парламента. Интервенциите се отнасят до добавянето на малцинствените групи на българи, черногорци, хървати, словенци, евреи и египтяни.
Конституционните поправки изискват две трети от 120-членния парламент, за да гласуват, но засега правителството няма необходимото мнозинство.
Пленарното заседание е насрочено за 18 август, на което правителството ще трябва да осигури 80 депутати, които да гласуват за промяната на конституцията.
През 2020 г. София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз вследствие на спорове за езика и историята.
Ветото беше оттеглено миналото лято, след като българският парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. То предлага българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред Брюксел.
Македонският парламент одобри предложението, а след това външните министри на двете страни подписаха двустранен протокол. Северна Македония официално започна преговори е ЕС през юли.
