Проевропейската кандидатка Мая Санду спечели балотажа на президентските избори в Молдова. При преброени 99,7% от бюлетините досегашната президентка Санду е получила 55,35% от гласовете, съобщи Централната избирателна комисия на Молдова в понеделник сутринта.
По предварителни данни това означава преднина от близо 165 хиляди гласа на Санду пред нейния опонент Александър Стояногло, който събра 44,65% от гласовете. Стояногло е бивш главен прокурор на Молдова и има проруски възгледи.
Санду обяви победата си на фона на предупреждения за руска намеса във втория тур на президентските избори и опити за саботаж от страна на Москва в избирателни секции в чужбина.
Първият тур на вота преди две седмици също премина на фона на съмнения за намеса на Русия. Той се проведе заедно с референдум за проевропейското бъдеще на Молдова, който беше приет с крехка преднина. Малко над половината избиратели гласуваха „за“ присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС).
При балотажа на президентските избори в неделя Стояногло започна с преднина пред Санду, но тя намаля при преброяването на гласовете от големите градове в Молдова и от чужбина.
„Днес, скъпи молдовци, вие дадохте урок по демокрация, достоен да бъде вписан в учебниците по история. Днес вие спасихте Молдова. В нашия избор за достойно бъдеще никой не загуби“, каза Санду при обявяването на първите резултати от балотажа.
„Демокрацията означава преди всичко зрялост при посрещането на резултата“, каза Стояногло и призова поддръжниците си да запазят спокойствие.
Санду, която силно подкрепя интеграцията на Молдова в ЕС, спечели първия тур от изборите на 20 октомври с 42% от гласовете. Тогава Стояногло, който получи подкрепа от проруската Социалистическа партия на Молдова, остана на второ място с 26% от подкрепата.
Проучванията показваха, че Санду ще спечели втори мандат на президентския пост още на първия тур, но Стояногло изненада с по-добър от очаквания резултат, което наложи провеждането на балотаж.
След първия тур и референдума за проевропейското бъдеще на Молдова Санду каза, че „престъпни групи заедно с чуждестранни сили“ са се опитали да „купят 300 хиляди гласа“, което е направило крайния резултат значително по-близък.
В дните след това молдовската полиция откри доказателства за схема на купуване на гласове от проруския олигарх Илан Шор. Според нея парите са достигнали до 138 хиляди души.
Съветникът по националната сигурност на Санду публикува изявление в платформата „Екс“, според което Русия се е намесила „масирано“ и във втория тур на изборите.
Международните реакции
Западните лидери поздравиха Санду за победата на балотажа и казаха, че тя ще помогне за утвърждаването на пътя на Молдова към европейската интеграция.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави Санду и каза, че е необходима „рядка сила, за да преодолеете предизвикателствата, пред които се изправихте на тези избори“.
„Радвам се, че ще продължа да работя с Вас за европейско бъдеще за Молдова и нейния народ“, добави Фон дер Лайен в публикация в платформата „Екс“.
Украинският президент Володимир Зеленски също поздрави Санду и каза, че Молдова е направила „ясен избор“ за западна интеграция.
„Украйна подкрепя европейския избор на молдовския народ и е готова да работи заедно за укрепване на нашето партньорство“, написа Зеленски в платформата „Екс“.
След началото на руската инвазия срещу Украйна през 2022 г. Санду подкрепи Киев и се присъедини към европейските санкции срещу Русия заради войната.
Президентът на Франция Еманюел Макрон също приветства победата на Санду и каза, че „демокрацията е победила всички намеси и маневри“.
Германският канцлер Олаф Шолц каза, че Санду „безопасно е превела Молдова през трудни времена и е насочила страната си към европейския курс“.
Макар че постът на президента в Молдова е церемониален, неговите носители често имат значително политическо влияние.
През 2020 г. Санду стана първата жена президент на Молдова с категорична победа. В кампанията си тя залагаше на силна проевропейска позиция и обещаваше да се бори с корупцията.
Стояногло е бивш главен прокурор на Молдова в периода между 2019 и 2021 г. Президентската му кампания беше с фокус върху законността и реда, въпреки че критиците му го упрекваха, че не е успял да се справи с корупцията по високите етажи на властта, докато е бил начело на прокуратурата.
През 2022 г. Молдова си осигури статут на страна кандидатка за членство в ЕС и започна преговори за присъединяване по-рано тази година.
Форум