Русия и САЩ да си разменят военна информация и да посещават военните си съоръженията. Сега това звучи невъзможно. Но не винаги е било така.

Горната снимка, направена през октомври 1996 г., е една от няколкото, които се съхраняват в Националния архив на САЩ, и запечатва краткото размразяване на отношенията между Москва и Вашингтон, започнало с наближаването на разпада на СССР и завършило с възхода на Владимир Путин.

През декември 1991 г. Борис Елцин, тогава бъдещи президент на Русия, разказва подробно на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър как точно ще бъде задействана системата за ядрен удар на Кремъл в случай на нападение.

Изненадващият жест на откритост на Елцин е последван от поредица от отстъпки и от двете страни, които водят до премахването на хиляди ядрени бойни глави от арсеналите на всяка от тях.

Русия и Съединените щати се споразумяват да намалят значително броя на десетките хиляди ядрени оръжия, които всяка от страните притежава, и да „обезвредят“ други. Планирани са взаимни посещения на руски и американски съоръжения за ядрени оръжия като начин за укрепване на доверието.

От 1992 г. до 2014 г. Уилям М. Мун е ръководител на Програмата за ядрена сигурност в рамките на Програмата за съвместно намаляване на заплахата в няколко постсъветски държави. Той е преживял от първо лице трудното затопляне на отношенията през 90-те години.

Мун е отговорен за организирането на две посещения на руски генерали в американски съоръжения за съхранение на ядрени бойни глави. Той разказва пред Радио Свободна Европа, че при едно от тези посещения на членовете на руската делегация са били дадени персонални пропуски за достъп, но по необясними причини посетителите са разменили пропуските помежду си. Този ход „предизвикал нарушение на сигурността, което накарало охраната на морската пехота да извади оръжията си и да обгради делегацията“.

Командирът на базата бил „бесен“, казва Мун за казуса с личните карти. „Стана невъзможно за тези от нас, които участват в Програмата за съвместно намаляване на заплахата, да поканят руски делегации да посетят други американски обекти“.

Спомняйки си за собствените си посещения на съоръжения за съхранение на ядрени бойни глави в Русия, Мун казва, че мисиите са включвали „пътуване в микробуси в продължение на три или повече часа със затъмнени прозорци“. На него и на екипа му също така е било забранено да носят каквито и да било метални предмети. „Дори ми взеха ботушите, защото в тях имаше метална защита“.

Наред с посещенията на военни в съоръженията за съхранение и изстрелване на ядрени ракети, през 90-те години на миналия век се провеждат няколко обмена между руските и американските военни.

Към средата на 90-те години отношенията между Москва и Вашингтон започват да се влошават заради разширяването на НАТО на изток и нарастващото участие на алианса във войната в Босна. Андрей Козирев, външен министър на Русия по времето на Елцин, описва американските си колеги като „малки западни бандити“.

Мун казва, че срещите между американските и руските военни, започнали през 90-те години на ХХ век, са били преустановени от Вашингтон след анексирането на Украйна от Русия през 2014 г. Проверките на място по договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия бяха спрени по взаимно съгласие през 2020 г. заради пандемията от COVID-19. От миналата година САЩ опитват да ги възобновят, но Русия отказва.

Мун казва, че поглеждайки назад към надеждата от 90-те години на миналия век, „за мен е дълбоко смущаващо, че след толкова тясно сътрудничество с руското министерство на отбраната в продължение на почти 20 години, включително над 75 посещения в Русия, руснаците прекъснаха всички комуникации и решиха да започнат непровокирана геноцидна война срещу Украйна“.

Мун добавя: „Надявах се, че работата ми ще доведе до по-нататъшно намаляване на ядреното напрежение, но Русия избра агресията вместо сътрудничеството.“