Пялма, Русия. Местният клуб в това северно руско село с по-малко от 1000 души население е заключен. Отваря само по празници.
В нощта на 1 срещу 2 януари 2019 година има тържество. Всички са пили доста алкохол. Двама от тях - Сергей Покотило и Валерий Минин, се скарват. Вторият започва да обижда хората. "Ще ви поставя на колене", казва той, спомня си вдовицата на Сергей - Наталия.
"Съпругът ми му каза, че няма право да говори така. Минин се прибра и се върна с кухненски нож. Настигна Сергей пред къщата ни, наръга го в корема и го изхвърли в двора", казва още Наталия пред сибирската служба на RFE/RL Север.реалии.
Отначало не изглеждало съпругът ѝ да е сериозно ранен. Превързали раната му и си легнали. На сутринта положението вече било сериозно. Извикали линейка от областния център Пудож, на около 100 км. Сергей отказал да ходи в болница. Лекарят обработил раната, както могъл, и си тръгнал.
Състоянието на мъжа обаче продължило да се влошава. Минин, един от малцината, които имали кола, се съгласил да го закара до болницата. Поискал само да не съобщават за него в полицията.
Сергей е опериран, но така и не се връща в съзнание. Умира след 10 дни.
Минин е арестуван на 15 януари и обвинен в умишлено нанасяне на телесна повреда, довела до смърт. В началото отрича, твърди, че Сергей го е нападнал. Но, надявайки се на намалена присъда, накрая подписва самопризнания. През септември 2019 г., е признат за виновен и осъден на 8 години затвор и да плати 2 млн. рубли (30 000 долара) на Наталия и децата ѝ. Досега те са получили едва 25 000 рубли. Жената отказва сделка с убиеца на мъжа си срещу сваляне на обвиненията.
Цялото село е на погребението на Сергей.
"Как ще можеш да го понесеш?"
През юни тази година, спомня си тя, към нея се приближил съсед и я попитал: "Как ще можеш да го понесеш?".
"Първоначално не разбрах. Но се оказа, че Минин се е върнал. Веднага щом го чух, започнах да плача", разказва вдовицата.
В началото на годината Минин е бил вербуван в затвора да се бие в Украйна като част от наемническата групировка "Вагнер" на Евгений Пригожин. Той загина в самолетна катастрофа пред юли. Подобно на десетки хиляди други осъдени, на Минин му е обещана пълна амнистия и добри пари, ако се бие 6 месеца в инвазията на Русия в съседната страна. Сега много от тези бивши затворници, както и други наемници и мобилизирани войници, се завръщат в Русия. И това предвещава социална криза.
"Броят на дребните и тежките престъпления се увеличава", казва Сергей Нечаев, психолог от сибирския град Улан-Уде, пред предаването "Сибир.Реалии" на Радио и телевизия Сибир през юли. По думите му "това е само началото". Същото се случва и след Втората световна война, след руските войни в Афганистан, в Чечня.
Убийството, намушкването с нож не е пълно табу, както е било преди
"По време на бойни действия всички ограничения се отменят. Убийството не е пълно табу. Тези граници не падат веднага, но се размиват. Под въздействието на алкохол и наркотици могат и да изчезнат", добавя Нечаев.
Дори в ситуации като тази в Пялма, където няма данни Минин да е извършил престъпление след завръщането си от фронта, присъствието му плаши местните жители.
"Здравей, старче!"
От Петрозаводск, столицата на автономна република Карелия в Северозападна Русия, до Пялма се пътува 4 часа с автобус. Последните 5 км се минават по разбит път. В цялото село има само няколко улични лампи. Мобилните услуги и достъпът до интернет са в най-добрия случай нередовни.
Местните жители не са склонни да отговарят на въпроси за Минин. Казват само, че рядко излиза от дома си. От време на време го виждат да обикаля с новата си кола.
"От какво да се страхуваме?" - казва Евгений, един от тези, които твърдят, че не се притесняват. "Никой от нас не е бил в Украйна. Нямаме представа какво се случва там и нямаме представа какво е правил там".
"Всички бяха в шок", казва обаче жена, която живее близо до Наталия. "Чух няколко души да казват, че е изкупил вината си там. Но повечето хора не говорят за това. Аз мисля, че е ужасно за Наталия, за децата и за свекъра ѝ".
Бащата на Сергей Покотило - 73-годишният Александър Покотило, е учител по физическо възпитание и треньор, който живее там, откакто се е преместил от украинския Луганск през 1969 г. Обитава схлупена дървена къща с три стаи. По-рано това лято, когато верандата му се срутва, местните жители отделят пари и време, за да я възстановят.
Къщата на Александър се намира на две улици от тази на Наталия и децата ѝ. Домът на Минин е точно по средата между двете.
Трудно е да се пропусне къщата на бившия затворник сред останалите в Пялма. Има сателитна чиния, в двора - нова кола, а на входната врата охранителни камери, монтирани след завръщането му от Украйна.
"Вече не ходим по директния път от страх да не се сблъскаме с Минин. Обикаляме квартала", казва Наталия. "Веднъж тъстът ми се прибирал, когато някой извикал от минаваща кола: "Здравей, старче!". Първо не разбрал кой е, но приятел, който бил с него, разпознал Минин. След това три дни не можеше да яде".
Когато Минин се върнал, си купил нова кола, вероятно с помощта на 1,5 милиона рубли (15 500 долара), които получи за това, че е бил ранен на фронта, казва още Наталия.
Той не отказва да отговори на въпроса защо наследниците на убития не получават присъдената от съда сума, докато той харчи парите си. Съпругата на Минин - Елена, казва само, че той няма да обсъжда присъствието си в Украйна като част от "Вагнер" с журналисти, тъй като "е дал съгласие за неразкриване на информация".
"Вече нямам съпруг. Но той се смята за герой, който уж е измил вината си с кръв. Той е излежал само половината от присъдата си", казва Наталия за убиеца на мъжа си.
"Още съм в шок"
В цяла Русия непрекъснато се натрупват съобщения за подобно напрежение около завърналите се бивши затворници.
"Една вечер бях в кафене с приятелка", разказа през юли пред RFE/RL 25-годишна жена на име Татяна, която живее в Улан-Уде в югоизточен Сибир.
"Вижте тази кучка! Аз седях в окопите, а тя не иска да излезе".
"Към нас се приближи човек в камуфлажни дрехи. Имаше медал на гърдите си и огромен белег на лицето. Когато разбра, че не се интересувам от него, той се разяри, псуваше. Опитах се да си тръгна, но той ми препречи пътя и извика на приятелите си: "Вижте тази кучка! Аз седях в окопите, а тя не иска да излезе".
Барманът и охранителят в кафенето се намесват и тя и приятелката ѝ успяват да си тръгнат.
"Все още не съм се възстановила", казва Татяна няколко дни след инцидента. "Те се връщат и това е много страшно. Сред тях има много лоши хора".
Студент на име Алексей, също в Улан-Уде, разказа пред RFE/RL, че една вечер е бил заговорен от пиян демобилизиран войник, който настоявал да му даде цигара.
"Крещеше толкова много, че ме плюеше и ме блъскаше с пръст в гърдите. Аз се бия там, докато ти се разхождаш тук", викал непознатият, докато псува, разказа младият мъж.
"Войната все още не е приключила, но те вече се появяват навсякъде. И по някаква причина си мислят, че всички ние им дължим нещо. Какво ще се случи, когато всички те се върнат?", пита се Алексей.
Форум