"Така е, мамо, животът отива напред, напред, напред. Труд и ядове, колко сакаш…", "Жената трябва да е всичко…", "Та така, да ти кажа – тегло, ама тегло. Я не знам накъде да се обърна. Ям, ама то ме яде из някъде, много се ядосвам...".
Думи на три възрастни жени от село Лик в обезлюдения и беден Северозапад на България. Думи, споделени пред млади хора, които са отишли при тях, за да им покажат, че някой иска да ги чуе.
Това става възможно заради една добра кауза, която преди дни получи високо признание. Тази година Forbes България даде две първи награди за Социална иновация – едната на хостинг компанията SiteGround, а другата на неправителствената организация Фабрика за идеи - за нейния проект Резиденция Баба.
Инициатива свързва млади хора от градовете с техните умения и творческа енергия и жителите на обезлюдени села, които носят наследството на традициите и историята. За да не бъдат изгубени те и да бъде поне малко преодоляна социалната изолация, в която живеят местните.
А това се случва най-добре с връщането на културата и изкуството в тези забравени места. Когато в някое старо пусто читалище бъде ремонтирана една зала и в нея млади и стари се съберат, за да пеят, танцуват, правят изложби и ритуали, селото се съживява. Само тази година участниците в проекта са възстановили 6 пространства в 6 села. Ремонтирали са например зала в старо училище зала, две ритуални зали в читалища, бивша фурна, която по-късно е била стъкларски цех.
В същото време участниците в Резиденция Баба - артисти, драматурзи, психолози, режисьори, създават и продукти и услуги, които да помогнат на жителите.
"Така създадохме нашето социалното предприятие, в което вече работим с над 60 жени - те изработват плетива, ние ги продаваме, а с парите те си купуват лекарства, дърва и всичко, което им е нужно", каза пред Свободна Европа една от създателките на Фабрика за идеи и Резиденция Баба - Янина Танева. Тя е завършила пиар и медии в България и Германия, но след това става психодрама терапевт и практикува арт терапия.
Заедно с нея в ядрото на тази кауза е Милица Джанджова - самата тя участник една от първите резиденции, е логистичен инженер по професия, но вече е оперативен и административен директор на Фабрика за идеи. Основна нейна задача са всички плетива на бабите да стигнат до своите купувачи - често големи IT компании. "Продаваме чорапи за програмисти", казват с усмивка във Фабрика за идеи.
Третият двигател е Йоана Стоянова – поет, писател, кулутуролог по образование и също е била резидент. Сега тя отговаря за комуникациите, социалните мрежи и международните проекти, в които участват.
"Фабрика за идеи се роди в едно мазе преди близо 15 г., когато с няколко приятели бяхме на около 23 г. Искахме да създадем пространство за въображение с артистични похвати", разказва Янина.
Опитват с различни идеи, като например Академия за социална промяна, докато се ражда любимото дете на тяхната Фабрика за идеи.
Началото е през 2015 година, когато се случва първата Резиденция Баба. 17 младежи от различни градове живеят в 4 родопски села над Асеновград: Дряново, Джурково, Манастир и Югово. Всяка следваща година инициативата продължава в още села - във Врачанско, Гоцеделчевско, Карловско, Видинско. И така вече 9 години. Избират селата според степента на трайна тенденция към обезлюдяване, с помощта на Асоциация за етнология и етнография "Онгъл".
Заради ситуацията в Северозапада България е на първо място в Европа по хора в най- висок риск от социална изолация.
"Темата за самотата, която е огромна и страшна, все повече се изследва в други държави, защото води дори до сериозни психични състояния. Но в България нищо не се прави, едни хора са оставени да тънат в самота", казва още Янина.
Тези хора дори не се оплакват, те просто искат да предадат нещо, което за тях е ценно - спомени, истории, житейски урок – от жена на жена, от възрастен на млад човек.
"А понякога се случва ние да сме последното лято на някои възрастни хора, те дори не виждат децата си, които работят в чужбина, а го прекарват с нас. Ние сме много чакана среща", казва още съоснователката на Фабрика за идеи.
С тъга си спомня за едно от първите села, в които са били - Джурково, над Лъки, което преди 9 г. е имало 300 жители, а сега се останали едва 20-30. Мъчно ѝ е за любимата ѝ баба Фанка, с която се сближават.
"Никога няма да забравя тази жена над 80 години с какво достойнство движеше малкото си телце, докато събира билки на полето - хем с гордост, хем с усещане за момиче в тялото на възрастна жена, със свобода на мисленето и действието, с ясна преценка", разказва още Янина.
С обезлюдяването на селата, все повече изчезва и културата. В началото на годината Фабрика за идеи участва в изследване, финансирано от Национален фонд "Култура" (НФК) и проведено от агенция Маркетлинкс и Обсерватория за икономика на културата, което установява, че средно над 62% от българите не са посещавали театър, кино, опера, изложба, музей.
"Това са ужасяващи резултати и те са основната причина да твърдим, че е нужна национална визия и програма "Достъп до култура", допълва Янина.
Разбира се, това важи в много по-голяма степен за хората в селата. Затова участниците в Резиденция Баба правят не само концерти и изложби, а и пренасят невиждано за възрастните хора изкуство - съвременен цирк и плейбек театър - импровизационен спектакъл, чийто сценарий са историите на хората от публиката, а на живо и спонтанно се изпълнява музика.
И паралелно с това се грижат да запазят спомените на местните. Например във влашкото село Кошава край Видин една от участничките - Илияна Григорова, започва да събира стари сватбени снимки, които накрая закачат в прясно ремонтираната зала в читалище - бившата ритуална, в която местните са се женили.
"Има уникални кадри - булки с петолевки, одеяла, петли. И за възрастните хора бяха безкрайно въодушевени и щастливи да се разпознаят", разказва Янина.
В същото село резидентите, заедно с местни младежи, пребоядисват стара ръждясала спирка, която се превръща в място в място за среща, снимки, дори концерти.
"Като пришълец в една далечна и различна за мен общност, топлото посрещане на хората, личните истории, които ми споделиха, и ценните приятелства ми показаха, че в нас е силата да скъсим дистанцията между града и селото, старите и младите, артистите и местата, които нямат достъп до изкуство", каза пред Свободна Европа Атоанета Куик - арт мениджър и куратор в галерия Little Bird Place, която участва в преобразяването на спирката.
Писателката Мария Македонска и италианският режисьор Никола Замбели, който твори и в България, пък запечатват уникален ритуал за дъжд, който младите хора няма къде другаде да видят. Жените от село Паволче го правят от стари времена в местните гори и до днес. А сега документалният филм Damore за тяхната традиция, която лекува градската душа, ще бъде показван на международни фестивали.
Във всичко, разбира се, са включени и местните деца. Това се случва по проекта Design for Change, базиран в Индия, представител на който за България е Фабрика за идеи. Чрез него децата променят средата, в която живеят, така в две от селата – Паволче и Лик, те представят на кметовете изработени от самите тях прототипи на новите детски площадки, които искат да имат.
В този един месец, в който се случва всичко това, повечето резиденти спят в домовете на местните хора. И често си стават много близки, почти като като семейство. Тази връзка продължава да живее - да се чуват често, да се посещават.
"И това е най-ценният отпечатък на тази програма, това е основният ни инструмент срещу социалната изолация", казва още Янина Танева, която нарича всички, които помагат за този проект добролюбци. Но тя, Милица и Йоана са не по-малко такива.
Въпреки успеха на Резиденция Баба и наградата обаче, финансирането за другата година е под въпрос, тъй като изтичат проектите, по които са финансирали голяма част от дейността си. Разчитат и на дарения, често от близка общност. Но понякога се налага да работят без заплати. И на рождените си дни да събират пари от приятели. Затова в момента тече дарителска кампания.
А думите на трите баби от Лик са запечатани в документалния филм на Виктория Велчева – "Невидим труд".
Форум