Година след година пациентите в психиатрични заведения в България правят три неща - “ядем, пием лекарства и спим”. Това казват те самите пред европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията (КПИ).
Това означава, че в центъра на лечението им не е дългосрочното възстановяване, а лекарствата, потискането на симптомите и изолирането от обществото. Така често се стига до рецидиви, а понякога и до опасни ситуации.
Само от началото на февруари психично болна жена рани трима души в София, мъж скочи от петия етаж, а друг се обеси в Александровска болница, където е бил настанен след три неуспешни опита за самоубийство. Преди дни в психиатрия влезе и мъж, за когото граждани сигнализираха, че проявява агресия срещу жени.
Общото между всички тях е, че преди това са получавали психиатрична помощ.
Практиките в България - от приема в болница, през лечението в нея до следболничната грижа, отдавна не отговарят на съвременните стандарти.
“Понякога симптомите остават и човек трябва да бъде обучен как да се се впише с тях в социалния контекст. Това не се случва в българските психиатрии", казва пред Свободна Европа доц. Владимир Наков, психиатър и директор на отдел “Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи.
Преди седмица психиатри протестираха за пореден път в опит да привлекат вниманието на властите към системно пренебрегвания и недофинансиран сектор в медицината. И тази година правителството отказа да отдели средства за нужната реформа.
Опитът на други европейски държави показва, че с подходящите политики дори хора с тежки психични заболявания могат да се интегрират успешно.
"Когато всички работят заедно, човек може да води много добър начин на живот, да бъде високо функционален и да работи", казва д-р Емилия Ангова, специализантка по психиатрия в болницата "Сейнт Мери" в Лондон.
Защо в България това не е възможно?
Проблемите започват с влизането в болница
Освен че е сред най-лошо финансираните медицински специалности в България, психиатрията е и една от малкото, за които няма въведени клинични пътеки. Това създава проблеми още при приема на пациенти в болница.
Всеки български гражданин има право на безплатно психиатрично лечение, но то се финансира с обща държавна субсидия, а не с клинични пътеки от здравната каса (НЗОК), които да съответстват на различните диагнози и нужното лечение. Това създава предпоставки за произвол още при приема на пациенти - лекарите могат да “подбират” кого да приемат по тяхна лична преценка, казва Наков.
От години се говори за въвеждане на клинични пътеки. Настоящият здравен министър Силви Кирилов каза, че мярката е включена в управленската програма на правителството, но не за тази година.
Психиатърът не може да лекува сам
Малкото средства, които държавата отпуска, се отделят за стационарните психиатрични заведения, където броят на медицинските сестри, социалните работници и психолозите, които заедно извършват голяма част от психиатричната грижа, е крайно недостатъчен. Затова преобладават психиатрите и подходът към пациентите остава предимно биомедицински.
"В една от психиатричните болници [в страната] няма социален работник. В друга мястото за психолог беше съкратено и трансформирано в санитар”, казва още Наков.
Няма системна грижадоц. Владимир Наков
Има случаи, в които недостигът на кадри е толкова осезаем, че пациенти дори не познават лекуващия си лекар. Това е психиатърът, който трябва да ги познава добре, да им изготви персонален план за лечение и план за действие след изписването. “Тоест няма системна грижа”, добавя експертът.
За сравнение пациентите във Великобритания винаги могат да разчитат на мултидисциплинарни екипи от психиатри, психолози, фармацевти, трудови терапевти, социални работници и медицински сестри, казва Ангова.
Краят на лечението не е в болницата
Дори лечението в болнични условия да протече безпроблемно, то може бързо да загуби ефекта си, когато пациентът бъде изписан. Причината:
- Няма връзка между институциите
Експертите казват, че Министерството на здравеопазването не гарантира извънболнична грижа и не задължава психиатриите да организират такава.
Съществуват социални услуги към Министерството на труда и социалната политика, но голяма част от тях са общи - за всякакви пациенти с увреждания.
Липсата на връзка между медицинските и социалните услуги води до липса на последователност и на обмен на информация между хората, които се грижат за един и същи пациент.
През годините се е установила някаква, макар и неформална, връзка между психиатриите и социалните услуги, казва Калина Иванова от Глобална инициатива в психиатрията - една от малкото организации, които работят конкретно с хора с психични разстройства.
Но по нейни думи "ако ние не сме активната страна и като социална услуга не настояваме на тези работни взаимоотношения, много рядко ще бъдем потърсени от психиатричните лечебни заведения".
- Проследяване на лечението
Най-често хората, които следят дали пациентът спазва предписаното лечение, са близките - ако има такива. Но това не е достатъчно. През 2019 г. започва проект за мобилни психиатрични екипи, които да изпълняват тази роля, но той приключва през 2022 г.
По думите на Наков пациентите имат право на два прегледа след изписването от болница. За да продължат лечението си, трябва да преминат на амбулаторни прегледи при психиатър.
Ако пациентът е бил настанен за задължително стационарно лечение с решение на съда, то след излизането си от болницата той би трябвало да спазва задължително амбулаторно лечение. Това означава да посещава психиатър, към когото е “прикрепен”, и този лекар да проследи лечението. Но по думите на Наков “тази форма не се ползва, защото не е финансирана”.
- Рехабилитация и подслон
Пациентът след болнично лечение има нужда от помощ да се приспособи, да си осигури жилище, работа. С това се занимават социалните услуги - ако ги има.
По думите на Иванова в София има пет дневни центъра, в които човек човек с психично разстройство може да получи подкрепа, храна и да участва в занимания. Други три центъра предлагат и защитени жилища. Общият им капацитет е 24 места.
Едва половината от тези услуги предлагат активна подкрепа за реинтеграция и реализация на пазара на труда. Това е "абсолютно недостатъчно", казва Иванова.
Когато пациентът не получи нужната помощ, може да предпочете да се върне в болницата и дори да развие зависимост към здравното заведение.
Показателен е и фактът, че пациентите в психиатрични заведения в България губят много от гражданските си права. Законът във Великобритания например не позволява това, независимо от тежестта на заболяването и вида на лечението.
- Добрият пример
Във Великобритания има изрично регламентирана и непрекъсната връзка между болничните и извънболничните специалисти, които се грижат за даден пациент. Той може да разчита на психиатри, психиатрични сестри, психолози, трудови терапевти.
Работодателите също получават привилегии, ако наемат хора, лекувани от сериозни психични заболявания.
Ако човек има тежко заболяване и специалистите са преценили, че той носи риск за себе си и околните, психиатърът може да поиска по закон принудително лечение извън болницата. Така пациентът може да ходи на работа и да води пълноценен живот, но е задължен да си взема лекарствата. За това следи медицинска сестра, която го познава добре.
Ако тя установи, че лечението е прекъснато, съобщава на психиатъра. Той кани пациента за преглед, а ако не отиде или по време на прегледа се установи влошаване на състоянието, лекарят може да поиска от съда той да бъде върнат в болница.
Форум