На 22 март въздухът в Истанбул е с „лютив привкус“ – на сълзотворен газ, лютив спрей и димни бомби. На места обстановката изглежда апокалиптично - има запалени кофи за боклук, сблъсъци с полицията и хора с противогаз.

Това вижда на място фотографът Дамян Думанов, който учи във Виенския университет, но в момента е в Истанбул по програма Еразъм +. В събота той решава да документира протеста в подкрепа на арестувания кмет на Истанбул, Екрем Имамоглу, със своя фотоапарат. Свободна Европа разговаря с него.

В сряда Имамоглу беше задържан по подозрения в корупция и връзки с Кюрдската работническа партия (ПКК), която се смята за терористична организация в Турция. Това се случи само няколко дни, преди вътрешните избори за кандидат-президент на Народнорепубликанската партия, на които кметът на Истанбул е единствен кандидат.

Макар президентските избори да са насрочени за 2028 г., Имамоглу се смята за един от най-големите опоненти на настоящия президент на Турция – Реджеп Таийп Ердоган.

Протестите в подкрепа на кмета започнаха още в сряда, въпреки че събиранията на публични места бяха забранени от властите.

В събота хиляди протестиращи отново се събраха пред кметството в очакване на решението за това дали той ще бъде окончателно задържан. Рано в неделя съдът в Турция реши, че кметът ще остане в ареста.

В събота по-голямата част от протестиращите се събра пред сградата на кметството на Истанбул. Там са разположени шатри за подкрепа на демонстрантите – с вода, мляко, спрей срещу ефектите на сълзотворния газ и храна.

Думанов разказва, че още в началото се вижда разделение между протестиращите.

„Усети се сериозно разделение между двете групи - на агресивни и мирни демонстранти, като мирните започнаха да се изтеглят горе-долу час, час и половина след началото на организираните демонстрации“, казва той.

По-голямата част от протестиращите е на булеварда пред кметството – там има и деца. Другата част, сред която преобладават млади мъже и жени, е близо до полицията.

„Имаше и много... Дали са деца или младежи, не мога да определя, но имаше немалко маскирани млади момчета, които основно проявяваха агресия срещу полицията“, казва Думанов.

Сблъсъците между полицията и демонстрантите започват около час след началото на протеста.

На място полицията блокира пътя към площад „Таксим“ - централна точка за много антиправителствени демонстрации, включително протестите в парка Гези от 2013 г. Въпреки това протестиращите се опитват да пробият блокадата.

„Имаше хвърляне на димни бомби, хвърляха бутилки с вода, всякакви неща летяха към полицията, палеха кофи за боклук, които засилваха надолу по улицата и изпращаха към кордона от полицаи“, разказва Думанов.

По думи на фотографа полицията е оборудвана с пълно снаряжение за борба с безредиците, лютив спрей и пушки с восъчни куршуми. Кордонът ѝ е дълъг около 250 метра, като на различни места от него има сблъсъци. Основният обаче е именно на булеварда, който води към „Таксим“.

След началото на ескалациите Думанов е сред хората на първа линия – между протестиращите и полицията. Той няма журналистическа карта, нито предпазни средства - „имах медицинска маска и шал“.

„Постоянно във въздуха има този лютив привкус, но когато падне близо бомба със сълзотворен газ или бъдеш напръскан, тогава веднага очите ти спират да работят“, добавя той.

Затова протестиращите имат организация – един човек, подготвен с противогаз или маска, изтегля тези, които са обгазени.

Около 1 ч. през нощта идва последният тласък на полицията. Това принуждава всички протестиращи бързо да се оттеглят към кметството, което се превръща в техен бастион.

Демонстрантите се опитват да прескочат оградите на кметството, докато са обгазявани и обстрелвани от полицията. Първоначално вратите на сградата остават заключени, заради което част от протестиращите са издърпани през прозорците.

„Според това, което ми казаха други протестиращи, полицията няма право да влезе (там)“, добавя Думанов.

Вътре протестиращите чакат решението на съда по делото на Имамоглу. В 2:30 ч. сутринта идва новината, че той остава в ареста, след което протестиращите започват да се разотиват.

Думанов добавя, че това е първият протест с толкова агресия, който заснема с фотоапарата си:

„Това, което търсех да снимам, е по-скоро личното преживяване на протестиращите. Не мога да кажа, че всички демонстранти бяха един и същи тип. Имаше мирни, агресивни, имаше млади, имаше възрастни. Търсех да видя кой по какъв начин приема случващото се и изразява протеста си.“

Протестите в Турция продължават и в неделя.