Протест на енергетици и миньори блокира центъра на София в четвъртък сутринта, предаде БТА. Протестът, организиран от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“, поиска отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители до 2029 г.
Малко по-късно през деня депутатите одобриха отлагане на либерализацията, но само с една година. Преди тази промяна беше предвидено тя да се случи до 2026 г.
Новината идва, след като миналата седмица парламентът прие тази промяна на първо четене. Либерализация означава, че цените на електрическата енергия за домакинствата няма да бъдат фиксирани, както досега, а потребителите ще могат свободно да избират доставчика си на енергия и да договарят с него условията.
В протеста пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет в четвъртък се включиха основно работници в топлоелектрически централи (тецове) - комплекса „Марица Изток“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“.
Те се притесняват, че либерализацията на пазара ще засегне работата им и ще доведе до затваряне на тецовете. Затова настояват и за мерки въглищните централи да продължат да работят и след либерализацията на пазара.
Какво е либерализация и защо протестът иска отлагането ѝ
Либерализацията на енергийния пазар за битови потребители е едно от условията, които България трябва да изпълни, за да получи средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Миналата есен парламентът прие промени в Закона за енергетиката, с които се въвежда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г.
Промените в закона предвиждаха Националната електрическа компания (НЕК) да престане да бъде обществен доставчик на електроенергия от 1 юли 2024 г., както и да се премахнат квотите на производители на електроенергия за регулирания пазар.
Президентът Румен Радев отначало наложи вето над измененията с мотива, че те ще доведат до „рязък скок на цените“. Тогавашният премиер от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) Николай Денков отхвърли този аргумент и каза, че няма да има резки промени в цените на електроенергията.
В крайна сметка ветото на Радев беше преодоляно през ноември 2023 г. с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Отпадането на квотите за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители ще засегне най-вече тецовете, които генерират голяма част от приходите си по този начин. Затова работещите в тези тецове протестират.
Милиард за „Марица Изток“
В четвъртък, по време на протеста на миньорите и енергетиците пред Народното събрание, депутатите одобриха допълнителна финансова подкрепа за държавните мини.
Те приеха от държавния бюджет да се отпускат по 250 млн. лева годишно на въглищните мини „Марица Изток“, като плащанията ще продължат до 2028 г. Така комплексът ще получи общо 1 млрд. лева от държавата.
Предложението беше на ГЕРБ и отначало предвиждаше мините да получават по 200 млн. лева на година в срок до 2029 г. По предложение на ДПС сумата и срокът бяха коригирани.
Аргументът на ГЕРБ за предоставянето на тези пари е, че жизнеспособността на мините трябва да бъде съхранена, а това не може да се случи без средства от държавата.
По-късно депутатите приеха и отлагането на либерализацията на енергийния пазар с една година. Така тя ще започне през лятото на 2025 г.
Протести на миньори и енергетици имаше и през есента на 2023 г., когато работещите в тецовете и мините за въглища „Марица“ блокираха магистрала „Тракия“ и други пътища в продължение на седмици.
Тогава отлагане на либерализацията на енергийния пазар отново беше едно от основните искания на протестиращите енергетици. То обаче отпадна преди подписването на споразумение с тогавашното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ.
Форум