Мъж и жена мълчаливо стоят с протестен плакат пред сградата на Министерския съвет в София. На плаката е написано, че Държавната агенция за бежанците (ДАБ) дискриминира руснаците, които търсят закрила в България.
Този протест се случва за три дни поред от началото на тази седмица под прозорците на правителството, докато то е заето да преговаря с протестиращите миньори и енергетици.
Тихата демонстрация в София е дело на руските бежанци Андрей Карпов и Ирина Дмитриева. Към тях се присъединяват и други техни сънародници, сблъскали се с процедурните проблеми по получаване на закрила от България.
Сред нарушенията на ДАБ, срещу които те протестират са незаконно разделяне на разглеждането на молбите на деца и родители от едно и също семейство, игнориране на доказателства за опозиционна дейност и преследване в Русия, дори изчезване на документи.
Карпов и Дмитриева твърдят пред Свободна Европа, че руснаците в България почти не познават свои сънародници, които са получили убежище тук. Затова обвиняват ДАБ, че дискриминира руските бежанци.
Агенцията пък определя обвиненията и протеста им като "средства за натиск" върху развоя на процедурите им за предоставяне на убежище.
От началото на войната статут са получили 15 души
Поискалите убежище в България руски граждани от началото на войната на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. до септември 2023 г. са общо 232-ма. Бежански или хуманитарен статут са получили едва 15 от тях, показват данни на ДАБ, предоставени на Свободна Европа.
През 2022 г. статут на бежанец не е получил нито един руски гражданин, а 7 са получили хуманитарен статут. През 2023 г. 8 руски граждани са получили статут на бежанец, а нито един не е получил хуманитарен статут. Отказ имат общо 115 души. 58 са с прекратено производство за този период. Това обикновено означава, че искащите убежище са се отказали сами и са напуснали страната.
Статут на бежанец се дава на чужденец, който не може да се върне в родината си заради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
Хуманитарен статут се дава на чужденец, който не отговаря на горните изисквания, но може да бъде изложен на смъртна опасност, ако бъде върнат в страната си. Тази хипотеза включва случаите, когато в страната на кандидатстващия се извършват посегателства заради въоръжен международен или вътрешен конфликт.
"Не може да се определи като въоръжен конфликт"
Проблемите на Андрей Карпов в родината му започват на 21 март 2021 г., когато излиза на самотен протест срещу Кремъл на Червения площад в Москва.
Тогава той държи плакат "Не на репресиите! Свобода за политическите затворници!". Акцията продължава около пет минути, след което Карпов е задържан и пребит.
По думите му след няколко дни си издава медицинско, според което има мозъчно сътресение. Карпов е дарявал и малки суми на Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални, организация, която беше обявена за екстремистка.
Още в първите 6 месеца от началото на руската инвазия в Украйна в Русия бяха извършени 16 437 ареста за антивоенни позиции и финансиране на "екстремистки организации".
В края на миналата година срещу Карпов е образувано административно производство за дискредитиране на Въоръжените сили на Руската федерация.
Той разказа, че служител на полицията в града му е дал ултиматум - това дело да стане наказателно и той да отиде в затвора или да подпише договор за военна служба в Украйна. Карпов е казал, че е загубил военната си книжка и така е получил една седмица отсрочка, докато му бъде изготвен дубликат. В тази седмица успява да напусне Русия през Турция.
Карпов иска политическо убежище в България на 9 ноември 2022 г. на граничния пункт Малко Търново. Първоначално той е избутан на неутрална територия. След медийни публикации по случая все пак е допуснат в България. На 13 ноември подава документи в ДАБ за разглеждане.
Следва интервю в агенцията, а седем месеца по-късно, на 31 август, Карпов получава отказ за даване на политическо убежище. Едно от основанията в отказа е, че не е предоставил документи, доказващи бежанската му история. Той твърди, че е предал документите и има техни копия.
В решението на Държавната агенция за бежанците е записано, че не може да се направи извод за "наличието на основателни опасения от преследване".
"От приложената по преписката информация е видно, че към момента на издаване на настоящото решение обстановката в Русия, не може да се определи като въоръжен конфликт", пише още в решението на ДАБ, като основание за отказ за хуманитарен статут.
Отделно майката, отделно дъщерята
Ирина Дмитриева пристига в България през март 2022 г. с дъщеря си, която тогава е на 13 години. Тя разказва, че в продължение на години е участвала в протести срещу властта на Владимир Путин.
Дмитриева получава отказ от ДАБ. Когато дъщеря ѝ става на 14 г., преминава отделно интервю в агенцията и също получава отказ за международна защита. След това две съдебни инстанции решават, че случаят на Ирина трябва да се преразгледа от ДАБ, което все още не е факт.
Административното дело на дъщеря ѝ продължава и в момента, въпреки че е непълнолетна и не би трябвало случаят да се разглежда отделно от този на майка ѝ.
Междувременно Ирина остава без лични документи, тъй като те остават в агенцията за бежанците, докато трае цялата процедура. Вместо тях жената получава временен документ за пребиваване в страната, с който обаче нито може да започне работа, нито да си открие банкова сметка, нито да получи полагащите ѝ се помощи за учебници на дъщеря ѝ. От същия проблем се оплаква и Карпов.
Подобен е случаят и с Маргарита Шурупова и семейството ѝ. Те получиха отказ от ДАБ и процедурите на цялото семейство бяха разделени, но след това им беше разрешено да подадат отново документи за бежански статут в България.
Александър Стоцки, който протестира срещу войната в Украйна, също получи статут след няколко отказа. При първия получен отказ ДАБ каза, "че вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата "военна операция" в Украйна е несъществена".
"Средство за натиск"
Свободна Европа потърси коментар от Държавната агенция за бежанците, откъдето предоставиха свое общо изявление до медиите. В него протеста на двамата руснаци е определен като "средство за натиск агенцията да предоставя международна закрила на всеки руски гражданин, който я е поискал, дори и на онези, които не отговарят на условията".
"Кой следва да получи международна закрила и кой не, е пряко свързано с прилагането на Конвенцията за статута на бежанците на Европейския парламент и молбите на руските граждани не са и няма да бъдат изключение от общоприетите правила", се казва още в позицията на ДАБ.
Оттам обясняват още, че при разглеждането на всяка молба се взима предвид бежанската история на кандидата, а всички заявени от него факти и обстоятелства се верифицират с обективно изготвена информация за държавата, от която идва кандидатът.
