"Продължаваме промяната" са предложили на бъдещите коалиционни партньори да избират всяка година председател на Народното събрание, като така всяка от политическите сили ще може да номинира свой представител за поста до края на 4-годишния мандат.
Предложението е първият председател да бъде лидерът на БСП Корнелия Нинова. По информация на Свободна Европа това е предизвикало напрежение сред част от участниците в преговорите и въпросът все още не е решен.
Редица неправителствени организации поискаха от партиите, които преговарят за съставяне на правителство – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, да бъде създадено независимо звено за управление на горите, съобщи Дневник.
От асоциация „Общински гори“ са изпратили позиция до преговарящите, в която настояват за създаване на самостоятелна структурна единица към Министерския съвет, която да отговаря за стопанисването и администрирането на горските територии.
Организациите се обединяват около становището, че структурата, отговаряща за горите в България трябва да бъде отделена от Министерството на земеделието храните и горите. Част от тях изразиха притеснение от факта, че в досегашните преговори партиите са изразили колебание по въпроса.
Избраният за депутат социалист Крум Зарков не знае дали преговарящите за коалиционен кабинет между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ вече са се договорили за разпределение на министерските постове по схемата 8:4:3:2.
Това коментира самият той в интервю пред бТВ във вторник вечерта. Зарков беше част от преговарящия екип на БСП по темата „Правосъдие“. Преди ден колегата му от левицата Румен Гечев заяви пред БНТ, че разпределението на министерските постове в бъдещия кабинет ще бъде направено именно по тази формула.
Зарков потвърди във вторник, че ще се кандидатира за председателското място на Корнелия Нинова, която подаде оставка като лидер на БСП след изборите на 14 ноември.
По думите му „автентичната лява партия, каквато трябва да бъде БСП, има много по-важни проблеми“ от „т.нар. джендър мания, в която се бориш срещу измислени врагове, за да не се изправиш срещу истинските, които са бедността, неравенствата и корупцията“.
Представителят на БСП в преговорите за ново правителство Румен Гечев съобщи пред БНТ, че министерските постове ще бъдат разпределени между четирите партии по формулата 8-4-3-2.
"Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" проведоха миналата седмица 18 срещи, за да намерят общите цели в различните сектори. Предстои подписването на коалиционно споразумение, определяне на структурата на Министерски съвет и на хората, които ще заемат министерски постове.
Румен Гечев каза, че преговарящите са се разбрали 8 министерства да са за "Продължаваме промяната", 4 - за БСП, 3 - за "Има такъв народ" и 2 - за "Демократична България".
По-рано лидерката на БСП Корнелия Нинова събра ръководителите на работни групи от социалистическата партия.
"Трябва да има писмено коалиционно споразумение с ясни и конкретни политики. Едва след това да се определи структура и персонален състав на Министерския съвет", каза Нинова.
Над шест часа продължиха преговорите в сектор "Международни отношения" между "Продължаваме промяната", "Демократична България", БСП и "Има такъв народ". Това беше последния цикъл от разговори на експертно ниво между политическите сили за изготвяне на коалиционно споразумение.
"Няма значение дали сме леви, център, дясно. Имаме толкова основополагащи проблеми и толкова много работа за вършене, че когато стигнем до индивидуалните ни различия, България ще е различна", каза Кирил Петков в края на разговорите.
По думите му "четири години е точният срок, в който трябва да свършим работата".
Преговарящите политически партии ще запазят основните външнополитически приоритети на България.
Разговорите за отношенията със Северна Македония бяха последна точка от дневния ред. Преговарящите се споразумяха за "запазване на позицията на България към Северна Македония и надграждането й в конструктивен дух".
Антикорупцията ще е основен приоритет в управлението през следващите четири години. Това каза по време на преговорите в сектор "Финанси" съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
"В момента се три към едно. Плаща се три пъти повече с държавните пари, в сравнение с това, което е необходимо, за да се свърши някаква работа и това трябва да спре", каза Петков. По думите му вторият приоритет ще бъде държавните пари да се харчат ефективно.
Ще следим за нула откраднати пари. Където видим ще хващаме, където хващаме, ще обявяваме.Кирил Петков
"Ще следим за нула откраднати пари. Където видим ще хващаме, където хващаме, ще обявяваме. Надяваме се скоро да имаме и друга прокуратура", каза Петков.
В събота е последния ден от преговорите на експертно ниво между “Продължаваме промяната”, “Има такъв народ”, БСП и “Демократична България” за изготвяне на коалиционно споразумение и стъставяне на правителство.
Преговарящите екипи се обединиха около идеята бюджетът за 2022 г. да се изготви до края на януари. На база изпълнението му и предвид резултатите от анализите на другите преговорни групи е възможна актуализация през юли.
Партньорите в дискусията се съгласиха да има парламентарен контрол върху изразходването на средства формирани на базата на излишък или по-висока събираемост. Идеята е и да се премахне практиката за раздаване на пари в края на годината с постановление на Министерския съвет.
Представителите на четирите политически формации постигнаха съгласие бюджетният дефицит за 2022 г. да бъде между 3,5 и 4,5 на сто.
Те приеха ДДС за 2022 г. да остане същият, но да се направи пълен анализ на ДДС до септември. Прие се да бъде увеличен прагът за регистрация по ДДС, като първата стъпка е той да стане 100 хил. лв., а в бюджета за 2023 г. да бъде заложено да стигне размер от 160 хил. лв.
Има съгласие и по отношение на идеята за запазване на мерките за подкрепа на бизнеса заради кризата с пандемията до края на 2022 г.
Прие се още да се направи анализ за оптимизация на щатната численост на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, с цел намаляване на щатната численост до 15 на сто.
Беше прието още да се направи и външен одит на несъстоятелността на КТБ до декември 2022 г.
"Има такъв народ" (ИТН) предлага спортът да се финансира с процент от приходите от продажби на акцизни стоки и Българския спортен тотализатор. Предложението беше представено от Радостин Василев от ИТН по време на дискусия между партиите, посветена на спорта.
Всички политически сили се обединиха около тезата, че българският спорт е недостатъчно финансиран. Василев изложи следните данни: България отделя за спорт 97 млн. лв. годишно, което е три пъти по-малко от това, което отделя съседна Румъния. По думите му Сърбия отделя за спорт 200 млн. долара, а Турция - един милиард.
Според Йордан Георгиев от БСП парите от държавата за спорт трябва да стигнат поетапно един процент от БВП за целия мандат на бъдещото правителство. Нужни са и данъчни облекчения за спонсорите - юридически и физически лица, а общините да бъдат задължени да заделят около три на сто от бюджета си за спорт.
"Продължаваме промяната" (ПП) се обявиха за създаването на нови национални програми, които да засягат всички демографски групи, включително и хората с увреждания. Според Кирил Петков трябва да се помисли как парите в спорта да следват качеството.
Догодина пенсионерите няма да получават по-ниска пенсия от тази, която получават в момента, а минималната заплата занапред ще се определя като процент от средната. Около това се обединиха „Продължаваме Промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП по време на преговорите в областта на труда и социалната политика.
Те са на едно мнение и по въпроса, че обезщетението за майчинство през втората година за 2022 г. трябва да е колкото минималната заплата.
Партиите предлагат до 6 месеца да се направи пълен анализ на пенсионната система. Целта ще е да се постигне справедлива индексация на пенсиите и да се създаде нов механизъм на актуализация.
Глоби за доплащанията на ръка над официалната заплата
От ПП поискаха също така големи глоби и криминализиране на доплащанията на ръка над официално декларираните заплати. Глобите трябва да се плащат от работодателя, от счетоводителя и от самото лице, за да се изсветлят осигуровките и пенсионните плащания. От ДБ също смятат, че дългосрочно хората трябва да бъдат насърчавани да се осигуряват върху реални доходи.
От ИТН настояха за законодателни промени, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ. Предложението на Елисавета Белобрадова от ДБ беше още по-радикално – тя призова системата на ТЕЛК да бъде изцяло премахната и да се премине към международната система за оценка на възможностите на хората.
„Продължаваме промяната“ (ПП) и „Има такъв народ“ (ИТН) намериха общ език в идеята да се „ребрандира“ България, за да привлече повече туристи.
„Имаме невероятен ресурс, но трябва да го продадем на света по най-умния начин“, каза Кирил Петков от ПП по време на дебата по темата "Туризъм". Той предложи страната да се представя като „една дестинация със сто преживявания“, като рекламира солеността на Черно море (равностойна на тази на сълзата) или родопската теснолинейка (на чиито спирки има фермерски пазари).
ПП предложи и въвеждането на електронни визи на по-ниски цени. Подобна идея имаха и БСП и ИТН.
Три партии настояха визите за България да се издават електронно
Социалистите и „Демократична България“ (ДБ) бяха на едно мнение по въпроса за нуждата от енергийни помощи за хотели и ресторанти заради ръста на цените.
БСП предложи мярката "60 на 40" да се получава при доказан спад на оборота от 20% спрямо 2019 г., а не както е заложено сега – при 30-40% спад на оборота спрямо 2019 г.
ДБ настоява да се премахне концесията за плажове и ски зони. Формацията предлага да се създаде гаранционен фонд, който да защитава туристическия бизнес при криза.
ИТН предложи да се обособят пет стратегически ресора в рамките на Министерството на туризма: морски и планински туризъм, балнео, уелнес и СПА туризъм, конгресен, културен и друг туризъм.
Увеличаването на финансирането на културата да достигне до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Около това се обединиха "Продължаваме Промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "БСП за България" по време на коалиционните преговори по отношение на проблемите в сектор "Култура".
Всички подкрепиха тази идея, но беше отбелязано, че това трябва да се съобрази и с финансовото министерство. Искаме го, но ако има пари, коментира един от лидерите на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков.
Предприемачеството не трябва да е табу в културата.Кирил Петков
Според него предприемачеството не трябва да е табу в сектора - трябва държавата да финансира повече, но не може цялата култура да е единствено базирана на публични средства. Част от подкрепата трябва да е частна, а друга коствена.
Според "Продължаваме Промяната" в повече от 80 процента от повдигнатите теми има припокриване между предложенията на другите формации и техните идеи. Те отбелязаха, че е спешно приемането на Националната стратегия за култура.
При сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд "Работна заплата", за да не са притеснени творците в театрите, коментираха от формацията. Според тях е задължително субсидирането от държавата да остане. Предлагат въвеждане на изисквания за атестация и мандатност на директорите. Съгласни са ДДС върху книгите да е девет процента.
Участниците в дискусията на тема вътрешна сигурност от партиите, преговарящи за коалиционно споразумение, се обединиха около идеята за ревизия на дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР). На базата на резултатите от тази проверка, която ще се отнася както до служителите, така и до финансите и функциите, трябва да се предприемат законови промени, смятат партиите.
Преговарящите се обединиха около идеята за ревизия на дейността на МВР.
В преговорите участваха представители на „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ).
Според ПП трябва да бъде приет закон за обществения ред, който да регулира работата не само на МВР, а и на другите институции, които имат отношение към сигурността. БСП посочи като свой приоритет в областта на вътрешната сигурност борбата с битовата престъпност.
ИТН посочи като приоритет „деполитизация и демутризация“ в сектора. От партията поискаха и анализ на работата, структурата и функциите на ДАНС. ДБ ще настоява за функционални и персонални промени в сектора и подобряване на противодействието на корупцията.
На базата на резултатите от преговорите ще бъде изготвен документ, в който ще бъдат записани конкретни стъпки, които според партиите ще подобрят функционирането на сектора.
Участниците в разговорите на тема екология предлагат създаването на позицията вицепремиер по климатичните промени в следващото редовно правителство. Тази идея беше подкрепена от представителите на четирите партии, които участват в преговорите за бъдеща коалиция – „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ).
99% от приоритетите се споделят от всички участници.
В края на дискусията Кирил Петков от ПП обобщи, че 99% от приоритетите се споделят от всички участници. Сред обсъдените теми бяха управлението на отпадъците, управлението на водите, незаконното строителство и качеството на въздуха.
ИТН и ДБ посочиха като свой приоритет наблюдението на качеството на въздуха. Борислав Сандов от ДБ предложи да се създаде система за бързо разполагане на временни станции за измерване на качеството на въздуха. Това, по думите на Сандов, може да стане с пускане на дронове, които да проверяват сигналите за замърсяване на въздуха.
БСП се обяви за подмяна на автопарка на държавните институции с цел намаляване на емисиите от вредни газове. ПП и ИТН посочиха като свой приоритет електрифицирането на градския транспорт.
В България трябва да има система за оценка на качеството на образованието в училище. Около това се обединиха всички участници в преговорите на партиите за образованието.
Според Николай Денков, който участваше в разговорите от името на „Продължаваме промяната“, оценката на качеството може да се реализира чрез национално оценяване при стандартизирани условия. Ще се взимат предвид и други фактори, сред които социални условия и квалификацията на учителите, и ще се прави математически модел за очакваните резултати. След това всяко училище ще бъде оценявано в зависимост от това къде се намира спрямо средния резултат.
До 2024 г. оценката за качество може да определя финансирането на училищата.
Според Денков, който е служебен министър на образованието, такава система за оценка на качеството на училищното образование може да има до лятото на 2022 г. „Ако всичко върви добре, през 2024 г. е добре това да е съществен елемент от финансирането - и като качество, и като отчитане на особеностите на училищата“, добави Денков.
„Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и „Демократична България“ (ДБ) обсъдиха и финансирането на образованието.
Според БСП поне 5% от държавния бюджет трябва да отиват за образование. Ирена Анастасова от партията каза, че е нужен нов модел на финансиране на училищата.
Според „Демократична България“ финансирането на образованието трябва да е обвързано с брутния вътрешен продукт (БВП) и 4% да отиват за средното образование, 1% - за висшето образование, и 1% - за науката. Всичко това трябва да е свързано с качеството на образованието, каза Ивайло Старибратов от коалицията.
Според ИТН трябва да има нова и интегрирана формула за финансиране на училищата. Пламен Николов от партията каза, че училищата трябва да получават 10% към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалификация и ученици, които участват в олимпиади. От ИТН предлагат училищата да получават средства си директно от бюджета, а не от общините.
ДБ посочи като свой приоритет връщането на учениците в присъствената форма на обучение и създаването на програма за преодоляване на дефицитите, натрупани през годините на пандемията.
БСП поискаха да има безплатни учебници от първи до 12-и клас и по един учебник по предмет, докато от ИТН посочиха, че трябва да има по два учебника по всеки предмет и програмите да са свързани с възрастовите особености на учениците, което сега не е така според тях.
Според Николай Денков от ПП във висшето образование трябва да се „изчистят“ профилите на висшите училища и всяко от тях трябва да е най-доброто в това, за което е създадено. Според него трябва да има изследователски университети, професионални висши училища и образователни висши училища. Приоритет е включването на българските университети в европейските университетски мрежи, каза още Денков.
Участниците в политическата дискусия за развитие на електронното управление посочиха, че ще работят за въвеждане на личната електронна идентификация в личната карта, но също така и в смартфона, каза Асен Василев, който беше водещ на дискусията.
Личната електронна идентификация в личната карта до 6 месеца
Срокът за въвеждане на тази електронна идентификация е шест месеца.
Представителите на четирите партии - "Продължаваме Промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" се спряха и на възможността за отпадане на най-често използваните удостоверения и смяната им с вътрешни административни услуги. Най-важните удостоверения могат да бъдат електронни в рамките на шест месеца, посочи Калина Константинова.
„Продължаваме промяната“ (ПП) поиска да се премахнат политическите инвеститори в земеделието и илюстрира проблемите на сектора с едно изречение: че никъде няма данни за субсидиите в този сектор, дори и финансовият министър. "Това е пълно безумие“, каза съпредседателят на партията Кирил Петков.
Четирите партии се обявиха за повишаване на контрола при производството на храни.
По време на преговорите в работната група „Земеделие“ четирите партии се обединиха по няколко теми. Сред тях са завишаването на контрола при производството на храни, стимулирането на местните производители, възможностите за поземлена реформа и създаване на Гаранционен фонд в земеделието.
От „Демократична България“ добавиха, че България е страната в ЕС, която получава най-много субсидии за най-малък брой земеделски производители.
От „Има такъв народ“ поискаха да се създаде средна класа производители. Приоритети за БСП са създаването на гаранционен фонд от 500 млн. лева, с който производителите да могат да кандидатстват по проекти, защита на български автентични храни, както и изграждане на повече напоителни съоръжения.
Основните разногласия са свързани с налагането на таван на субсидиите и комасирането на земя.
Клиничните пътеки могат постепенно да отпаднат, стана ясно от разговорите между 4 партии, които преговарят за съставяне на бъдещо редовно правителство.
В сряда бяха проведени дебати по темата „Здравеопазване“. Мнението на преговарящите съвпадна по най-малко три въпроса: за въвеждане на електронно здравеопазване, за осигуряване на медицински кадри и за поетапното заместване на клиничните пътеки с диагностично свързани групи.
Поетапно заместване на клиничните пътеки с диагностично свързани групи.
Последното означава, че лечението ще се заплаща от здравната каса според цялостната картина на здравето на пациента, а не „на парче“, както е в момента. През юни 2022 г. в България може да има една „пилотна“ болница, в която лечението да се финансира не по клинични пътеки, а по диагностично свързани групи.
Според Александър Симидчиев от "Демократична България" електронното пациентско досие може да бъде въведено за 100 дни.
БСП и ИТН се обединиха около мнението, че болниците не бива да са търговски дружества.
Спор предизвика краткосрочната стратегия за справяне с пандемията. Формациите не са на едно и също мнение по това дали трябва да има отделни болници за пациенти с коронавирус.
Споровете за строежа на АЕЦ "Белене" разделиха формациите, които преговарят за съставяне на ново правителство. БСП стана партията, която най-активно настоява в бъдещото коалиционно споразумение да се запише изрично, че централата ще се строи, пише "Дневник".
Дебатът по темата "Енергетика" продължи 5 часа и приключи със заключението, че въпросът за АЕЦ "Белене" ще бъде решен по време на предстоящата среща на лидерите на партиите. Там ще бъдат обсъждани онези въпроси, по които партиите не са постигнали съгласие.
По време на обсъждането на темата "Енергетика" партиите стигнаха до разглеждане на най-малко 30 предложения, по част от които също няма съгласие.
Формациите направиха общ извод за това, че България ще има нови ядрени мощности, но се разминаха в конкретните стъпки, чрез които това да бъде постигнато. Според Асен Василев от "Продължаваме промяната" (ПП) България "в нито един период няма да остане без ядрена мощност". Партиите не постигнаха съгласие по това дали в бъдещото коалиционно споразумение да се впише конкретно дали става дума за нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", в АЕЦ "Белене" или текстът трябва да остане на този етап без изрични уточнения.
БСП поиска нов Закон за движението по пътищата, както и промяна в методиката за обучение на водачите по време на преговорите с „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ) по сектор „Транспорт“. Експертът от партията Крум Дончев настоя също одит на съществуващата пътна инфраструктура, както и прехвърлянето на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на транспорта.
От ИТН поискаха създаването на единен орган, който да се грижи за пътната маркировка. От партията поискаха и търсене на законови промени, които да ускорят отчуждаването на имоти, проектирането и строителството на магистрала „Хемус“.
От ДБ поискаха нови стандарти в поддръжката на пътната инфраструктура, както и въвеждането на електронни системи при управлението на трафика и взимането на решения. Заедно с това представителите на коалицията поискаха и довършването на големите инфраструктурни обекти и свързването на всички ключови пътни артерии в страната.
От „Демократична България“ заложиха на пет ключови неща във връзка с действията в ресор правосъдие. Това са независим съд, гарантиран чрез реформа във Висшия съдебен съвет, което ще позволи и прокуратурата да стане ефективна, прозрачна и да подлежи на контрол. От партията поискаха и промени в регулаторните органи, въвеждане на индивидуална конституционна жалба и други.
ИТН акцентираха върху мерките в сферата на правосъдието, които могат да се реализират с обикновено мнозинство. От партията също акцентираха над потенциалните промени, свързани с Висшия съдебен съвет (ВСС). Вместо промени в конституцията те смятат, че енергията на партиите трябва да се насочи към промени в Закона за съдебната власт. Ива Митева каза, че е противник на премахването изцяло на партийната квота във ВСС, защото това ще капсулира системата.
„Бих се радвал главният прокурор, като направим сега коалиционно мнозинство, да си даде сам оставката, за да не се занимаваме с него. Този проблем да се свърши от само себе си. Надявам се, че и той гледа в момента“, каза един от лидерите на „Продължаваме промяната“, Кирил Петков.
"Продължаваме Промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" постигнаха съгласие по някои енергийни теми по време на дискусиите за коалиционно споразумение за бъдещо правителство, предаде БТА.
Съгласие има по разширяването на обхвата на енергийните помощи, одит на държавните енергийни дружества, план за преодоляване на енергийната бедност и завършване на интерконектора с Гърция. Общ приоритет е диверсификацията на доставките на газ и разследване на картелите.