Ако машина брои бюлетините, получаваш достатъчно преференции, за да влезеш в парламента. Ако ги броят хора - не влизаш.
Така изглежда ситуацията на д-р Таня Андреева, кандидат-депутат от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), след парламентарните избори, които се проведоха на 9 юни.
Тя сигнализира за неотчетени преференции за нея при ръчното броене на разписките от машинния вот. Тези гласове биха могли да разместят листата така, че да я вкарат в парламента.
"Според мен това са чисто технически грешки, от недоглеждане", казва тя пред Свободна Европа.
След неин сигнал зам.-председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов също установява разминавания между данните от машините и официалните резултати и предлага проверка на преференциите за ПП-ДБ в конкретния район. Останалите членове на ЦИК обаче отказват. Не дават мотиви. Свободна Европа потърси коментар от ЦИК, но не получи отговор до публикуването на материала.
Справедливият изход от тази ситуация е да последва конституционна жалба и съдът да разпоредиЦветозар Томов
"Смятам, че справедливият изход от тази ситуация е да последва конституционна жалба и съдът да разпореди [дали да има повторно броене]", каза Томов пред Свободна Европа. По думите на Андреева такава жалба вече се подготвя от юристите на партията ѝ.
Какво се случи
В седмицата след изборите Андреева подава жалба в ЦИК с искане за повторно броене в общо 43 секции в 24 МИР София, където е установила разминаване от 114 преференции. Разминаванията се виждат, когато се сравни отчетеното в паметта на машините за гласуване и описаното при ръчното броене на разписките за гласуване с устройство, които по закон се пускат в урна като хартиените бюлетини.
Цветозар Томов прави своя проверка и на свой ред открива, че машините са отчели повече преференции за Андреева, отколкото са записани в протоколите. Той докладва пред ЦИК жалбата от Андреева и предлага проверка на преференциите в листите на ПП-ДБ. ЦИК отхвърля жалбата ѝ и отказва проверка.
"Случаят е по-особен, защото това са гласове, с които г-жа Андреева би могла да прескочи 7-те процента", казва Томов.
Според Изборния кодекс (ИК) кандидат за депутат може да се качи по-нагоре в листата на партията си и да измести други кандидати, ако е получил поне 7% от всички гласове за листата. В случая на Андреева не достигат около 90 гласа, за да стане депутат. Ако проверка докаже, че тя има неотчетени преференции, би могла да се изкачи с няколко места в листата и да влезе в Народното събрание на мястото на Йордан Терзийски.
Томов казва, че ако се направи проверка на преференциите, е възможно да бъдат открити и други разминавания, които не са в полза на Андреева. Това означава, че дори да бъдат потвърдени тези 114 преференции, които не са отчетени, това не е гаранция за влизането на Андреева в парламента.
"Нашата задача в ЦИК трябва да бъде да определим точно резултата в съответствие със закона", добавя Томов.
Защо отказа ЦИК
По време на заседанието в петък, на което ЦИК отхвърли предложението на Томов за ново преброяване, не бяха посочени мотиви. "Никой не взе думата", казва той. Андреева също казва, че не е получила отговор на жалбата си, в който да са посочени мотиви за отказа да бъде уважена.
Свободна Европа опита да се свърже по телефона с председателката на ЦИК Камелия Нейкова и говорителката Росица Матева, но без успех.
Според Томов една от възможните причини за отказа е, че няма ясен текст в ИК, който да определя процедурата, по която с решение на ЦИК да се отварят чувалите с бюлетини и да се брои наново.
"С решение на Върховния административен съд (ВАС) - да, но с решение на ЦИК това не се е случвало", казва той. "Само че няма и ясен текст, който да забранява на ЦИК да вземе такова решение".
Според него, за да се стигне до това, трябва да има съмнение за политическия резултат от разминаването, "а в случая точно такова съмнение има".
Как са допуснати грешките
Машините за гласуване автоматично пресмятат както броя на гласовете за всяка партия, така и броя на преференциите за отделните кандидати. Тези изчисления обаче на практика нямат никаква тежест при определянето на окончателните резултати от вота.
Това е така, след като през декември 2022 г. ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха промени в Изборния кодекс разписките от машините също да се пускат в урна и да се броят ръчно от секционните комисии заедно с хартиените бюлетини. Това на практика обезсмисля машинното гласуване.
За първи път в България беше въведено изцяло машинно гласуване през 2021 г. заради високия процент недействителни гласове и проблемите при ръчното броене на хартиените бюлетини в избирателните секции.
Масови грешки в протоколите имаше както на тези, така и на предишните парламентарни избори
Сега тези проблеми се появяват отново, като масови грешки в протоколите имаше както на тези, така и на предишните парламентарни избори през април 2023 г., когато всичко се брои ръчно. На местните избори през 2019 г., когато все още нямаше машинно гласуване, бяха сгрешени близо 90% от протоколите в София.
В момента по закон хартиените бюлетини и разписките от машините за подаден вот се броят ръчно от членовете на секционните избирателни комисии (СИК). След това резултатите от това броене се описват в протокол и се предават на Районните избирателни комисии (РИК), които изчисляват сумарно резултатите от всички секции в района. Крайните числа се публикуват на сайта на ЦИК.
Там могат да бъдат намерени и файловете от машините, за да се установи дали има разминавания между това, което са отчели машините, и това, което са преброили и записали в протоколите членовете на СИК и РИК.
Д-р Таня Андреева е педиатър, бивш депутат от "Демократична България" и е била съветничка на бившата министърка на здравеопазването Асена Сербезова. Тази година тя е част от гражданската квота в листите на ДБ. Андреева е една от активистите за изграждане на Национална детска болница.
Форум