Два законопроекта за реформи в специализираните служби за сигурност са внесени в деловодството на Народното събрание (НС) в понеделник. Това стана ясно от брифинг на Атанас Атанасов и Кирил Петков от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ).
Идеите за реформа на коалицията вече са качени в сайта на парламента. Те предвиждат промяна в механизмите за избор на ръководствата на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), Националната служба за охрана (НСО) и други.
Предлаганите промени включват пряк контрол от Министерския съвет (МС) в назначаването на техните ръководители и ограничаване на ролята на президента.
Ако предложенията се приемат, ръководителите на ДАНС, ДАР и Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО) ще се избират от парламента, а главният секретар на МВР и началникът на Служба „Военно разузнаване“ ще се назначават от кабинета, вместо чрез указ на президента.
„Предложението трябва да идва от МС и изборът да става от НС. Това е най-нормалният ред, защото МС е този, който носи отговорност. За да има баланс при тези кадрови решения, е добре изборът да става публично в НС“, каза Атанасов пред медиите в понеделник.
В момента по закон МС предлага ръководители на службите, но за назначаването им се изисква подписът на президента.
Първоначално в предложенията на ПП-ДБ за реформа на службите присъстваше и сливане на Служба „Военно разузнаване“ и ДАР - тоест, военното и цивилното разузнаване. Атанасов каза, че от формацията не внасят това предложение, защото нямат нужната подкрепа за него в парламента.
По-рано идеите на ПП-ДБ се ползваха с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, но преди две седмици лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и депутатът от ДПС Делян Пеевски казаха, че сега не е време за реформи. Според Борисов и Пеевски промени в службите трябва да се правят след края на войната в Украйна.
Заради това Атанасов подаде оставка като шеф на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност.
ПП-ДБ и ГЕРБ управляват заедно в ротационен формат, в който ДПС не участва официално. През последните месеци обаче движението има активна роля в законодателните промени.
„Знаем, че колегите от ГЕРБ в момента показват непълна готовност да подкрепят законите“, каза в понеделник Кирил Петков и изрази надежда, че ГЕРБ ще преразгледа тази своя позиция.
По думите му сигурността е най-голямото притеснение на Австрия и Нидерландия, което мотивира ветото им върху влизането на България в Шенген.
„Не можем да чакаме повече. Продължаваме разговорите и се надяваме да убедим [ГЕРБ], че приоритетът Шенген, приоритетът сигурност и приоритетът реформи в българските служби вървят ръка за ръка“, добави Петков.
Междуврменно Борисов обаче повтори в Пловдив позицията си, че няма причина за смяна на ръководителите на службите в момента.
"Ръководителите на тези служби се ползват с голямо доверие от партньорите. Това го знам от първо лице", каза лидерът на ГЕРБ по време на свое посещение в Пловдив.
Темата за реформа в службите за сигурност е на дневен ред през последните месеци. Първоначално спорът по темата се водеше между управляващите и президента. Настоящите ръководители на службите за сигурност са назначени от служебни правителства на Румен Радев.
Единственият възможен начин за смяна на началниците им е чрез законодателна промяна, каквато от ПП-ДБ предлагат.
