През четвъртвековното управление на президента Владимир Путин, докато на всеки четири до осем години се сменя президентът на САЩ, Русия може да разчита на приемственост в своите редици. Този опит потенциално дава на Кремъл предимство при смяната на американските администрации.
Назначеният от Путин посланик на Москва във Вашингтон изглежда е пример за това. Александър Дарчиев, на 64 години, се е фокусирал основно върху Северна Америка от 80-те години, откакто Роналд Рейгън е президент на САЩ.
Назначението идва в момент, в който президентът Доналд Тръмп се стреми към сближаване с Москва, преобръщайки политиката на Байдън за изолиране на Русия заради пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, като същевременно се опитва да посредничи за прекратяване на войната.
Русия каза, че САЩ са дали благословията си за назначаването на Дарчиев след срещата на 27 февруари на американски и руски официални лица в Истанбул, целяща да разреши споровете за дипломатическите им мисии, които бяха намалени през последните години.
През последното десетилетие на съветската епоха Дарчиев е научен сътрудник в държавния Институт за САЩ и Канада и пише дисертация за ролята на "левите либерални сили" в американското общество и политика през 70-те и 80-те години.
Той работи на два пъти в руското посолство във Вашингтон - през 1997-2002 г. и 2005-2010 г. и е посланик в Канада от 2014 до 2021 г. Тогава отношенията между Москва и Запада постоянно се влошават - след завземането на Крим от Русия и разпалването на война в източната част на Украйна - Донбас.
Мегафони на Москва
От 2021 г. до указа на Путин от 6 март за назначаването му за посланик, Дарчиев е директор на отдела на Министерството на външните работи, отговарящ за връзките със САЩ и Канада.
Въпреки ключовия момент, в който заема поста, далеч не е сигурно, че Дарчиев ще има голямо влияние върху развитието на връзките между двете държави с най-големи ядрени арсенали.
Тонът и съдържанието на неговата реторика обаче могат да бъдат ключ към това какво Москва иска Западът и светът да мислят за отношението на Русия към САЩ.
Откакто Путин започна пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г., дипломатите - от външния министър Сергей Лавров насам - са повече от всякога просто говорители, които имат малко влияние и повтарят често неверни или преувеличени руски разкази за войната, за Украйна и за Запада.
Дарчиев със сигурност прави това. Той засяга няколко често използвани от Кремъл опорни точки в рамките на един-единствен параграф в отговор пред държавната информационна агенция ТАСС през декември 2022 г., 10 месеца след пълномащабното нахлуване в Украйна.
Администрацията на Байдън "пренебрегва новите геополитически реалности" и "се опитва на всяка цена, включително използвайки Украйна като таран срещу Русия и като пушечно месо за продължаване на военните действия, да запази отслабващата американска хегемония", казва той. И допълва, че европейските съюзници на САЩ би било по-добре да бъдат описани като техни "сателити".
Профанизирана тирада
В коментари пред ТАСС през същата година той казва, че от 2014 г. насам САЩ и Канада "единодушно раздухват русофобска истерия". А пред Интерфакс добавя, че САЩ "ще трябва да се съобразяват с националните интереси на Русия, която има своя собствена сфера на влияние и отговорност", повтаряйки претенциите на Москва за правото да има специално влияние в своята част на света.
Въпреки че данните сочат, че Дарчиев последователно следва линията на Кремъл, разказът на бивш посланик на САЩ в Москва показва, че изказването му не винаги е дипломатично.
В книгата си "Полунощ в Москва" Джон Съливан, посланик в Русия при Байдън през 2020-22 г., пише, че Дарчиев се е нахвърлил върху него заради забележките на Байдън, който нарекъл Путин военнопрестъпник.
"Когато приключих, той започна да ми крещи в нецензурна тирада, че не бива да влизам в министерството с такова войнствено отношение", пише Съливан според Ройтерс.
Форум