Как се описва това, което става с жените в Иран и Афганистан? Ако кажете, че им се нарушават правата, това ще е вярно, но няма да бъде достатъчно. Ако кажете, че те са дискриминирани, малтретирани, потискани, това пак ще е вярно, но няма да е пълно.
В света е пълно с особени престъпления, за които не е измислена дума. Те уж приличат на други, но ако задълбае човек, ще забележи разликите. За извършеното от комунистическите власти например, и особено за сталинистката част от тях, няма собствена дума за престъплението. Някои го сравняват с геноцид или с престъпления срещу човечеството, но това е като с горните примери - понякога е вярно, но във всички случаи не е пълно, нито прецизно.
В случая с жените водещият белег е този: каквото и да се прави с тях в Иран и Афганистан, то е първо форма на малтретиране, и второ - извършено е заради пола.
В историята са известни два начина за решаване на въпроса - или на специфичното престъпление се намира съвсем ново определение, или то се обособява като част от друго, което съществува отдавна.
Напоследък набира скорост едно международно правозащитно движение, което настоява за създаването на понятие полов апартейд.
Защо апартейд
Апартейд е дума, дошла от езика африкаанс. В него "апарт" значи това, което и на английски - отделно, разделно, надалеч. С това понятие започват да се означават престъпленията, извършвани до 90-те години в Южна Африка - системната и законодателно закрепена сегрегация на хората въз основа на тяхната раса.
Там става дума за пълно разделяне на две раси - те не живеят на едни и същи места, не работят едно и също, нямат еднакви права, нямат еднаква степен на неприкосновеност, и всичко това е описано в закони.
Днес вече с думата апартейд се означават и подобни престъпления, извършвани другаде. На международно равнище апартейдът се разследва от постоянния съдебен орган в Хага - Международния наказателен съд.
Ако даден случай с пребиване на жени в Иран и Афганистан стигне до този съд, той ще може да го разследва само като преследване - елемент от престъпленията срещу човечеството. Няма друга дефиниция и няма специална дума.
Правозащитни групи и активисти смятат, че понятието преследване не отразява напълно обхвата на злоупотребите. Те твърдят, че става дума за насилие над личността, което е закрепено в закони и прилагано официално от държавни институции. Тоест, че става дума за полов апартейд.
Целта на тези групи е да повлияят на ООН, за да може ясно да се определи, че апартейдът по полов признак е престъпление съгласно международното право.
На кого е тази идея
Формулирането на понятието полов апартейд се приписва на афганистанските защитници на правата на жените през 90-те години на миналия век, когато действа първият режим на талибаните.
След като талибаните се върнаха на власт през 2021 г., ислямистката групировка отново наложи репресивните си политики спрямо жените и момичетата. Талибаните наложиха строги ограничения върху външния им вид, отнеха им свободата на придвижване, лишиха ги от правото да работят и да учат.
Хода Хамош, афганистанска активистка за правата на жените, казва, че признаването на половия апартейд ще бъде от голяма полза за правата на жените в страната.
"Така ще можем да търсим по-голяма отговорност от властите", казва Хамош пред Радио Азади на RFE/RL.
Междувременно ирански активисти за правата на жените казаха, че законната дискриминация срещу жените в Ислямската република е равносилна на полов апартейд.
Експерти на ООН също посочват, че насилственото прилагане на закона за хиджаба и наказанията за жените и момичетата, които не носят забрадката, могат да бъдат описани като форма на полов апартейд.
Кога искат промяната
Сега.
ООН обмисля приемането на мащабен документ, който да обедини подписалите го страни срещу престъпленията срещу човечеството и други съизмерими престъпления.
През март десетки правозащитни групи и стотици физически лица подписаха изявление, в което призоваха за включване на понятието полов апартейд в проектосписъка на тези престъпления.
Надеждата е, че Общото събрание на ООН ще приеме процедури за започване на преговори по този документ на следващото си заседание през септември.
Труден път
Въпреки че концепцията за полов апартейд се използва все по-често от ООН и международните организации, особено във връзка със злоупотребите срещу жени и момичета в Афганистан и Иран, има и някои пропуснати възможности.
Един от примерите дойде в началото на юли. Тогава в Доха преговаряха представители на ООН и талибаните, но жени от Афганистан нямаха право да участват.
Тези, които призовават за признаване на половия апартейд и за налагане на санкции на отговорните за това лица, обвиняват ООН, че с това е дала легитимност на управлението на талибаните и е предала ангажимента си за спазване на правата на жените.
"Международната общност е морално задължена да гарантира защитата на правата на афганистанските жени и да спазва принципите на справедливост и равенство при всякакъв ангажимент с талибаните", казва Сима Самар, бивш председател на Афганистанската независима комисия по правата на човека (AIHRC), пред CIVICUS, световен съюз на организациите в областта на гражданското общество.
Лишаване от свобода и смърт в Иран
Подобно на талибаните в Афганистан, иранският клерикален режим е наречен от правозащитните организации "режим на полов апартейд".
Носителката на Нобелова награда за мир Ширин Ебади, иранска активистка за правата на човека, която живее в изгнание, е сред ключовите участници в глобалните усилия за прекратяване на половия апартейд.
Движението изтъква успешните усилия на международната общност да сложи край на апартейда в Южна Африка преди десетилетия. Но то отбелязва, че на жените в Иран е забранено да учат в редица области, да участват в спортни събития, да получават паспорт или да пътуват извън страната без съгласието на съпруга си.
Целта на иранските власти е жените да бъдат поставени под двойно подчинение - както на мъжете, така и на държавата - и това да става чрез система от закони, казва движението. Нарушенията могат да доведат до това, което властите са опрелелили: "насилие, лишаване от свобода и смърт".
"Ситуациите в Ислямска република Иран и при талибаните в Афганистан не са просто случаи на дискриминация по полов признак", казва движението в призива си за подкрепа.
"Тези системи по-скоро продължават една по-крайна, систематична и структурна война срещу жените, предназначена да ги дехуманизира и репресира с цел укрепване на властта".
Форум