Осемнайсет минути овации. Толкова дълго публиката остана на крака след премиерата на най-новия му филм на кинофестивала във Венеция.
Такива аплодисменти не са никак изненадващи за блестящата кариера на Педро Алмодовар - най-прочутият испански режисьор от Луис Бунюел насам.
74-годишният Алмодовар е известен с провокативните си филми, в които преплита мотиви за желанието, страстта, майчинството, семейните травми, преживяванията на ЛГБТ хората.
Богати на силни женски персонажи, символизъм и дълбоки метафори, филмите на Алмодовар изграждат собствена вселена. Последният от тях - „Съседната стая“, добавя още теми към тази палитра, като разказва за евтаназията и тревожността, породена от климатичните промени.
Филмът спечели голямата награда „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. Главните роли в него изпълняват Тилда Суинтън и Джулиан Мур.
Това е първият пълнометражен англоезичен филм на Алмодовар, роден на 25 септември 1949 г. в малкото градче Калсада де Калатрава. То се намира в бедния испански регион Ла Манча - място с консервативно и назадничаво мислене по думите на самия Алмодовар.
„Никога не съм бил синът, който родителите ми са искали да бъда“, казва той години по-късно. „Те искаха да остана вкъщи, да се оженя и да работя в банка. Аз исках да избягам.“
Като тийнейджър живее и учи в католически пансион. Разказва, че образованието, което получава там, е основано на вината, греха и наказанието, а от свещениците в училището е изпитвал силен „физически страх“.
Въпреки това Алмодовар взима и ценни уроци от детството си. Като малък той наблюдава как майка му Франциска помага с кореспонденцията на съседите им, които не могат да четат и пишат. Тук-там в писмата, които им чете, Франциска вмъква неща, които сама си измисля, но които знае, че ще зарадват получателите.
Алмодовар отначало не разбира защо майка му прибягва до подобни лъжи. Но когато на 10 години започва да пише разкази на пишещата си машина - подарък от Франциска, той изведнъж осъзнава: „Животът се нуждае от измислица, за да бъде поносим.“
Алмодовар заминава за Мадрид през 1968 г. За да се издържа, продава стари вещи на битака Ел Растро, а после си намира работа в телефонна компания.
По това време Алмодовар не може да си позволи да учи кино - заради парите, но и поради факта, че в началото на 70-те години правителството на диктатора Франсиско Франко затваря училищата по кинорежисура.
Затова той спестява пари от заплатата си, за да си купи камера „Супер 8“. С нея между 1972 и 1978 г. прави първите си късометражни филми с помощ от приятели. Техните „премиери“ бързо стават известни в испанските контракултурни среди.
След смъртта на Франко Алмодовар се превръща в звезда на попкултурното движение Ла Мовида, което съпътства прехода на Испания към демокрация.
Първият му пълнометражен филм се казва „Пепи, Луси, Бом и други момичета като мама“ (1980).
През 1987 г. Алмодовар и брат му Агустин създават собствена продуцентска компания. Пробивът на младия режисьор идва година по-късно с филма „Жени на ръба на нервна криза“ (1988), който е номиниран за „Оскар“ в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
Следват „Ела, завържи ме“ (1989), „Високи токчета“ (1991), „Жива плът“ (1997).
Алмодовар често работи със световноизвестни испански актьори като Пенелопе Крус и Антонио Бандерас, което прави филмите му още по-популярни.
„Всичко за майка ми“ (1999) и „Говори с нея“ (2002) печелят на режисьора и награди „Оскар“ - първият за най-добър чуждоезичен филм, а вторият - за най-добър оригинален сценарий.
Комедийната драма „Завръщане“ (2006) разказва за смъртта, предателството и отсъстващите родители, а трилърът „Кожата, в която живея“ (2011) с елементи на научна фантастика и хорър проследява темите за тревожността, самотата, половата идентичност.
Кариерата на Алмодовар продължава и през последните години с емблематични филми като „Жулиета“ (2016), „Болка и величие“ (2019), „Паралелни майки“ (2021).
Полуавтобиографичният „Болка и величие“ с Бандерас в главната роля изследва творческия и житейския застой на един режисьор. Докато работи по него, Алмодовар дава на Бандерас свои вещи - дрехи и обувки, а апартаментът във филма е на практика копие на жилището на самия Алмодовар.
„Всичките ми филми имат автобиографично измерение, но то е непряко, чрез персонажите в тях. Аз стоя зад всичко, което се случва и което се казва, но никога не говоря за себе си в първо лице, единствено число“, казва Алмодовар.
В „Паралелни майки“ пък - наред с много други теми, той за пръв път поставя и въпроса за преработването на травмата от Гражданската война в Испания.
Късометражни филми като камерната драма „Човешкият глас“ с Тилда Суинтън (2020) и уестърна „Странен начин на живот“ с Педро Паскал и Итън Хоук (2023) също носят голям успех на Алмодовар.
През 2024 г. излезе и неговият първи пълнометражен филм на английски език - „Съседната стая“. Той ще бъде представен в България в рамките на кинофестивала „Синелибри“ на 25 октомври.
„Съседната стая“ поставя темата за евтаназията през историята на журналистка, болна от рак, която търси начин да умре достойно и моли своя стара приятелка за помощ.
„Понякога имам чувството, че целта на всекидневната реалност е просто да даде материал за следващия ми филм“, казва Алмодовар и добавя, че киното се е превърнало в целия му живот.
През 2023 г. Алмодовар публикува и сборник с 12 полуавтобиографични разказа, озаглавен „Последният сън“ (разпространяван на български език от издателство „Колибри“). Историите в него са любопитни - една от тях разказва за писател, чийто живот започва с погребението и завършва с раждането, друг проследява човек в търсене на отмъщение на свещеник, който го е малтретирал като дете.
Алмодовар е открито хомосексуален и е във връзка с актьора и фотограф Фернандо Иглесиас от 2002 г. Режисьорът често вплита ЛГБТ теми в работата си и включва във филмите си хомосексуални и транс герои.
Форум