Парламентът открива есенната си сесия в сградата на бившия Партиен дом на Българската комунистическа партия (БКП) в петък.
Решението за преместването на 49-ото Народно събрание обяви председателят на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) в началото на август. Досега депутатите заседаваха в сградата на Народното събрание на пл. "Народно събрание" 2.
Преместването предизвика силна полемика във връзка с ограничения достъп на журналисти, който е предвиден в бившия Партиен дом.
В новата пленарна зала „Св. София“ в петък се регистрираха 188 народни представители. Преди заседанието прозвучаха химните на България и на Европейския съюз (ЕС).
По време на информационна среща с представители на медиите в началото на август Желязков каза, че след преместването те няма да имат достъп до работните помещения на парламентарните групи. Те се очаква да бъдат допускани на две места - във фоайето на централния вход откъм Ларгото, откъдето се предвижда да влизат депутатите, и пред пленарната зала на третия етаж.
През май от ръководството на НС казаха пред “Свободна Европа”, че ако 49-ото Народно събрание излъчи правителство и бъде взето решение на ново преместване от историческата сграда, журналистите няма да бъдат ограничавани. "Ако медиите нямат нормален достъп, няма да местим парламента", казаха от ръководството.
Желязков аргументира промяната с необходимостта от сериозен ремонт на сградата на Народното събрание, чийто девиз „Съединението прави силата“ също трябва по негови думи да намери своето място в сградата на бившия Партиен дом.
Желязков каза още, че няма решение историческата сграда на парламента да бъде превърната в музей и че преместването е временно.
Идеята парламентът да заседава в Партийния дом се обсъжда от десетилетия, като за пръв път е предложена през 1996 г. по време на правителството на БСП с премиер е Жан Виденов. Тогава депутатите и служителите смятат, че историческата сграда на Народното събрание е твърде малка.
През годините са правени редица опити и архитектурни конкурси за ремонт на бившия Партиен дом. През 2021 г. при третия кабинет на Бойко Борисов и ГЕРБ 44-ото НС е първото, което заседава във вече ремонтираната зала „Св. София“. Председателка на НС по това време е Цвета Караянчева.
Ремонтът на сградата отнема близо 15 години и почти 43 млн. лв.
По време на краткото пребиваване на депутатите в ремонтираната сграда за журналистите беше отредено място в приземния етаж. Там те можеха да следят заседанията на парламента на екрани, но нямаха достъп до депутатите или министрите в парламентарния контрол, за да им задават въпроси.
В историческата сграда на парламента с надписа "Съединението прави силата" се провеждат пленарни заседания от 1885 г.
По-рано през май от администрацията на Народното събрание казаха за Свободна Европа, че към момента не е обсъждана промяна на предназначението на сградата на Народното събрание.
Партийният дом е завършен и открит през 1954 г. след 6 години строителство. Той е построен за централна сграда на Българската комунистическата партия (БКП).
