Във вторник започнa демонтажът на Паметника на Съветската армия в центъра на София. Събитието предизвика малоброен протест и остри реакции от проруски партии.
След 18 часа беше отрязано и първото парче от монумента. Това е съветският автомат шпагин, държан от съветски войник в най-горната част от композицията.
Събитието идва, след като още в началото на 90-те години Столичният общински съвет (СОС) взима решение за преместването на монумента, но през следващите десетилетия то така и не е изпълнено.
През март 2023 СОС взе второ такова решение, а през лятото областната управа задейства процедурата по премахването. Преди дни кметът на район "Средец", където се намира монумента, Трайчо Трайков каза, че до месец той ще бъде демонтиран.
Паметникът е построен десет години след нахлуването на Червената армия в България в края на Втората световна война. Тогава СССР обявява война на България, а малко след това в страната се извършва деветосептемврийският преврат.
Какво се случи сутринта?
Рано във вторник сутрин до паметника се появи кран. За това се разбра от снимки на граждани в социалните мрежи. Малко по-късно областната управителка Вяра Тодева и Трайчо Трайков потвърдиха пред Свободна Европа, че той е там за началото на демонтажа на най-високата част от композицията на монумента.
От думи на Тодева, че след като бъдат демонтирани най-високите фигури, те ще бъдат преместени на място за съхранение, реставрирани и изложени в Музея на социалистическото изкуство в София.
"От днес стартираме преместването, предвид експертното становище за състоянието на паметника", каза тя пред Свободна Европа.
Демонтираните фигури ще бъдат сортирани, описани и извозени до мястото, на което ще бъдат съхранявани. По информация на "Офнюз" това ще е държавен имот в село Лозен.
Още в началото на деня в района на паметника имаше засилено полицейско присъствие. С напредването на деня на място дойдоха подкрепящи и протестиращи срещу демонтажа.
Малоброен протест в защита на паметника
След като беше съобщено за началото на демонтажа, около паметника се събраха няколко десетки души, които обявиха, че протестират срещу това. На място дойдоха и хора, които подкрепят демонтирането на паметника.
Първа на място се появи членката на партия "Левицата" Мая Манолова.
Следобед протестиращите блокираха за кратко движението на кръстовището на Орлов мост. Те веха руски и български знамена. На мястото имаше и представители на проруските партии "Възраждане", БСП и "Левицата".
Полицията раздели двете групи и каза, че ще охранява денонощно пространството около паметника.
След 18 ч. беше отстранена и първата част от композицията - автоматът шпагин на върха на паметника. Той беше прерязан с флекс от работници.
Какви бяха политическите реакции?
Най-остри позиции срещу началото на демонтажа изразиха проруските партии "Възраждане", БСП и "Левицата", а техни членове се включиха в протеста в малобройния протест в защита на монумента.
"Това го правите зад гърба на хората. Защо не изчакахте да обжалваме?" каза Мая Манолова, която нарече местната власт "страхлива". Тя призова всички, които не искат да се бута паметникът, да се присъединят към нея.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов каза, че в сряда 18 ч. организира пред паметника протест срещу демонтирането му и срещу "фашизоидната власт в България".
"Сигурно всеки от вас има своя позиция за Паметника на съветската армия. Нашата е, че всеки паметник е частица от историята на България", каза лидерката на БСП Корнелия Нинова.
Срещу демонтажът се изказа и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Неговата партия е част от управлението заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС под претекст, че брани евроатлантическата ориентация на страната.
"И когато мавзолея бутаха, и когато паметници бутат, имам друго мислене за историята. Когато дворци бутат, когато палят паметници на културата... Трябва хората да имат възможност и лошото да го виждат", каза Борисов.
Реакцията на Русия
Руската държава също реагира на новината за започналия демонтаж на паметника. Говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова заплаши България заради събитията.
„Варварските действия на българската страна нямат оправдание и прошка“, се казва в позицията на Захарова. „България отново, както неведнъж се е случвало, избира грешната страна на историята. Самата тя ще трябва изцяло да плати последствията от това срамно решение“, каза още тя.
След 10 ноември 1989 г. много граждани и политици искат премахването на монумента на окупационната армия от Княжеската градина и от центъра на столицата, тъй като той е построен с пропагандна цел от комунистическия режим. Процедурата за неговото премахване беше стартирана едва преди няколко месеца.
Форум