Водеща на телевизионно предаване, продуцентка, актриса, филантроп, авторка и собственичка на медии са само част от определенията за Опра Уинфри. А тя самата ги обединява в едно - споделянето на знания, което се превръща в постоянна част от живота ѝ.
В интервю по повод 70-годишнината си пред списание "People" тя казва, че най- голямата ѝ радост е, когато по време на разговор хората разменят нови идеи и мисли. Именно това за нея е и най-ценното в нейното токшоу.
"Винаги съм чувствала, че имам призвание в живота и съм се отзовавала на него. И причината, поради която се чувствам толкова добре на 70, е, че не трябваше да наранявам никого в този процес. Не само че не навредих, но всъщност донесох много радост на хората", допълва Уинфри.
Историята на живота ѝ се превръща във вдъхновение за милиони хора, които са имали трудно детство.
Опра Уинфри е родена на 29 януари 1954 г. в Мисисипи, САЩ. След раждането ѝ майка ѝ заминава и първите шест години от живота си тя прекарва при баба си в голяма бедност. Баба ѝ я научава да чете преди да навърши три години и я води в местната църква, където получава прякора "Проповедничката" заради способността си да рецитира стихове от Библията.
Уинфри говори открито, че е била жертва на сексуален тормоз в детските си години от членове на семейството ѝ.
Като тинейджърка обаче е изпратена в Нешвил, за да живее с баща си, който оказва положително влияние в живота ѝ. Уинфри получава пълна стипендия за Държавния университет в Тенеси, но прекъсва, за да работи в радио.
Само на 19-годишна възраст тя става водеща на новини в местната телевизия, а по-късно репортерка и водеща на новините в Балтимор, Мериленд.
"Намерих своя дом"
В Балтимор обаче Уинфри установява, че е ограничена от обективността и сериозността, която се изисква за новинарските репортажи, и през 1977 г. става съводеща на сутрешното предаване "Хората говорят" в Балтимор.
В интервю пред Тайм казва, че никога не се е чувствала комфортно, докато води новини или прави репортажи с хора, преживели трагедия. Определя първото си интервю като "най-значимия момент в кариерата".
"Първото ми интервю беше със сладоледаджия. Нямаше значение кои са гостите, защото когато седнах на мястото до моя събеседник и можех да задавам въпроси се чувствах като у дома. Когато първото предаване приключи си казах: "Намерих своя дом. Това е, което ми е писано да правя", допълва тя.
Уинфри се справя отлично с непринудения и личен формат на токшоуто и през 1984 г. се премества в Чикаго, за да води сутрешно такова. Честната и завладяваща личност на Уинфри бързо превръща предаването в успешно и година по-късно е преименувано на "Шоуто на Опра Уинфри". То се превръща в най-високорейтинговото телевизионно токшоу в Съединените щати и печели няколко награди "Еми".
През 2008 г. шоуто на Уинфри се излъчва в 140 държави по света и се гледа от около 46 милиона души в САЩ седмично.
Нова форма на интервю
Когато шоуто става национално, Уинфри се опитва да обобщи мисията на предаването за новата публика, която ще я гледа. Тогава формулира, че основната причина да прави предаването е, за да покаже на хората, че не са сами.
"Това е нещото, което бях открила, докато правех шоуто. Научих толкова много за себе си чрез другите гости. Спомням си, че в продължение на много години имах чувството, че съм единственият човек, който някога е бил подложен на сексуално насилие", казва Уинфри пред списание Тайм.
По думите ѝ от 1986 г. до 2011 г. е интервюирала повече от 37 000 души в "Шоуто на Опра Уинфри". Разговаряла е с всички - от Майкъл Джексън и президента Обама до затворници и обикновени хора, които се борят с ежедневни проблеми.
Интервюто с Майкъл Джексън става четвъртото най-гледано събитие в историята на американската телевизия, както и най-гледаното интервю в историята на телевизията изобщо, с аудитория от 36,5 милиона зрители.
Опра Уинфри намира обща черта сред всичките си гости, независимо от мястото им в живота или проблемите им.
“Това, което научих по време на всички тези хиляди интервюта, е, че има общ знаменател в нашия човешки опит. Всеки иска да знае - чухте ли ме и има ли значение това, което казах?”, казва Уинфри.
Стилът ѝ на интервюиране става толкова отличителен, че от списание Уолстрийт джърнъл въвеждат термина "опрафикация", който означава публична изповед като форма на терапия. Уинфри създава нова форма на медийна комуникация. като споделя личните си проблеми, плаче и се смее заедно с гостите си.
"Ефектът Опра Уинфри"
Силата на мнението и способността на Уинфри да влияе върху общественото мнение, особено върху избора на потребителите за покупка, пък е наречена "ефектът на Опра Уинфри".
Ефектът се проявява в различни области - от продажбата на книги до гласуването на избори. Уинфри въвежда сегмента "Книжния клуб на Опра" в телевизионното си предаване. Фокусът на рубриката е върху нови книги и класически произведения и често привлича вниманието на широката публика към непознати романи.
Книжният клуб се превръща в толкова мощна сила, че всеки път, когато Уинфри представя нова книга, тя незабавно се превръща в бестселър.
Уинфри допълнително разширява присъствието си и в издателската индустрия със собствени списания. Тя също създава телевизионна и филмова продуцентска компания. През 1998 г. тя разширява империята си за медийни развлечения, когато става съосновател на кабелна телевизионна мрежа за жени.
През 2011 г. е излъчен последният епизод на "Шоуто на Опра Уинфри", но тя продължава да води различни панели и да продуцира съдържание и до днес.
Тя беше домакин на дискусия в две части "Къде отиваме?" , за да разгледа голямото движение срещу расизма, възникнало след убийството на Джордж Флойд. През 2021 г. Опра влезе в заглавията на вестниците с откровеното си интервю с принц Хари и съпругата му Меган Маркъл - първото за двойката след отделянето им от британското кралско семейство.
Образованието като лична мисия
През 2004 г. Уинфри става първият чернокож човек, който се нарежда сред 50-те най-щедри американци и остава сред първите 50 до 2010 г. До 2012 г. тя е раздала около 400 милиона долара за образователни каузи и е предоставила над 400 стипендии за колежа в Атланта.
Уинфри се занимава и с многобройни филантропски дейности, включително със създаването на Ангелската мрежа на Опра, която спонсорира благотворителни инициативи по целия свят. През 2007 г. тя открива училище за момичета в неравностойно положение в Южна Африка на стойност 40 милиона долара.
В свое интервю казва, че вижда училището като най-голямото наследство, което ще остави след себе си.
През 2013 г. Уинфри дарява 12 млн. долара на Националния музей за афроамериканска история и култура "Смитсониън". По-късно същата година президентът Барак Обама ѝ връчва Президентския медал на свободата.
Форум