Европейските държави от НАТО тази година за пръв път ще достигнат отбранителни разходи, равни на два процента от общия им брутен вътрешен продукт (БВП). Това съобщи генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг преди заседанието на министрите на отбраната от Алианса в Брюксел.
Новината за повишените разходи за отбрана идва на фона на продължаващата близо две години война на Русия срещу Украйна, както и все по-големия натиск на руските сили на източния фронт.
Целта от разходи на 2% от БВП за отбрана беше поставена за първи път през 2014 година. Тогава Русия незаконно анексира полуостров Крим, а подкрепяните от Москва сепаратисти в окупираха Донецк и Луганск.
Според предварителните оценки на НАТО през 2023 г. единадесет съюзници ще са постигнали целта от 2% - Полша, САЩ, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Великобритания и Словакия. България е дала за отбрана 1.84% от БВП.
"През тази година очаквам 18 съюзници да влагат две на сто от техния (национален) БВП в отбрана и това е нов рекорд", каза още Столтенберг. Той отбеляза, че 2024 г. е шестата поредна година на увеличение на отбранителните разходи в последното десетилетие. Той добави, че европейските съюзници ще осигурят 380 млрд. долара за отбрана, а ръстът в разходите за 2023 г. е бил цели 11%.
Преди дни бившият американски президент и настоящ кандидат за поста Доналд Тръмп каза, че би насърчил Путин да напада държавите, които харчат по по-малко от 2% за отбрана.
Това изказване е в противоречие с една от основните точки в договора за членство в НАТО, според която нападение над една страна членка означава нападение срещу всички.
"НАТО успя да предотврати военно нападение срещу някой от съюзниците в продължение на 75 години. Същинската идея за НАТО е в това, че нападението срещу един съюзник води до отговор от целия алианс. Докато това е така, нападенията ще бъдат избегнати. Всяко предположение, че няма да се защитим взаимно, подкопава общата ни сигурност", посочи Столтенбер и добави, че подкрепата за Алианса е в интерес и на САЩ.
На срещата на военните министри ще бъде обсъдено ускоряването на производството за боеприпаси за Украйна. Столтенберг подчерта, че няма пряка военна заплаха за някои от съюзниците и добави, че разчита скоро Конгресът на САЩ да одобри новия пакет от военна помощ за Украйна.
Това засега не е сигурно, защото срещу помощта се противопоставят членове на Републиканската партия, а противник на продължаването за военната помощ е и вероятният кандидат на партията за президент Доналд Тръмп. Помощтавече беше одобрена от Сената, но тепърва трябва да получи одобрение и от Камарата на представителите на САЩ.
Форум