Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) отбеляза 75 години от създаването си в четвъртък. Събития по случай годишнината се проведоха както в Брюксел с участието на министрите от страните членки, така и в София.

Това се случва, докато пълномащабната война на Русия в Украйна навлиза в третата си година и поставя на сериозно изпитание решимостта на съюзниците, чието единство е накърнено от нарастващ популизъм.

Още в сряда външните министри от алианса се събраха в Брюксел на двудневна среща, за да обсъдят бъдещето му и предложения фонд от 100 млрд. долара от блока за Киев.

"НАТО днес е по-обединена от всякога"

В четвъртък министрите отбелязаха тържествено годишнина от подписването на договора за създаването на НАТО, което се случва на 4 април 1949 г. във Вашингтон. В неговата основа е концепцията за колективна отбрана - атака срещу един член се смята за атака срещу всички. Договорът, който се съхранява в САЩ, за пръв път ще може да бъде видян в Брюксел.

"Изправени пред един по-опасен свят, връзката между Европа и Северна Америка никога не е била по-важна. НАТО днес е по-обединена от всякога. Помогнахме за разпространението мира, демокрацията и напредъка в Европа. Изглежда действаме правилно", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В България събитието беше отбелязано от Атлантическия клуб под мотото"България-САЩ-НАТО: Съюзници в два века".

"България гарантира сигурността на източния фланг на НАТО и на стратегически важния Черноморски регион", каза американският посланик Кенет Мертен в юбилейната си реч по повод 75-та годишнина, 20 години членство на България в НАТО и 33 години Атлантически клуб в България.

Как започва историята на НАТО

НАТО е основана от 12 страни от Европа и Северна Америка - САЩ, Канада, Франция, Белгия, Великобритания, Италия, Нидерландия, Люксембург, Норвегия, Дания, Исландия и Португалия, за да се противодейства на съветската заплаха след Втората световна война. Няколко години по-късно Съветският съюз създава свой военен алианс, наречен Варшавски договор, в които влизат социалистически държави, включително България.

"Да се държат руснаците навън, американците вътре и германците на земята" - с тези думи Лорд Исмей, първи генерален секретар на НАТО (1952-1957), обобщава мисиите на алианса. Те са основна част от Студената война между Западния и Източния блок, продължила до разпада на СССР в края на 1991 г.

През 1979 г. Съветският съюз навлиза в Афганистан и разполага в Европа ракети SS20 със среден обсег с ядрени бойни глави. НАТО на свой ред започва да се въоръжава с ракети със среден обсег. През 1997 г. двете страни подписват в Париж Основополагащия договор НАТО-Русия, с който Москва не налага вето на източното разширяване на НАТО, а Алиансът гарантира, че няма да разполага трайно войски в новите страни членки.

Предизвикателствата през годините

За повече от седем десетилетия редиците на Алианса почти се утроиха - сега държавите членки са с 20 повече. Външният министър на Швеция участва в първата среща на министерско равнище, откакто страната му стана 32-ят съюзник миналия месец, след Финландия, която го направи миналата година.

През годините основните страни в съюза обаче не винаги са били съвсем единни. Франция се изтегля от военните структури на НАТО през 1966 г., преди да се върне в тях през 2009 г. По тази причина обаче нито един французин не е бил генерален секретар на Алианса. Първоначално НАТО е базирана в Лондон, но още 1949 г. "прекосява" Ламанша и се установява в Париж.

След изтеглянето на Франция от военните структури обаче, организацията се мести отново - този път в Брюксел. От 2017 г. тя заема чисто нова централа, съставена от четири сгради, замислени да представляват сключени пръсти, символ на единството между страните членки на алианса.

Турция също създава напрежение в отношенията. Тя се присъединява през 1952 г., като по това време членка става и Гърция. Двете съседни държави няколко пъти държат в напрежение съюзниците си заради спора им за Кипър през 60-те и 70-те години.

Освен това Анкара провокира търпението на останалите държава в Алианса, като две години блокира присъединяването на Швеция. Присъединяването на Швеция, както и на Финландия, които до този момент нямаха желание да влизат в НАТО, беше последствие от руската инвазия в Украйна, която започна в началото на 2022 г.

Същността на отбранителния алианс

Основата на Алианса е Член Пети от договора. Той задължава всяка членка да се намеси в случай на атака срещу една от тях. Досега е използван един път в историята на Алианса - след атентатите от 11 септември 2001 г. срещу САЩ. И тогава обаче това целеше да покаже солидарността на съюзниците, без непосредствени военни последствия. Все пак това доведе до намеса в Афганистан, където НАТО мобилизира до 100 000 военнослужещи на терен, преди да ги изтегли през август 2021 г.

НАТО не разполага със своя собствена армия, с изключение на флотилия от разузнавателни самолети АУАКС и няколко дрона. Организацията разчита на въоръжените сили на членовете си, освен на Исландия, която няма армия.

Алиансът организира редовно военни учения, които всеки път мобилизират различни количества въоръжения.

За да улесни военните, организацията има нетипична практика - създава тесте с карти. Те са 54 и представляват оръжейните системи, използвани от алианса. Тестето цели и да помогне на украинските сили да идентифицират някои от тези оръжия, които получават, казват от НАТО.

Над 4000 души работят в централата в Брюксел, пред която се намира скулптура, представляваща емблемата на НАТО, избрана през 1953 г.

Емблемата се състои от четири лъча, представляващ компас, който позволява да се запази правилната посока - тази на пътя към мира. Днес емблемата е и основен мотив на знамето на НАТО.