Молдова подкрепи проевропейското си бъдеще на референдум, като малко над половината от участвалите гласуваха "за". Очаква се референдумът да доведе до промяна в конституцията на Молдова, в която да бъде включена целта за присъединяване към Европейския съюз.
Същевременно досегашната президентка на страната Мая Санду спечели най-много гласове на президентските избори, провели се в същия ден. Тя обаче отива на балотаж с проруския кандидат на социалистите Александър Стояногло.
Новината идва след кампания, белязана от твърдения за руска намеса във вота. Много наблюдатели определят двойните избори в Молдова като решаващи за определяне на бъдещата посока на страната - дали тя ще има по-тесни връзки с Европа и Запада или ще се обърне повече към Русия.
При 99.5% преброени гласове 50.42% от молдовците са гласували с „да“ за европейското бъдеще на Молдова, а 49.58% са гласували с „не“, съобщи молдовската Централна избирателна комисия.
Избирателната активност от референдума е почти 50%, което надхвърля 33%, необходими за валидността му.
„Комисията ще представи доклад за резултатите от референдума на Конституционния съд, който от своя страна в срок от 10 дни ще потвърди или отхвърли с решение резултатите от плебисцита“, съобщи Централната избирателна комисия в Молдова.
Същевременно досегашната президентка на Молдова Мая Санду спечели 42,31% от гласовете и ще се изправи срещу втория в класирането проруски социалист Александър Стояногло. Балотажът ще се проведе на 3 ноември.
На 21 октомври сутринта Санду каза, че гласуването е било подложено на „безпрецедентна“ атака от „престъпни групи“, които са се опитали да купят стотици хиляди гласове в опит да „подкопаят демократичния процес“.
Малко по-късно същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че изборите в Молдова не са били свободни, а резултатите им показват „трудно обяснимо“ увеличение на гласовете в подкрепа на президентката Мая Санду и Европейския съюз.
Прездидентът в Молдова разполага с ограничена пряка власт, но Санду използва прозападните си послания и влиянието на либералната си партия ПАС за провеждане на ограничени реформи. През 2022 г. страната официално подаде кандидатура за членство в ЕС, а година по-късно беше съобщено, че ЕС започва преговори за присъединяване с Кишинев.
По време на управлението си Санду премахна зависимостта на Молдова от руския природен газ след пълномащабното нахлуване в Украйна. Това обаче допринесе за висока инфлация и други икономически трудности за много от жителите на Молдова.
Освен предупрежденията от страна на местни официални лица, включително външния министър на Молдова, американски и други западни официални лица съобщиха, че Русия е предприела „много ясни действия за подкопаване на предстоящите избори и референдум“.
Русия, която все още има стотици войници в бивша съветска база в силно рускоезичния отцепнически регион на Молдова - Приднестровието, отрича да има намеса в молдовския вот.
Форум