Около 200 хиляди евреи са живели на територията на Бесарабия (тогава тя включва части от териториите на съвременна Молдова и Украйна), която от края на Първата световна война до 1940 г. е част от Румъния.
През юни 1940 г., в резултат на подписването на съветско-германския пакт, Бесарабия става част от Съветския съюз, а когато Германия нахлува в СССР през 1941 г., Бесарабия е прехвърлена под контрола на съюзника ѝ Румъния.
Днес е невъзможно да се установи точният брой на убитите по време на Холокоста румънски евреи, както и на евреите от териториите, контролирани от румънската администрация.
Според ръководената от нобеловия лауреат Ели Визел Международна комисия за изследване на Холокоста между 280 и 380 хил. румънски и украински евреи са загинали в Румъния и териториите под неин контрол.
Скулянското клане
"В Молдова или Бесарабия, както се наричаше по време на Втората световна война, имаше Холокост, но не този, за който всички знаят, а така нареченият Холокост "с куршуми". Tова са екзекуции, побои, удавяния или нечовешки условия на живот, довели до смърт. Нямахме лагери на смъртта", казва историкът Алексей Тулбуре.
Убийствата на евреите в Бесарабия започват почти веднага след навлизането на германските и румънските войски.
В книгата си "Прочистване на нацията. Принудително преместване на населението и етническо прочистване в Румъния по време на диктатурата на Йон Антонеску (1940–1944)" историкът и професор в Университета на Централна Флорида Владимир Солонар описва методологията, използвана от режима за разрешаване на "еврейския въпрос".
Той отбелязва, че масовите убийства на евреи в Бесарабия и Северна Буковина са подготвени и извършени по заповед на маршал Антонеску.
До това заключение стигат и членовете на Международната комисия за изследване на Холокоста в Румъния. В доклада си те цитират заповеди, издадени от Антонеску и неговите подчинени, от официални писма и цитати на Антонеску от официални срещи, които доказват, че маршалът лично е наредил преследването и унищожаването на евреите.
"През юли 1941 г. румънските войски правят първото антисемитско клане, унищожавайки евреите от Скуляни (днешна Молдова)", пише Солонар.
Румънски и германски пехотни полкове окупират Скуляни в първия ден на войната, но по-късно са принудени да напуснат селището заради настъплението на съветските войски.
Двама румънски военни (капитан Йон Стихи и втори лейтенант Еуген Михайлеску) разпространяват слух, че полкът е бил нападнат откъм тила и че в нападението уж са участвали всички евреи от Скуляни. Било решено населението да бъде евакуирано отвъд река Прут и след това да бъдат разстреляни всички "виновни за саботажа".
Специална комисия установява кои са сътрудничили на съветската власт - както евреи, така и неевреи.
Така румънски войници, с подкрепата на доброволци от жителите на Скуляни, разстрелват 311 евреи - мъже, жени и деца. Претърсват труповете за ценности и нареждат на местните селяни да ги погребат.
Някои от членовете на комисията искат да бъдат екзекутирани и неевреи, подкрепяли съветските войски, но военното ръководство решава да не го прави. Те само са осъдени на затвор за държавна измяна.
Убийството, станало известно като скулянското клане, определя параметрите на множество масови екзекуции в Бесарабия.
Пеша до Украйна
На 14 септември 1941 г. започва депортирането на евреите от Бесарабия и Буковина към лагери в Приднестровието. Колоните от евреи са водени от офицери и ескортирани от жандармеристи.
Всеки ден депортираните трябва да изминават по 30 километра, а изоставащите са разстрелвани на място.
През октомври са депортирани повече от 26 хил. евреи от Сучава и околните селища и около 9 хил. от Дорогой, предимно възрастни хора, деца и жени, тъй като мъжете са били подложени на принудителен труд.
В Приднестровието са унищожени между 115 и 118 хил. местни евреи, а между 105 и 120 хил. румънски евреи умират в лагерите и гетата заради непоносимите условия на живот.
Към май 1942 г. в Бесарабия остават само 227 евреи.
Сред убитите в Приднестровието са и хиляди ромски семейства, депортирани по заповед на маршал Йон Антонеску през 1942-1943 г. От 24 хил. роми (както номади, така и уседнали) оцеляват едва 14 хил.
Участието на местното население в Холокоста
В книгата си Владимир Солонар описва случай на антисемитско насилие в село Гирова в Бесарабия още преди германско-румънските войски да преминат Прут.
Така нареченият временен комитет на румънските власти изпраща пратеници през фронтовата линия, за да поддържат връзка с румънските войски. Те се връщат със заповед да арестуват всички евреи и комунисти и казват, че са получили разрешение да организират еврейски погром.
Погромът следва веднага и комитетът започва арести. По заповед на началника на жандармерията в Голгожан са разстреляни всичките 72 евреи, включително десет местни семейства и неуточнен брой евреи от други села, както и петима съветски активисти.
Очевидци разказват, че през шестте дни, изминали между ареста и убийството на евреите, затворниците са били охранявани от цялото село.
Местните жители изкопават гроба, а някои от тях участват в екзекуцията.
"Преди екзекуцията евреите са съблечени, а селяните вземат дрехите им. Няма нито един опит за спасяване на живот или за протест срещу клането. Очевидци си спомнят за случаи на изключителна жестокост към евреите, например човек разказва за хладнокръвието, с което някой си Василе Матееску е довършил еврейско дете, оцеляло след първия залп на разстрела", се казва в книгата.
Все пак сред местното население има и хора, които помагат на евреите да избегнат смъртта. В Молдова са регистрирани 79 "праведници на света" - звание, което Израел дава на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста.
Един от тях е Парамон Лозан, директор на гимназия в град Ниспорен, който попада под румънски контрол. Лозан е трябвало да прибере арестуваните евреи в училището. Някои местни жители, сред които и съпругата му Тамара, носели храна на затворените хора.
След като научил, че предстои евреите да бъдат убити, Парамон Лозан използвал момент, в който пред училището нямало охрана, и освободил всички затворници. На следващия ден той и съпругата му са арестувани. Тамара е освободена, а Парамон е екзекутиран.
Защо е трудно да се говори за това
"Всеки народ е склонен да представя миналото си като героично, казвайки, че другите са извършили (лошите) дела, а ние само сме страдали и сме победили. Но в Холокоста ние, молдовците, не сме нито герои, нито жертви, а понякога сме дори съучастници", казва историкът Алексей Тулбуре.
Участието на местното население на Молдова и Румъния в Холокоста е документирано и потвърдено от свидетелски показания, но дълго време не се говори за това.
Създадената през 2004 г. в Румъния международна комисия за изследване на Холокоста посочва отговорните за избиването на евреите на румънска територия - румънските власти и маршал Йон Антонеску.
Не бива да се забравя и ролята на някои партии и фашистки организации в популяризирането на антисемитската идеология и насилието срещу евреите още преди Антонеску да пристъпи към плана си за "решаване на еврейския въпрос".
Става дума за "Християнската лига за национална защита" и "Движението на легионерите", известно още като "Легионът на Архангел Михаил" или "Желязната гвардия".
"Имаме доказано участие в Холокоста, румънско и местно участие. Трудно е да се говори за това, а преди се смяташе, че ако говорим за това, ние нападаме Румъния по този начин и самите ние се явяваме не като герои и жертви, а като съучастници в престъпленията на нацистка Германия", казва Алексей Тулбуре.
В Молдова през 2021 г. беше въведено наказателно преследване за публично отричане на Холокоста и насърчаване на култа към личностите на осъдените за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Спомен за Холокоста в съвременна Молдова
През последните години ситуацията със запазването на паметта за трагедията на евреите в Молдова се променя. През 2016 г. страната призна доклада на Международната комисия за изследване на Холокоста в Румъния, а през 2017 г. прие план за действие за запазване на паметта на жертвите на Холокоста.
През 2019 г. Министерството на образованието одобри факултативния курс "История на Холокоста и житейски уроци" за учители. Според Алексей Тулбуре в момента в училищната програма на темата за Холокоста в 9 и 12 клас са отделени само два часа.
Що се отнася до мемориалите, историкът подчертава, че в Молдова няма нито един паметник на жертвите на Холокоста, издигнат от държавата. Всичко, което съществува, е създадено със средства на еврейската общност, частни лица или международни организации.
Директорът на Международния център за обучение и професионално развитие и член на еврейската общност Галина Каргер отбелязва, че Холокостът "не е чисто еврейски въпрос".
"Днес се натъкваме на много маркери, които показват, че омразата към нация, религия или различните може да пламне навсякъде и да доведе до трагедии. Тази тема трябва да се изучава, за да не се случва това отново", казва тя.
Според нея доказателство за положителната динамика в изследването на трагедията на евреите в Молдова е, че молдовските историци изучават темата за Холокоста, обществени организации провеждат събития и се предприемат действия на държавно ниво за увековечаване на паметта на жертвите.
Историкът Тулбуре е съгласен, че държавата, под натиска на различни фактори, включително международната общност, "започва да прави нещо". Официални лица посещават възпоменателни събития, говорят повече за Холокоста.
Той казва, че когато учители или други възрастни учат децата за Холокоста, те ги учат за най-драматичните и основни нарушения на човешките права.
Форум