Протестиращи миньори и енергетици блокираха в петък главни пътни артерии в област Стара Загора, Благоевградско и Пернишко.
Те настояваха правителството да не изпраща на Европейската комисия (ЕК) териториалните планове на България за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник. ЕК е предвидила 3,5 млрд. лв. за зелената им трансформация и откриване на иновативни работни места.
Министерският съвет все пак взе решение за изпращане на документите, тъй като крайният срок за това изтича в събота, а България беше единствената страна член на ЕС, която не го беше направила досега.
Решението трябваше да бъде взето още в сряда на редовното заседание на кабинета, но беше отложено заради възникналото напрежение - миньори и енергетици излязоха на протест миналата седмица пред Министерския съвет заедно със зърнопроизводителите.
В петък управляващите казаха, че няма как това решение да не бъде взето, но обещаха, че няма да има затваряне на въглищни централи до 2038 г., както и голямо финансово обезщетение за тези, които решат да напуснат работа сега.
Малко преди 7,00 часа в петък протестиращите миньори и енергетици ограничиха възможността за преминаване през Прохода на Републиката (Хаинбоаз) в района на село Гурково, където се стигна до напрежение с шофьори.
Протестиращите блокираха и детелината на автомагистрала "Тракия" към Стара Загора и Хасково на 208 километър. Задръстването на аутобана е 12 км, съобщи БТА.
Блокиран е и главният път между Стара Загора и Хасково в района на село Загоре, главният път София- Бургас, както и движението пред ТЕЦ „Брикел“. Трафикът на коли е пренасочен по обходни пътища, а камионите остават на място.
Протестират и служители в ТЕЦ "Бобов дол" и мините в района, съобщи БНТ. Десетки автомобили тръгнаха на шествие по автомагистрала "Струма". Те са съпровождани от полицейски патрули. Придвижването на протестиращите е в дясната лента в посока Благоевград и Кулата. Движението на разклона за Дупница и Кюстендил е усложнено.
Миньори и енергетици от „Мин индъстри“ – Перник и Топлофикация Перник също протестират на пътен възел "Даскалово", като затвориха движението на изхода в посока Перник.
Очаква се правителството да прецизира част от текстовете на териториалните планове за въглищните райони. Това стана по искане на ГЕРБ и ДПС, които освен това настояха парламентарна комисия да контролира средствата, които ЕС ще отпусне съгласно плановете. В петък тя беше сформирана с решение на парламента.
"Очакваме премиерът и МС да вземат мерки. Както се вижда до момента не са взети, ще видим днес какво ще стане", каза в петък сутринта пред журналисти депутатът ДПС Делян Пеевски. Според него важното е "да се случат в региона проекти, които ще запазят работните места и хората ще бъдат доволни".
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също каза, че основният въпрос е запазването на работните места на хората в Маришкия басейн и отбеляза, че не е сериозно правителството да изпраща в парламента зам.-министър.
По-късно двамата участваха в среща с финансовия министър Асен Василев, след която Борисов съобщи, че той е обещал, че въглищните централи ще работят до 2038 г.
"А всеки, който иска да напусне, ще му се изплатят 36 заплати, има възможност, гарантира финансовият министър", добави лидерът на ГЕРБ.
Междувременно премиерът Николай Денков каза, че в днешния ден териториалните планове трябва да бъдат приети и изпратени на ЕК, защото това е последният срок.
"Ако не бъдат приети, България може да загуби, освен над 1,4 млрд. лв. по плановете, свързани със Стара Загора, Кюстендил и Перник, още 3 млрд. лв. по тези, свързани с всички останали териториални планове", добави той.
Денков направи това след среща със синдикатите, според които исканията на протестиращите не са се оправдали, а кабинетът ще разгледа проектите на териториалните планове „с козметични промени“.
В сряда миньори, енергетици и представители на синдикални организации се събраха пред сградата на Културния център в Раднево, където трябваше да се проведе извънредната среща с представители на министерствата на енергетиката и регионалното развитие. Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов беше там, но синдикати, миньори и енергетици отказаха да го изслушат.
С промените страната може да получи средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който не съдържа ангажимент за затваряне на въглищни централи, а за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 г. Вместо конкретна дата за затваряне на мощности, в него има проекти, които целят да намалят нуждата от въглища.
През януари парламентът задължи правителството да предоговори условието по ПВУ за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия и да предложи начин да гарантира поетия ангажимент за декарбонизация, без да се преустановява работата на централите за въглища поне до 2038 г.
