Протестиращите представители на работещите в ТЕЦ-ове и мини, които от петък блокират ключови пътни артерии в цялата страна, излязоха в понеделник с условия, по които да преговарят с правителството.
Това се случи, след като през уикенда два пъти отказаха да се срещнат с управляващите - първо с енергийния министър Румен Радев, а след това и с премиера Николай Денков.
Началото на протестите беше предизвикано от решението на правителството да изпрати на Европейската комисия териториалните планове на страната, свързани с енергийния преход във въглищните региони - Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Заради липсата на планове страната вече загуби 96 млн. евро през 2022 г. и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 млрд. лв., както и средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са свързани с постигането на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.
По време на среща в понеделник, продължила няколко часа, представители на протестиращите и профсъюизите се договориха за шест точки, които определиха като начална рамка за преговори. Те изпратиха условията си до Народното събрание и поискаха среща с представители на шестте парламентарни партии.
По думите им целта е да се постигне договаряне на условия с всички водещи партии, защото в последните години правителствата в страната се сменят често. Според протестиращите по този начин ще бъде гарантирано, че условията им ще бъдат изпълнени.
Готовността за преговори дойде, след като в неделя Николай Денков представи „входните позиции“, от които кабинетът е готов да преговаря.
Какво точно поискаха протестиращите?
- Условие 1: Осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи като критична инфраструктура на енергийната система за страната.
Според протестиращите договарянето на подобно условие означава да се гарантира работата на централите в настоящия им капацитет до 2038 г.
Това е гарантирано с няколко решения на Народното събрание.
В неделя премиерът Денков каза, че основа за разговорите е договарянето на гаранция, че въглищните централи няма да бъдат затваряни до 2038 г.
- Условие 2: Незабавно изпълнение на решенията на Народното събрание от 31 октомври 2020 г. и 12 януари 2023 г.
Първото решение задължава Министерския съвет да предприеме мерки за „нормалното функциониране на „ТЕЦ Марица изток 2“, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.
С него се гарантира работата на ТЕЦ-овете, техният капацитет да не бъде ограничаван, както и присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за закриване на централи.
Протестиращите настояват още за отпадане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на ангажимента на България за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% спрямо 2019 г. Именно това предвижда решението на парламента от януари.
- Условие 3: Изработване на енергийна стратегия на Република България до 2050 г. със задължително участие на социалните партньори.
Последната приета от парламента енергийна стратегия на България е до 2020 г. През януари 2023 г. служебното правителство на Гълъб Донев прие в Министерския съвет нова стратегия за периода 2023 - 2053 г. В крайна сметка такава не беше приета от парламента.
- Условие 4: Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средноевропейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност.
Към днешна дата домакинствата ползват ток на регулирани цени, които се определят на всеки шест месеца от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а не на пазарен принцип.
С приетите на първо четене законови изменения през септември се предвижда от 2026 г. и домакинствата да започнат да купуват ток, чиято цена се формира на свободния пазар. С промени в закона от 2020 г. на свободния пазар електроенергия вече купуват „небитовите“ клиенти - тоест фирмите.
Някои парламентарни партии и част от протестиращите казват, че либерализирането на пазара за домакинствата ще доведе до значително повишаване на сметките. Други пък твърдят точно обратното.
Приемането на подобни законодателни промени е свързано с един от траншовете по ПВУ за България.
- Условие 5: Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в териториалните планове на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти.
Протестиращите искат от депутатите в териториалните планове да бъдат включени и предложени от тях инвестиционни проекти в регионите. Според част от демонстрантите такива вече са били изпращани на Министерския съвет, но те са били „изхвърлени в кофата“.
- Условие 6: Категорично отпадане от териториалните планове на предприятие за конверсия на въглищните региони.
Подобен проект за създаване на държавно предприятие беше заложен в ПВУ в края на 2021 г. и беше представен от тогавашния служебен вицепремиер Атанас Пеканов. Тогава дружеството беше представено като възможност за работниците, чийто договори с енергийни и минни дружества са прекратени, да бъдат преназначавани в него.
Според протестиращите обаче създаване на подобно дружество ще доведе до отклоняване на средства, а идеята за функционирането му е непрозрачна.
