Хуморът винаги е бил неговото оръжие. Като дете, когато израства без баща. В училище, когато съучениците го тормозят. През Втората световна война, когато се сражава на фронта в Европа. И в кариерата му, която е изградена изцяло върху умението му да се шегува с всичко.
В сряда американският комедиант, актьор, продуцент и режисьор Мел Брукс навършва 97 години. Само ден по-рано американската филмова академия съобщи, че той е един от носителите на почетна награда „Оскар“ на 2023 г. Отличията се дават за изключителен принос в киноизкуството.
Наградените „преобразиха филмовата индустрия и вдъхновиха поколения режисьори и почитатели на киното“, каза Джанет Янг, председателка на американската филмова академия.
„Мел Брукс озарява сърцата ни с хумора си и наследството му оказва трайно влияние върху всеки аспект на хумора“, каза още тя за 97-годишния комедиант.
Самият той описва нещата малко по-просто:
„Помня, че винаги съм бил забавен“, казва той пред британското издание Гардиън и описва своето чувство за хумор като начин да се справи с първите години от живота си, които са трудни за него.
Мелвин (Мел) Брукс е роден на 28 юни 1926 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Кейт и Макс Камински, и двамата от еврейски произход – родителите на майка му са от Киев, а на баща му – от Гданск. Той има трима по-големи братя – Ървинг, Лени и Бърни.
Момчетата са отгледани само от майка си, защото баща им умира от бъбречно заболяване. Това се случва, когато Мел е само на две години.
„Може да съм ядосан на Бог или на света за това. И съм сигурен, че голяма част от моята комедия се основава на гняв и враждебност. Израствайки в Уилямсбърг, се научих да ги обличам в хумор, за да си спестя проблеми“, казва той за смъртта на баща си в интервю през 2017 г.
Още когато е на 14 години, Мел си намира работа в курорт в Катскилс, щата Ню Йорк. Собственикът на хотела, в който работи, веднага забелязва таланта му да разсмива хората. По това време Мел сменя фамилията си от Камински на Брукс, за да не го бъркат с тромпетиста Макс Камински.
Мел завършва гимназия през 1944 г. и планира да се запише в Бруклинския колеж. По това време обаче САЩ се включват във Втората световна война и Мел, както по-рано и тримата му братя, се записва в армията. Участва в десанта в Нормандия, а през зимата на 1944 – 1945 г. се сражава в Белгия при офанзивата на германската армия в Ардените – една от най-смъртоносните битки във войната, която завършва с победа на Съюзниците.
След края на войната Мел Брукс се връща към работата си като комик в курорти в щата Ню Йорк. След това става един от сценаристите на телевизионен сериал с участието на комика Сид Сизър.
Тяхното сътрудничество продължава с години, а покрай него Брук се запознава с комедийния актьор, режисьор и продуцент Карл Райнър. Двамата заедно правят скеча „Старецът на 2000 години“ (The 2000 Year Old Man), заснет през 1960 г., който се превръща в хит.
Голямото признание за Мел Брукс идва с филма „Продуцентите“ (The Producers, 1968 г.). Той разказва за театрален продуцент, който създава мюзикъл за Адолф Хитлер с цел да измами инвеститорите в продукцията си, но вместо това тя се превръща в огромен успех. Брукс печели награда „Оскар“ за сценария на филма, а впоследствие той е оценен като една от най-добрите комедии в историята.
Брукс получава и критики заради това, че слага образа на Хитлер в центъра на филма и го осмива. Личната история на комика обаче не дава много възможности за критики – той е от еврейско семейство и лично се е сражавал срещу армията на Хитлер във войната.
През следващото десетилетие Брукс създава филмите „Дванадесетте стола“ (The Twelve Chairs, 1970 г.), базиран на едноименния роман на Илф и Петров, „Младият Франкенщайн“ (Young Frankensten, 1974 г.), който пародира филмите на ужасите от 30-те години на 20 век, и „Страх от височини“ (High Anxiety, 1977), базиран на филмите на Алфред Хичкок.
Брукс се превръща в един от най-успешните сценаристи и режисьори през 70-те. Тогава основава и продуцентската си компания Бруксфилмс (Brooksfilms), чрез която през следващите години продуцира филми, които не са комедийни.
През 2001 г. той прави своя дебют на Бродуей като продуцент на мюзикъла „Продуцентите“, базиран на филма му от 1968 г. За него Брукс печели няколко награди „Тони“, като така става един от малкото хора, получили водещите награди за телевизия, музика, кино и театър – „Еми“, „Грами“, „Оскар“ и „Тони“.
След успеха на мюзикъла „Продуцентите“, през 2007 г. той поставя и мюзикъл, базиран на „Младият Франкенщайн“.
През последните години Брукс озвучава анимационните филми „Хотел Трансилвания“ и „Играта на играчките“.
Мел Брукс е бил женен два пъти. Първият път е за Флоренция Баум, с която има три деца и с която се развежда през 1961 г. През 1964 г. се жени за актрисата Ан Банкрофт, която по-късно описва като любовта на живота си и като движещата сила зад успешната си кариера. Двамата имат едно дете и са заедно до смъртта на Ан през 2005 г.
