Мартин Скорсезе попада под магията на киното още докато е малко и слабо дете, болно от астма. Роден е на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк и израства в италиански квартал на Манхатън в семейството на италиански имигранти, които са католици.
Тъй като Мартин страда от астма, не участва в почти никакви извънучилищни дейности, не спортува, а най-много време прекарва в киното и в църквата. Опитва да стане част от Римското католическо духовенство, но в крайна сметка се насочва към киното.
През 1968 г. получава диплома от Нюйоркския университет. Религията обаче оставя своя отпечатък върху неговите филми.
"Целият ми живот е филми и религия. Нищо друго", казва Скорсезе.
Дебютът му като режисьор е през 1967 г. с "I Call First", който после е преименуван на "Who’s that knocking at my door". В него участва Харви Кайтел, с когото Скорсезе продължава да работи и след това.
Когато Скорсезе срещна Де Ниро
Истинското признание Скорсезе получава след премиерата на филма си "Коварни улици" от 1973 г., в който се разглежда конфликтът между църквата и уличния живот. Тогава се ражда и приятелството му с режисьора и актьор Робърт Де Ниро. Това приятелство продължава вече повече от 50 години.
Де Ниро участва в "Шофьор на такси", който се превръща във визитната картичка на Скорсезе. Той е и героят в "Разяреният бик" от 1980 г. Това е може би най-изпипаният филм на режисьора. Той разказва за живота на боксьор - история, вдъхновена от живота на Джейк Ла Мота. За изпълнението си Де Ниро получава "Оскар".
През 2020 г. пред списание "Пийпъл" Скорсезе споделя, че самият Робърт Де Ниро има огромна заслуга за появата на филма "Разяреният бик" - не само заради ролята, която играе в него. Тогава режисьорът е бил в болница и дори не вярвал, че ще излезе жив.
"Но Де Ниро дойде при мен в болницата и ми каза: "Хайде, Марти!" В този период ми беше много трудно да работя и не знаех дали някога отново ще мога да се вълнувам от създаването на филми. Започнах да се депресирам и преминавах през всякакви етапи. Накрая почти умрях. Де Ниро обаче продължаваше да настоява за заснемането на филма", спомня си Скорсезе.
"Последното изкушение на Христос" от 1988 г. с участието на Уилям Дефо в ролята на Христос поражда противоречия сред християнските кръгове, защото той е представен с по-човешки облик, а не като месия.
Всъщност няма никаква изненада в това, тъй като филмът, по който Скорсезе започва да работи още през 1983 г., е екранизация по романа на Никос Казандзакис "Последното изкушение", заради който гръцкият писател е отлъчен от Православната църква и забранен от Католическата.
Мартин Скорсезе многократно е бил критикуван, че не прави "филми за жени". За да отговори на тези упреци, още през 1974 г. той прави филма "Алис не живее вече тук", а за главната роля Елън Бърстейн получава "Оскар". През 1977 г. излиза филмът му "Ню Йорк, Ню Йорк" с участието на Лайза Минели.
Тези упреци обаче не спират. През 2011 г. Мерил Стрийп споделя по време на интервю за "Дъ Тоукс": "Бих искала Мартин Скорсезе да се интересува повече от женски образи, поне от време на време, но не знам дали ще доживея този момент".
През тази година Никол Кидман също критикува Скорсезе, като каза, че той прави филми "само за мъже". Пред "Венити Феър" актрисата призна, че би искала да работи с режисьора, ако някога напише роля за нея.
Въпреки тези критики Мартин Скорсезе заслужава огромни овации за филми като "Добри момчета", "Нос Страх", "Казино", "Авиаторът", "Бандите на Ню Йорк" и абсолютния кино шедьовър "От другата страна", за който през 2007 г. той получава първия си "Оскар" за режисура.
Последният му филм засега е "Убийците на светната луна" от 2023 г. Главната роля в него е на Леонардо Ди Каприо, който, също като Де Ниро, е неизменна част от творбите на Скорсезе. Де Ниро се е снимал в 10 филма на режисьора, а Ди Каприо – в шест до момента.
Мартин Скорсезе е бил женен пет пъти, като между 1979 и 1983 г. негова съпруга е Изабела Роселини. Има три дъщери - Кати (на 58 г.), Доменика (на 48 г.) и Франческа (на 24 г.), от различни свои партньорки.
Форум