Руската компания „Лукойл“ ще продаде българската си рафинерия на катарско-британски консорциум, съобщи Файненшъл таймс.
Очаква се сделката за продажбата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ да бъде сключена до края на годината. Не е известно на каква стойност ще бъде тя.
В сряда служебният министър на енергетиката Владимир Малинов каза, че не разполага с информация за продажбата на рафинерията.
Новината идва близо година след като „Лукойл“ обяви, че планира да продаде бизнеса си в България. Това се случи след поредица от действия на тогавашните парламент и правителство срещу руската компания. Те бяха част от отказа на България от руски горива след началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г.
„Лукойл“ е съобщила за предстоящата сделка в писмо до кабинета на руския президент Владимир Путин, става ясно от публикацията във Файненшъл таймс. Планираната продажба трябва да бъде одобрена от Путин. Към момента Русия не е коментирала публично сделката.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ е най-големият актив на „Лукойл“ - частна руска компания, която управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави. „Лукойл“ е втората по големина нефтена компания в Русия след държавната „Газпром“.
Планираната сделка е знак за намаляването на влиянието на Москва върху балканските енергийни мрежи, пише ФТ.
Кой е купувачът
За продажбата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ руската компания е избрала консорциум, в който влизат компаниите Oryx Global и DL Hudson.
Първата е контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад, а втората е базирана в Лондон фирма за търговия със суровини.
Пред Файненшън таймс Oryx Global е отказала коментар по повод предстоящата сделка, а DL Hudson не е отговорила на запитванията.
Ганим бин Саад ал Саад е заемал различни публични постове в Катар, а освен това развива собствен бизнес в различни сектори. Напоследък търси инвестиции в сферата на горивата, пише „Капитал“.
Според изданието другата компания - DL Hudson, не е особено известна. Основана е през 2016 г. в Лондон и досега е реализирала печалба предимно от търговия с метали.
Според писмото на „Лукойл“, изпратено до кабинета на Путин, във финалния кръг от кандидати за купувачи са включени също азерската държавна енергийна компания Socar, държавната енергийна група на Казахстан KazMunayGas, както и турската петролна група Opet. И трите компании не са отговорили на запитванията на ФТ.
Каква е ролята на България
Българската държава има т.нар „златна акция“ в собствеността на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Тази възможност досега не е използвана.
Свободна Европа изпрати въпроси по темата до Министерството на енергетиката, което излъчва представителя на българската държава в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“, но не бяха получени отговори.
По-късно в сряда служебният енергиен министър Малинов каза, че информация за планираната сделка не му е предоставена нито от мажоритарния акционер и оперативното ръководство на рафинерията, нито от представителя на държавата в Надзорния съвет.
„Това мен лично ме притеснява - липсата на каквато и да е информация, предоставена по официален път“, добави Малинов.
България оказва натиск върху „Лукойл“ да напусне пазара ѝ от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Тогава на ниво Европейски съюз (ЕС) беше наложена забрана за внос на руски петрол.
През юни 2022 г. правителството на Кирил Петков въведе дерогация от европейските санкции за внос на руски горива и България продължи да внася петрол от Русия по море.
Първоначално срокът за изключението беше до края на 2024 г., но през 2023 г. тогавашното управляващо мнозинство на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС реши да го прекрати по-рано. От 1 март вносът на петрол от Русия е изцяло забранен.
Миналата година България обложи компанията с 60% данък върху печалбата и забрани износа на руски продукти на базата на суров петрол от „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Коментатори, цитирани от ФТ, твърдят, че България е трябвало да окаже по-голям натиск върху „Лукойл“ да напусне пазара ѝ още по-рано. Като причина те посочват рисковете за сигурността.
„Това очевидно е най-големият риск за икономическата сигурност в Европа и НАТО“, казва програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов, цитиран от ФТ.
Според Стефанов, ако големите енергийни компании в страни като Франция, Италия и Великобритания бяха руска собственост, нямаше да са нужни близо три години война на Русия в Украйна, за да се предприемат действия срещу тях.
През май близо 200 митничари, данъчни и полицаи започнаха проверка на данъчните складове на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“.
Последната подобна проверка в тези складове беше на 1 януари, когато стана ясно, че малко над една четвърт от наличния в страната петрол към онзи момент е руски. Няколко месеца по-рано почти всичкият петрол в България беше с руски произход.
През декември 2023 г. „Лукойл“ каза, че обмисля да продаде бизнеса си в България. Преди институциите да се задействат срещу руската компания след началото на войната, в продължение на години тя не плащаше дължимия данък печалба.
Форум