Той беше директор на университетската болница “Лозенец” повече от 20 години, но беше отстранен през 2021 г. Причината бяха данни за източване на здравната каса и извършване на незаконни трансплантации в болницата. Името му е свързано и с други съмнения за нарушения.
Преди месец стана ясно, че по време на управлението му в болницата е построен луксозен апартамент с неясно предназначение и никой не знае откъде са дошли парите за него.
Сега професор Любомир Спасов отново е избран за ръководна позиция - декан на Медицинския факултет на Софийския университет. Изборът му се е състоял на 23 юни тази година, но новината се разбра близо 20 дни по-късно - на 10 юли.
В същото време трима преподаватели от университета изпратиха сигнал до медиите, че до избора на Спасов се е стигнало след процедурни хватки, с които единствената му опонентка е отстранена. И то защото не отговаря на условие, на което и самият Спасов също може да не отговаря. Свободна Европа опита да се свърже него, но не успя.
Софийският университет ще провери случая, посочиха от пресцентъра му пред Свободна Европа. Министерството на образованието също съобщи, че започва проверка. Тримата преподаватели, които сигнализираха за нарушенията, са обжалвали решението за избора на Спасов и пред съда.
Кой е Любомир Спасов, как беше избран за декан и защо изборът му предизвика толкова реакции? Отговорът е в следващите редове.
Как се отстраняват опонентите
Спасов е избран за декан на Медицинския факултет на Софийския университет въпреки съмненията около дейността на университетската болница “Лозенец”, по времето, когато той е неин директор.
Това се случва на Общо събрание на факултета, проведено на 23 юни тази година. Новината за избора обаче е публикувана на сайта на университета близо 20 дни по-късно. В съобщението се посочва, че Спасов е избран с 51 гласа „за“, 9 против“ и 20 „въздържал се“.
Този избор обаче е извършен при редица нарушения в процедурата, пише в отворено писмо на трима преподаватели в Медицинския факултет, участвали в събранието.
“За всичко това проф. Спасов се възползва от все още съществуващия страх у хората след 23-годишното му еднолично управление на болница “Лозенец” и на факултета”, пише в писмото.
Единствената конкурентка на Спасов за поста декан не е допусната да се кандидатира, като ѝ е казано, че не отговаря на условията. Става дума за доц. Дорина Асенова, която е декан на факултета до избора на Спасов. На 23 юни обаче ѝ е казано, че не може да е кандидат, защото работи на трудов договор не само в Софийския университет, а и в болница “Лозенец”.
Според нея и другите преподаватели, които сигнализираха за случая, това е практика за всички лекари, които преподават в СУ и продължават да практикуват. Доц. Асенова е работила в университетската болница, която е и учебна база за студентите от висшето учебно заведение, и по време на мандата си като декан от 2019 до 2023 г.
“Ние сме назначени [на тези трудови договори] от самото начало на факултета и те не са променяни. Те са т.нар. тристранни договори, които се сключват между нас и директора на болницата и ги заверява ректора. Нищо не се е променило”, каза пред Свободна Европа доц. Асенова.
Въпреки това обаче тя не е допусната да участва като кандидат в избора за декан, а доц. Йорданка Узунова и доц. Радосвет Горнев не са допуснати да се кандидатират за председател и зам.-председател на Общото събрание. Те са другите двама преподаватели, подписали отвореното писмо.
В своята жалба до ръководството на университета тримата посочват, че отказът да бъдат допуснати да се кандидатират е съобщен по време на събранието на 23 юни от проф. Геновева Златева, която е избрана за председател на Комисията по предложенията след номинация от Любомир Спасов.
Проф. Спасов [...] взе микрофона и се разхождаше из стаята като Господ.
“И понеже ние подскочихме и поискахме обяснение, ни беше обяснен надълго и нашироко новият правилник от проф. Спасов, който взе микрофона и се разхождаше из стаята като Господ”, каза още доц. Асенова.
Пресцентърът на Софийския университет посочи в писмени отговори, че основанието на комисията да не допусне тримата до участие в избора за ръководните позиции са конкретни текстове от Правилника за устройството и дейността на СУ. Те гласят, че за позициите може да се избират професори или доценти, които през последните 5 години до избора са работили в университета по основно трудово правоотношение. Т.нар. Комисия по предложенията твърди, че лекарите, които работят в университетската болница, работят там по основно трудово правоотношение, а не в университета.
Преподавателите обаче казват, че досега това никога не е било проблем, а точно този текст от правилника не е променян.
Другият кандидат за декан Дорина Асенова предлага събранието да бъде прекъснато, за да се направи консултация с юрист, който да изясни кой може и кой не може да бъде в ръководството на факултета. Това предложение по думите ѝ изобщо не е подложено на гласуване.
“Нататък нещата станаха ясни. Те се бяха подготвили много добре. Просто аз се чувствам виновна, че нямам чак такова престъпно въображение, честно казано. Мислех, че ще се играе с кворум, с бюлетини. Но това даже не съм го и сънувала”, каза още тя.
Как Спасов е избран за декан
Любомир Спасов вече е бил декан на Медицинския факултет на СУ в продължение на два последователни мандата - от 2009 до 2019 г. По същото време той е бил и директор на университетската болница “Лозенец”.
Законът и правилника на СУ не допускат един и същ човек да бъде декан повече от два поредни мандата. Сега Спасов се кандидатира за трети, който не следва непосредствено след първите два. По време на мандата на доц. Дорина Асенова той е зам.-декан.
Преподавателите, които критикуваха избора му, поставят друг въпрос - отговаря ли самият той на условието през последните пет години до избора му основният му трудов договор да е с университета - това, заради което опонентката му е отстранена. До 2021 г., когато беше уволнен, Спасов беше директор на болница “Лозенец”. Затова в жалбата си до ръководството на университета те призовават това да се провери.
Изключително смешно и позорно е само един-единствен човек от клиницистите да има право да се кандидатира за декан.
“Изключително смешно и позорно е само един-единствен човек от клиницистите да има право да се кандидатира за декан”, коментира доц. Асенова.
Свободна Европа опита да се свърже с Любомир Спасов по телефона, но той не отговори на позвъняванията. Изпратихме му и писмени въпроси на служебния имейл адрес, публикуван на сайта на университета, но до публикуването на текста не получихме отговор.
Въпреки въпросите около кандидатурата му, Спасов е избран за декан. В жалбата си до ръководството на университета тримата преподаватели сигнализират за няколко нарушения в процедурата.
Пред Свободна Европа доц. Асенова и доц. Узунова посочиха, че има разминаване между броя на регистриралите се участници в събранието в различните протоколи. Това поставя под въпрос самия избор, защото той трябва да бъде направен с гласовете на 50% плюс един от участниците. В единия протокол пише, че са регистрирани 102 души, а в другия - 101. Ако първото е вярното, тези 51 гласа, с които Спасов е избран, не са достатъчни.
Контролният съвет на СУ ще провери случая, посочиха от пресцентъра на университета пред Свободна Европа. Министерството на образованието също съобщи, че започва проверка. Тримата преподаватели са обжалвали избора на Спасов пред Административния съд в София.
Кой е Любомир Спасов
Любомир Спасов е специалист по обща хирургия и кардиохирургия и има специализации по кардиохирургия и органна трансплантология в САЩ и няколко държави в Западна Европа, се посочва във визитката му на сайта на Софийския университет. От 2012 г. е професор. Бил е декан на Медицинския факултет на СУ от 2009 до 2019 г. След това остава във висшето учебно заведение като заместник-декан.
Спасов е директор на университетската болница “Лозенец” в продължение на 23 години - от 1998 г. до отстраняването си през 2021 г. Тогава служебният здравен министър Стойчо Кацаров изнесе данни за злоупотреби и уволни цялото ръководство на болницата.
Кацаров съобщи, че за две години в болница “Лозенец” са извършени 14 трансплантации на бъбрек от жив донор в нарушение на закона. Той не позволява трансплантации от жив донор, освен ако няма пряка родствена връзка между донора и реципиента. Целта е да се предотврати възможността хора да продават органите си срещу заплащане.
При случаите в болница “Лозенец” по думите на Кацаров “донорите са племенници от Украйна и Молдова, а реципиентите са чичовци и лели от Израел, Япония, Германия, Оман”. “Има всички основания да се смята, че тези хора не са роднини помежду си”, каза министърът тогава.
Той съобщи и за друг случай, свързан с трансплантация на черен дроб, при която определяният като най-подходящ кандидат от списъка на чакащите е бил изместен от човек, заемал “много висок пост в държавната администрация” след “телефонно обаждане”.
Прокуратурата тогава започна разследване. Последната информация от октомври 2022 г. е, че то все още продължава.
Всичко това се е случило в болница “Лозенец” по времето, когато Любомир Спасов е бил директор. Няма публична информация каква точно е била неговата роля при трансплантациите, които Кацаров тогава определи като незаконни.
Самият Спасов участва в екипи, които извършват чернодробни и белодробни трансплантации в болницата. В негова визитка от 2015 г. на сайта на Софийския университет се посочва, че “е извършил над 130 трансплантации на сърце, черен дроб и бъбреци”.
Спасов дълги години е национален консултант по трансплантология. Като такъв преди години той е критикуван от родители на деца, които се нуждаят от чернодробна трансплантация, че ги е насочвал към болница “Лозенец”, вместо да допусне лечение в чужбина. Това се случва на фона на сигнал на пациентска организация от 2011 г., че успеваемостта на детските чернодробни трансплантации в болницата е ниска.
През 2021 г. Стойчо Кацаров посочи и друг мотив за освобождаването на Спасов като директор на болница “Лозенец” - данни за източване на здравната каса. Разкритието беше в разследване на журналистката Миролюба Бенатова, което показа, че над 100 души са отчетени като хоспитализирани, без наистина да са имали нужда от лечение и да са били лекувани, като болницата е получила стотици хиляди левове за това.
Болница “Лозенец” тогава обясни, че случаят е резултат от “техническа грешка” и върна над 238 хил. лева на здравната каса.
През 2021 г. разследващия сайт Bird.bg съобщи за доклад на Министерството на здравеопазването, според който частна фирма е инсталирала камери за видеонаблюдение и микрофони в болничните стаи и кушетките в специалното отделение, което е обслужвало висшия държавен апарат в болница “Лозенец”.
Други съмнения около дейността на болница “Лозенец” по времето, когато Спасов беше директор, се появиха в разследването на Антикорупционния фонд “Осемте джуджета”. В него бизнесменът Илия Златанов казва, че е бил заплашен да прехвърли бизнеса си, като му е казано, че синът му, който е лечебното заведение заради бъбречна недостатъчност, няма да бъде лекуван и ще умре.
Последните съмнения за нарушения в болница “Лозенец” от времето, когато Спасов неин директор, са свързани с луксозен апартамент от 500 кв. метра вътре в болницата, който беше показан от Нова телевизия през юни тази година. Сегашното ръководство на лечебното заведение твърди, че това пространство е неизползваемо и няма документи. Полицията и прокуратурата са сезирани за случая.
Самият Спасов каза, че апартаментът е построен през 2008 г. и за него не са дадени пари на болницата. Пред 24 часа той каза, че “това не е апартамент, а кабинет с помощни помещения” и добави, че го е “ползвал за релакс”, когато е оперирал по 15 часа в денонощието.
През 2022 г. Спасов отново се кандидатира за поста на директор в болница “Лозенец”, но не беше одобрен от комисията в здравното министерство, която направи избора, припомни Капитал.
Той ще може да остане на поста декан на Медицинския факултет на СУ половин мандат или две години. Причината е, че през 2025 г. навършва 65 години - пределната възраст за заемане на поста, заложена в закона.
