През юни 1999 г. сили на КФОР, мироопазващата мисия на НАТО, навлизат в Косово. Това слага край на опустошителната война между сръбските сили и тези на местните етнически албанци, продължила повече от година.

С нея косовските албанци се отделят от Югославия. През 2008 г. Косово обяви независимост.

Жертвите от войната обаче са над 13 000, предимно местни албанци, а разрушените сгради са стотици. Сред тях са и православни църкви и манастири.

Още по време на военния конфликт, но и в 25-те години след края му, религиозните места в Косово се превръщат в обект на "културни войни". В спиралата на насилието сръбските сили унищожават джамии и ислямски сгради, а албанските части разрушават християнски църкви.

Днес някои от повредени християнски обекти са възстановени, докато други са изчезнали напълно. Ето какво разказват за съдбата им снимки, направени през август.

Православната църква в Осоян беше един от десетките сръбски културни обекти, които бяха вандализирани или унищожени след 1999 г.. Днес тя е реставрирана.

Антисръбските настроения и вандалски атаки срещу сръбски църкви достигнаха своя връх през 2004 г., но оттогава проявите са силно ограничени. Успехът за това се приписва на КФОР.

След събитията от 2004 г. Европейският съюз, Програмата за развитие на ООН и други организации допринесоха за възстановяването на много сръбски православни църкви в Косово.

Сега представител на мироопазващата операция КФОР каза пред Радио Свободна Европа, че от лятото на 2024 г. „ постепенно са предали отговорността за сигурността на религиозните обекти в Косово на косовската полиция“.

Непосредствено след идването на КФОР през 1999 г. някои мироопазващи сили бяха обвинени, че са гледали безучастно отстрани, докато църквите са били мишена на атаки, и не са се намесили.

Британският писател Тим Джуда става свидетел как френските войски на КФОР наблюдават как тълпи плячкосват дома на сръбски свещеник във Вущрин през юни 1999 г. Тогава командир от силите на НАТО казва на Джуда, че заповедите към него са били „да ги остави да плячкосват“.

Същевременно той признава пред журналиста, че според самия него подобни инструкции са „лудост“, но трябва да се съобрази с тях.

Джуда, който прави репортажи от мястото на събитията през по-голямата част от войната в Косово, казва, че атаките срещу църкви там често се тълкуват погрешно като ислямски нападения срещу християнството.

„Религията не е част от този спор, както някои се опитват да твърдят. Това е противопоставяне между албанци срещу сърби – това изобщо не е религиозен въпрос“ , казва обаче Джуда.

„Когато православните църкви са атакувани и вандализирани, това е, защото те се възприемат като символи на 'сръбството', а не като символи на християнството“, добавя той.

По думите му „когато сърбите нападаха джамии в Косово, това беше, защото ставаше дума конкретно за албанци, не за мюсюлмани изобщо“.

През последните години обаче имаше и изключения, при които някои църкви в Косово бяха вандализирани с ислямистки графити.

Според КФОР атаките срещу църкви са намалели през последните години, въпреки че и през 2024 г. мироопазващата група е регистрирала някои вандалски прояви.

„Графити бяха изписани по стените на църквата „Света Троица“ [в Печ]“, посочи говорител на КФОР за Радио Свободна Европа за инцидент от май.

Графити са били открити и през март върху останките от православна църква в Дожинице, където са били повредени и надгробни паметници.