Мнозинството от членове на кадровия орган, който решава кадровите въпроси на съдиите, да бъде доминирано от съдии, избрани от свои колеги. Да бъде въведена някаква форма на индивидуална конституционна жалба, така че отделни граждани да могат да сезират Конституционния съд (КС).
Това са единствените две предложения от пакета с конституционни промени, внесен от ГЕРБ, “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) и ДПС, които получиха одобрение по време на продължилото близо шест часа заседание на парламентарната комисия по конституционни въпроси.
Останалите идеи в проекта бяха подложени на сериозни критики от всички страни, като най-остро се изказаха представителите на президента, прокуратурата и Съюза на юристите в България, чийто председател дори призова всички предложения да бъдат оттеглени.
Правосъдният министър Атанас Славов отговори на критиките с уверение, че между първо и второ четене на проекта “ще се направи сериозен опит всички разумни предложения да бъдат отразени”.
Очаква се първото гласуване на конституционните промени да се проведе в пленарната зала на парламента в петък. Процедурата предвижда, че ако те не съберат 180 гласа подкрепа, но бъдат подкрепени от над 160 депутати, второто четене ще бъде след два до пет месеца.
Основните цели на предложените идеи са разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа - един за съдиите и един за прокурорите и следователите, ограничаване на правомощията на главния прокурор и увеличаване на контрола на парламента над новия прокурорски кадрови орган.
Успоредно с това, вносителите предлагат и орязване на възможностите на президента да избира сам състав на служебно правителство, както и премахване на указа на държавния глава като последна стъпка от назначаването на т.нар. трима големи в съдебната власт - председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Позицията на президента
Първа по време на заседанието на комисията се изказа представителката на президента Румен Радев - бившата конституционна съдийка проф. Емилия Друмева.
Тя се фокусира основно върху идеите за формирането на служебно правителство, описвайки ги като “дисбаланс, с който се засяга сърцевината на парламентарния конституционен модел, формата на държавно управление”.
Проектът предлага държавният глава да назначава служебен кабинет след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния премиер. Вариантите за този пост пък се ограничават до председателите на Народното събрание (НС) и Конституционния съд (КС), както и управителят на Българската народна банка (БНБ).
Според Друмева с тези предложения се отнемат правомощия на директно избран орган, който има същата легитимност като парламента. Тя добави, че хората, заемащи постовете, от които се предлага да бъде избиран служебният премиер, ще изпаднат в несъвместимост. Подобни опасения изтъкнаха бившата депутатка Екатерина Михайхлова и бившият конституционен съдия Румен Ненков.
“Правилно е изборът на президента да бъде ограничен в рамките на три лица на властови позиции, но между тях в никакъв случай не може да бъдат председателят на КС, защото именно този съд контролира законността на парламентарните избори, и председателят на НС, защото при всяко положение е обвързан партийно, а това е несъвместимо с възприетия принцип за експертност”, посочва Ненков в свое становище.
Председателят на Висшият адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев също напомни, че председатлят на КС може да приеме да оглави служебен кабинет, тъй като именно той може потенциално да се окаже в ситуация да се произнася по законността на избори, които сам е организирал.
По повод спорните моменти в проекта Дерменджиев цитира мисъл на акад. Петко Стайнов: “Народното събрание не трябва е ковачница на законите, а лаборатория и в нея да влизат химици, които с кадифени ръкавици да пипат законите.“
Емилия Друмева разкритикува и премахването на президентския указ при назначаването на т.нар. трима големи в съдебната власт. По думите ѝ при такъв сценарий тези избори ще могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС) и именно той ще стане органът, който има последна дума за назначаването на ръководителите на двете върховни съдилища и прокуратурата.
Представителката на Радев призова за преосмисляне на премахването на Пленума на ВСС чрез разделяне на съвета. Тя разкритикува и идеята мнозинството в бъдещия Прокурорски съвет да бъде доминирано от членове, избрани от парламента.
Според Друмева “композицията, която се предлага за Прокурорския съвет, предизвиква сериозни опасения от политизиране и отдалечава прокуратурата от съдебната власт, а решенията в този съвет ще отразяват моментната картина на мнозинството в НС“.
Прокуратурата се страхува от политизация
Очаквано ръководството на прокуратурата също се обяви против разделянето на ВСС, изразявайки опасения, че при отделяне на Прокурорски съвет, доминиран от членове, избрани от парламента, този кадрови орган ще се политизира.
“Политически избраната квота ще придобие решаваща роля по кадрови въпроси”, каза зам. главният прокурор Мария Павлова, критикувайки и идеята за ограничаване на правомощията на главния прокурор да сезира КС.
Колегата ѝ Елена Каракашева, която ръководи предложената за закриване Върховна административна прокуратура, добави, че подобна идея “ще компрометира принципите на правовата държава”.
“Да се допусне ограничение на възможностите на прокуратурата да реагира на незаконосъобразни актове и действия, които засягат държавния и обществен интерес, означава да се допусне ограничена или непълна защита на обществения интерес, когато той е накърнен“, каза Каракашева.
Техните позиции бяха подкрепени и от представителите на съсловните организации на прокурорите и следователите Владимир Николов и Ясен Тодоров.
Критики и от съдиите
Най-голямата съсловна организация на съдиите - Съюзът на съдиите в България (ССБ), приветства предложението мнозинството в бъдещия съдийски кадрови орган да бъде доминирано от техни колеги, но също не спести критики по останалите идеи в проекта.
Представителката на съюза съдия Татяна Жилова се обяви срещу премахването на централизацията на прокуратурата и подкрепи настояването за запазване на Пленума на ВСС.
“Главният прокурор трябва да запази част от правомощията си - да се запази надзорът за законност, контролът върху изпълнение на наказанията и възможността му да защитава правата на хората в уязвимо положение. Прокуратурата трябва да остане централизирана”, каза тя.
По отношения на ограничаването на влиянието на главния прокурор в прокурорския кадрови орган, тя предложи той да не бъде негов член по право.
ССБ се обяви и против намаляването на 7-годишните мандати на председателите на двете върховни съдилища на 5 години.
“Това някакъв тест ли е? Ако е изпълнявал необходимите поръчки, пак ще бъде избран така ли? Ако не изпълнява, няма да бъде избран”, попита риторично Жилова.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев пък представи острото становище на Пленума на съвета, с което беше подкрепена единствено идеята за мнозинство на съдиите, избирани от съдии, в бъдещия съдийски кадрови орган.
Най-остро беше изказването на председателя на Съюза на юристите в България (СЮБ) и бивш конституционен съдия Владислав Славов.
По думите му “това е непрофесионално подготвен и противоконситуционен проект, който е най-добре да бъде оттеглен и да започне обсъждането отново”. Според Славов “в момента ние разбиваме дейността на съдебната власт”.
Той сравни идеите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС с проекта с конституционни промени на бившия правосъден министър от ГЕРБ Данаил Кирилов, който беше внесен през 2020 г., но не събра подкрепа.
