В новия Европейски парламент крайнодесните и популистки партии увеличават представителството си. Този резултат беше очакван.
Традиционните партии, които изповядват либералнодемократични ценности, разчитат на традиционни послания и канали на влияние. И досега не са намерили адекватен начин да „надвикат“ разпространителите на конспиративни теории в социалните мрежи, които осребряват политически своята онлайн популярност.
На този проблем обръща внимание и евродепутатът от Европейската народна партия Радан Кънев. В България обаче проблемът е двоен – за да мислят партиите как най-подходящо да разпространяват демократичните си послания, те изобщо трябва да имат такива. Имат ли обаче?
Що е то демократично послание
В България демокрацията се разбира най-вече като форма на управление и като принадлежност към общността на демократичните страни, по-конкретно – към Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Това е обаче само форма, която няма смисъл, ако не се изпълни с ценностно съдържание.
Демократичният свят, който днес се опитва да удържи на натиска на популистки партии и политици, се изгражда след Втората световна война, стъпвайки върху определени ценности. С течение на времето тези ценности се обогатяват.
Фундаменталната от тези ценности е, че хората имат равни права
Фундаменталната от тези ценности е, че хората имат равни права. Човешките права се отнасят както за мнозинството, така и за представителите на малцинствата. И за чужденците, и за децата, и за престъпниците и изобщо – всички хора. Всеки в някакъв момент би могъл да се окаже в ситуация правата му да трябва да бъдат защитени.
В съвременните демокрации ключова ценност е уважението към многообразието. Ксенофобията, расизмът, хомофобията, сексизмът и изобщо – всички форми на дискриминация – се осъждат. Всеки, дори да е представител на мнозинството, може в някой момент от живота си да стане обект на дискриминация по някакъв признак (възраст, увреждане, социално положение или нещо друго).
За колко български партии можете да се сетите, които системно излъчват послания като – всички хора имат права, включително ромите и бежанците? Или – многообразието е нещо хубаво, а расизмът, хомофобията и сексизмът – не?
Такива се отправят понякога, когато има случаи на насилие, които влязат в новините. Но не във всички случаи, още по-малко – редовно.
С подобни послания можем да свържем най-вече „Зелено движение“. Тази година например само то отбеляза „София Прайд“.
Политици от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) подкрепиха прайда в лично качество, но нито една от партиите в коалицията не излезе с позиция. След напускането на ПП-ДБ обаче не е ясно кога и дали „Зелено движение“ отново ще бъде представено в парламента.
Да се снишим, докато отмине пропагандата
Защо смятащите се за демократични партии в България избягват да се ангажират с демократични послания?
Една от причините е, че сред техните редици има и политици, които изповядват консервативни ценности. Консервативни – по-скоро според американските стандарти, отколкото според европейските (в Германия например не е учудващо, ако на прайд видите официално представителство на Християндемократическата партия).
А от българските партии предпочитат да се съобразят именно с консервативните си членове, вместо с тези с по-либералнодемократични ценности.
Опитвайки се да не отблъснат консервативните избиратели обаче, партиите не полагат никакви усилия да привлекат либералнодемократичните
Втора причина е предпоставката, че множеството избиратели изповядват консервативни ценности и че либералните послания ще ги отблъснат. Опитвайки се да не отблъснат консервативните избиратели обаче, тези партии не полагат никакви усилия да привлекат либералнодемократичните.
Третата и най-важна причина са пропагандните кампании с популистки и антидемократични послания, като тези срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, Закона за социалните услуги.
Истанбулската конвенция е документът на Съвета на Европа за борба срещу домашното насилие, който България в крайна сметка не ратифицира. Стратегията за детето също не беше приета през 2019 г. след масирана дезинформационна кампания. Такава имаше и срещу споменатия закон.
В такива случаи демократичните партии не полагат системни усилия да „надвикат“ пропагандата с аргументи като например, че домашното насилие е сериозен проблем, а в думата „джендър“ няма нищо нередно. Или пък че децата са човешки личности, а не просто собственост на родителите си.
Дори напротив – демократичните партии „забравят“ за неудобните теми, за да не влязат в сблъсък с доминиращите обществени настроения и да не загубят избиратели.
Цената на „демократичното“ мълчание
Когато демократичните партии мълчат, за да не им падне рейтингът, се чуват само антидемократичните гласове. И не само се чуват, а и влияят върху общественото мнение. Защото публичните послания формират ценности и колкото по-малко демократични послания се отправят, толкова по-малко избиратели и ще ги споделят.
Помага ли мълчанието на рейтинга на демократичните партии? Едва ли, но със сигурност помага на недемократичните и популистките. Защото техният дневен ред става мейнстрийм.
Политически риск ли е да се изговарят публично непопулярни демократични ценности? Да, риск е. Няма начин обаче демократичната система да бъде удържана, ако не се правят опити в тази посока.
Борбата с корупцията и дигитализацията сами по себе си не са демократични. Един диктаторски режим може да се бори с корупцията и с рязане на глави, а дигитализацията би могла да се превърне в оръжие за тотален контрол върху населението.
Дори борбата за правосъдна реформа може да не е демократична, ако липсва базисно разбиране за ценността на човешката личност. Без осъзнаването, че личности са и наркозависимият бездомник, и корумпираният политик или магистрат.
Демократичните системи не е даденост. Устоите на ЕС са поразклатени, не знаем какво ще стане след изборите в САЩ. След шестите парламентарни избори с безрадостен резултат в България отново се засилват гласовете за президентска република. Освен че това би било отказ от базисни демократични механизми, с Румен Радев като президент, то би означавало и геополитически завой към постсъветска диктатура.
Ако има кой да повтаря какво стои в същината на съвременната либерална демокрация и защо тя е важна дори за повечето от хората, които се смятат за нейни критици, няма гаранция, че сред популистките крясъци гласът му ще бъде чут.
Но ако никой не говори, със сигурност остава само популизмът. Първо като послания, после – като власт.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум