В ерата на реторическа инфлация единствено събитията осветяват и осмислят външнополитическите позиции и концепции. Срещата между руския президент Владимир Путин и неговия китайски колега Си Дзинпин само седмици преди втората руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. бешe достатъчно рутинна, особено на фона на нарасналите на вече 42 виждания между двамата лидери.
Ангажиментът им за „партньорство без граници“ беше забелязан от тясно специализираните наблюдатели, но беше пълноценно оценен едва след нахлуването на руската армия и последвалите различни форми на подкрепа от страна на Пекин, които непрестанно се разширяват.
Изглежда сме в подобна ситуация и в момента. Само преди седмици, след пореден телефонен разговор между Путин и Си между многото обсъдени теми беше набързо споменато и намерението им да засилят „стратегическата координация“ между двете страни.
Ежедневната лавина от думи и новини очаквано затрупа това кратко описание на амбициите на клуба на ревизионистите и ще трябва да изчака еднозначни събития, които да го потвърдят. Но докато широката аудитория ги очаква, контурите на един нов колективен геополитически субект са вече видими и заслужават далеч по-сериозно внимание.
Многополюсен свят ли?
Дълги години мнозина политици и анализатори настояваха на тезата за необратимо възникване на полицентричен свят, който идва след „залеза на Запада“. „Възходът на останалите“ се превърна от тенденция в настояване за нова структура на международната система и беше преплетен с най-различни допълващи концепции.
Нещо повече, години наред от най-различни места ни убеждаваха в новите, мащабни и дългосрочни ползи и възможности от появата на алтернативни центрове на сила и възможности. Оформяше се изкушението на външнополитическата поливалентност, играта на сближаване с новите играчи и търгуване на геополитическата принадлежност.
„Алтернативните“ икономически модели на Китай и Русия зациклят и се изправени пред остри проблеми
Тази реалност обаче така и не се появи. „Алтернативните“ икономически модели на Китай и Русия зациклят и се изправени пред остри проблеми и дилеми, рекламираната помощ на Пекин се оказа съставена основно от кредити, които заклещват държавите в „дългови клопки“, а Москва се върна към военна стопанска структура.
Въобще, полицентричността е все повече пропагандно клише, отколкото отражение на случващото се по света.
Много по-съществено е укрепването на геополитическата ос между Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Тя е вече отвъд дефиницията за коалиция, но още не функционира като блок, макар да има нарастващи признаци за движение в тази посока.
Все повече и все по-съществени събития се случват по логиката на координацията и дори синхронизацията на поведението на тези четири държави. Те вече ясно оформят квазиблоково формирование, което намира нарастващ брой поводи за общи действия, при това с увеличаваща се степен на взаимна обвързаност.
Кои са примерите за сближаване
Примерите за задълбочаване на отношенията между държавите в тази група са много, от най-различни области и във видима прогресия. Най-мащабно е нарастващото сближаване между Китай и Русия, политическо, стопанско, енергийно. В ход е многостранно индустриално сближаване чрез пренос на производства и технологии в руска посока в резултат на разкачването на руската икономика от западната.
По логиката на същата динамика се задълбочават и търговските отношения. Москва е все по-зависима енергийно от Пекин, макар китайците да продължават да диверсифицират. Има все повече общи енергийни проекти, включително ядрени. Военното сътрудничество е също с все по-широка база.
Разширява се обхватът на отношенията между Русия и Северна Корея, макар фокусът в момента да е върху трансфер на оръжия и боеприпаси. Всъщност, те вече включват ограничен технологичен трансфер, предоставяне на помощ в ключови елементи от цялостната ядрена програма на Пхенян, сателитни технологии и други.
Нещо повече, огромните постъпления в северно-корейския бюджет ще позволи нова вълна от военни инвестиции вътре в самата страна и укрепване на режима.
"Маркировката е заличена". Използва ли Русия севернокорейски ракети срещу Украйна
Междувременно, Иран – Китай продължават прилагането на тяхното „всеобхватно стратегическо партньорство“, което има 25-годишен времеви хоризонт.
От десетилетия пък, оцеляването на режима в Пхенян не е възможно без всестранната подкрепа на Пекин и тя ще продължи през идните години.
Какви са причините за сближаването
Увеличаващи се примери за сближаване между ревизионистичния квартет се дължат на поне три трансформации.
Първата е свързана с прехода от ситуативност към дългосрочност в подкрепата между отделните държави. Дълги години различните примери за най-вече двустранни дейности изглеждаха повече на ad hoc събития, отколкото знаци за дългосрочно задълбочаване на отношения, например общите военни маневри между Китай и Русия, сделките между Пекин и Техеран, селективните отхлабвания на прилагането на международните санкции по отношение на Северна Корея и т.н.
Преправянето на сегашния ред и отслабването на Запада са дългосрочни задачи и няма как да бъдат постигнати за няколко години
Това сега се променя. От тяхна гледна точка, преправянето на сегашния ред и отслабването на Запада са дългосрочни задачи и няма как да бъдат постигнати за няколко години, което дава съвсем друг тип времева перспектива на техните усилия.
Втората дълбока промяна е от сътрудничество към селективна интегриране, макар това да няма формата на интеграционни проекти като този на ЕС. Това се случва по две различни линии, разширяването на областите и тяхното задълбочаване в някои от тях като индустриални производства, технологии, общи военни разработки и други.
Общо погледнато, това може да бъде видяно в двустранните динамики между Китай и Русия, Иран и Китай, както и между Русия и Северна Корея.
Третата промяна обхваща създаването на алтернативни системи, мрежи и формации, които институционализират оформящата се ос. Например, това е видимо в разширяването на BRICS, нови многостранни формати, инициирани от Пекин в областта на развитието и сигурността, системи за разплащания извън сегашните глобални такива и други.
Възникването и консолидирането на китайско-руско-иранско-севернокорейската ос е най-важният и дългосрочно значим процес в съвременната глобална геополитическа среда. Далеч по-съществен от настояването за последствията от появата на полицентричност в нея.
Нещо повече, множество динамики сочат по посока на нейното задълбочаване, от съвместимите идейни рамки и автократичен манталитет до разкачването на техните икономики от западните, от репресиите до амбицията да разширят влиянието си в своите периферии.
От тази гледна точка, концептуализацията на рисковите сценарии пред нас изискват нейното поставяне в центъра. И най-вече, сценарият с евентуална синхронизация на агресивните стратегии на четирите държави и едновременното осъществяване на различни офанзивни политики.
Подобно развитие ще трансформира същински цялостната геополитическа картина на съвременния свят и ще представлява най-голямото предизвикателство пред западния свят от десетилетия. Неговото осъществяване е вече мислимо, време е за отговора на тези, които желаят да запазят сегашния ред и неговите ценности.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум