Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как да разберем какво ще става на фронта в Украйна


Хора преминават покрай кремълска петолъчка с буквата Z, емблема на руските агресори в Украйна, на фона на паметник на героите в Първата световна война. Москва, 26 декември 2023 г.
Хора преминават покрай кремълска петолъчка с буквата Z, емблема на руските агресори в Украйна, на фона на паметник на героите в Първата световна война. Москва, 26 декември 2023 г.

Дори Путин не знае кога ще свърши войната в Украйна. Така се изрази един военен експерт, когато му поискаха някаква прогноза. Специалистите не обичат да ги питат за това, казват, че не са врачки. Тук ще направим нещо почти забранено – ще рискуваме с прогнози, извлечени от факти и намеци на експерти.

Ето една добра прогноза за Украйна – през 2024 страната може да се пребори за контрол на доставките за Крим, а през 2025 ще може да започне боеве за Донбас. Войната, каквато я познаваме в момента, ще продължи минимум 2 години.

Да, определяме това като добър за Украйна вариант. Лошият сценарий за тази страна е позиционна война, която с цената на много жертви продължава до рухването на режима в Кремъл.

Между тези два полюса стоят факти от бойното поле.

Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г. и бързо образува фронт от около 2000 км. Тя направи това с близо 200 хил. войници – достатъчни за нападение, но не и за удържане на фронт с такава дължина. Само месец и половина по-късно Русия сама се изтегли от част от районите, а след още половин година Украйна я изтласка от други два.

Тези успехи създадоха завишени очаквания за бърза украинска победа, но 2023 ги опроверга – през цялата последна година двете армии са в патова ситуация, бият се твърде дълго за твърде малки територии и ги превземат с цената на много жертви. Русия има надмощие на източния фронт, но всъщност е напреднала на отделни места с 5-20 км за една година.

Фронтовете на изток и юг

Украйна има два условни фронта – на изток в Донбас и на юг към Крим. Ето две неща, които засега изглеждат сигурни за тях:

  • Киев няма да се опитва да напредва на изток, той ще стои там в отбрана, докато Украйна не възстанови контрола си над Крим. През лятото на 2023 г. Киев заемаше стратегически височини около населените места на изток, за да осигури отбраната си.

Какво да очакваме през 2024: тежки боеве на източния фронт (Донбас), струпване на голямо количество руска техника и части на това място, опити за руски пробив.

Как да се ориентираме в новините от изток: Ако фронтът на изток се „движи“ в същите минимални промени от по няколко километра, както през 2023 г., това ще означава успех за украинската стратегия.

  • Напредъкът на Украйна на юг (към Крим) се очакваше през 2023 г., но това не се състоя. Днес нито един експерт не предвижда открито и дори не намеква, че през 2024 г. Украйна ще се разположи физически в Крим. В прогнозите се говори само за блокиране на този полуостров. Освен това Украйна няма да предприема опити за дори и такова настъпление към Крим, докато не получи съвременни изтребители от Европа. Тя ще ги получи, но въпросът е колко са й нужни (оценките тук са различни), и с какво въоръжение те ще бъдат снабдени.

Какво да очакваме през 2024: Преди всичко – доставки на изтребители и оборудване и въоръжение за тях (те няма да дойдат наведнъж). После – подготовка за реалното им влизане в бой (това няма да стане веднага след доставянето им). Накрая – пробиването на руската линия на отбраната в района на Запорожието и/или Херсон и блокирането на морските, въздушни и сухопътни линии към Крим.

Как да се ориентираме в новините от юг: Първото е броят на изтребителите, които Украйна ще получи. Ако са 40-60, това „би стигнало за едно направление“ (тоест за пробив или от Херсон, или от Запорожие), казва украинският пилот и полковник от запаса Роман Свитан. Второто е видът на радарните системи на изтребителите и връзката им с други системи, които Украйна вече има. Третото е видът на средствата за поражение към изтребителите.

Една стъпка назад

Есента на 2023 г. настъпи с откритието, че Украйна не напредва, със съмненията, че експертните прогнози за бърза победа са били манипулативни, и с гнева срещу Запада, който не предоставя на Украйна нужното въоръжение навреме.

Това, което липсва сред тези масово изразявани в Украйна чувства, е че войната има две страни, а не само една. Русия воюваше по един начин през 2022 (когато предимно губеше завзетото от нея) и по друг през 2023 (когато имаше надмощие, но не и пробив).

През 2022 Русия използваше неекипирани войници, събрани на случаен принцип, изпращаше морски пехотинци да превземат планински участъци или отряди за борба с безредиците да щурмуват Киев. Нищо подобно нямаше през 2023 г., когато Украйна се отбраняваше от по-подготвен агресор.

Другото, което липсва, е знанието за бавния процес на взимане на решения и в САЩ и в ЕС. То изисква време и намиране на вътрешнополитически компромиси, а най-вече единомислие в разбирането на риска за Европа, поставен от Москва.

През януари и февруари САЩ и ЕС ще вземат решения за нова помощ за Украйна, чийто изход не е известен, но ако е положителен, той няма да може да се отрази мигновено на състоянието на фронта.

Затова да се обърнем към по-сигурни данни - за хората и техниката в тази война, и за това какво да очакваме през 2024 г.

Колко руснаци досега са участвали във войната

Около 700 хил. души.

Ето как е получено това число:

За 2022 г. това са 200 хил., с които започва войната, до 50 000 бойци на „Вагнер“ (недоказано независимо) и 300 хил. мобилизирани (проверено независимо).

За 2023 г. това са 100 хил. наемници, обявявани за доброволци, и 50 хил. души, взети директно от казармите след есенния сбор.

Броят на убитите не може да бъде потвърден, но варира от 90 000 до над 300 000 загинали.

За какво да следим през 2024 г.

За новата руска мобилизация, която се очаква след президентските избори на 17 март 2024 г. Тя ще бъде по-ефективна от предишната, защото Русия въведе електронните призовки, синхронизира базите данни и укрепи граничния контрол, за да спре бягство на мъжете, каквото имаше през 2022 г. Това значи, че на фронта ще бъдат призовани включително и хора с боен опит, каквито хартиената администрация не издири през 2022 г.

Колко украинци воюват на фронта

Знаем само това, а то не е всичко: 120 000 украински доброволци в началото на войната и 60 000 души, които в момента са ангажирани на южния фронт, след като са били обучени за щурм.

Неизвестен брой украински военни удържат отбраната на Изток.

Броят на убитите не може да се провери, говори се за около 100 000 загинали.

За какво да следим през 2024

През януари Киев ще обсъжда закон, свързан с мобилизацията. Президентът Зеленски иска да призове 500 хил. души. В момента много мъже са бежанци в чужбина. Експертите предполагат, че и мобилизирането на 200 000, и дори на 100 000 души ще помогне на Украйна.

Колко техника има Русия

Русия има достатъчно въоръжение, за да води война още поне 2 години. Тя има липси на определени видове въоръжение, но те не се отразяват на цялостната й боеспособност. CIT дава два примера. Първият е с танковете Т-80, които са на привършване, а в резерва са останали само такива, които изискват дълъг ремонт. Но това не означава, че Русия губи целия си танков потенциал, нито пък че остава „завинаги“ без Т-80. Вторият пример е с артилерийските боеприпаси, които са намалели през есента на 2023, но дефицитът е бил попълнен от Северна Корея.

За какво да следим през 2024

За всяко договаряне на Русия със страни, производителки на оръжие, бойна техника и части за тях.

Откъде знаем фактите, изброени тук

Данните за състоянието на фронта, числеността на войските и набора от техника са от специализирания сайт Oryx, активен до октомври, от американския ISW, от агенцията за изследване на военните сили Global Firepower, от проекта „Схеми“ на RFE/RL, от руския екип (днес в изгнание) на CIT и от други групи, изследващи войната по анализ на визуални данни.

Данните за нужните самолети са на бившия украински пилот и полковник от запаса Роман Свитан, военния коментатор на Радио Свобода Юрий Фьодоров (днес в изгнание), пресцентровете на министерствата на отбраната на Нидерландия, Швеция и Дания.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Форум

XS
SM
MD
LG