Точно век след последните Летни олимпийски игри в Париж френската столица отново прие световния спортен елит. Откриването на Олимпиадата беше безпрецедентно по своите мащаби, символика и исторически препратки, но освен позитивни реакции, провокира и вълна от възмущение и критики. Какво се случи на 26 юли?

Това е първото откриване на олимпийски игри извън стадион. Първата подобна церемония, събрала над 300 000 души публика на живо. Първата олимпиада, в която ще участват равен брой мъже и жени.

Началото на Париж 2024 надскочи стандарти, наложени от векове, и вдигна високо очакванията за всеки следващ домакин на Игрите оттук нататък. Няма да бъде пресилено да се каже, че церемонията от 26 юли, която продължи 4 часа, едва ли е оставила някого равнодушен след нейния край.

Една от причините да има недоволни се оказа участието на транс хора в отделни епизоди от събитието, режисирано от артистичния директор Тома Жоли. То провокира критични коментари в социалните мрежи, гневни политически реакции и възмущение дори от френската църква. Целият този шум сякаш заглуши много други безпрецедентни моменти от откриването.

Всичко започна със зрелищна заря от моста Аустерлиц в цветовете на френския национален флаг - синьо, бяло и червено. Оттам започна и парадът на лодките по река Сена, с които покрай публиката преминаха общо 206 национални олимпийски комитета и отборът на бежанците от Международния олимпийски комитет (МОК).

Програмата, разработена от френския актьор и театрален режисьор Тома Жоли, беше вдъхновена от епохата на Краля Слънце. Именно от времето на Луи XIV датира началото на процесиите с кораби по Сена, за които по кейовете са се провеждали представления с музиканти, балетисти и акробати.

"Целият спектакъл беше подчинен на 12 картини: Очарование, Синхрон, Свобода, Равенство, Братство, Солидарност на жените, Спортен дух, Празничност, Тъмнина, Тържественост, Солидарност, Вечност. Редуваха се елементи от историята на Франция, пресъздадени с типичния френски артистичен гений, който умее да съчетава традиция и модернизъм", коментира във Фейсбук Анета Недялкова, писателката франкофон, която преди оглавяваше Алианс Франсез във Варна.

Откриването на Олимпиадата включваше статуи на жени с ключов принос към френската история, които се очаква да останат по парижките улици. Сред тях бяха борилите се за правото на аборт Симон Вейл и Жизел Халими, пионерката на женския спорт Алис Милиат и гилотинираната революционерка Олимп дьо Гуж.

Музикалната програма на церемонията също беше впечатляваща. Музикални и танцови изпълнения съпътстваха парада с лодки от самото му начало. Първото по-голямо шоу на откриването беше дело на Лейди Гага, която изпя в стила на Мулен Руж класическия шансон Mon truc en plumes в сянката на катедралата Нотр Дам.

Една от големите изненади обаче беше появата на френската метъл банда Gojira, чието изпълнение включваше обезглавената Мария Антоанета, чиито силуети бяха разположени на прозорците на Консиержери - резиденция на френските крале през Средновековието, превърнала се впоследствие в затвор. Именно от нейната фасада свириха и музикантите от бандата, които изпълниха кавър на френската революционна песен Ah! Ça ira.

Кулминацията на вечерта беше останалото в тайна музикално завръщане на Селин Дион. Нейното изпълнение последва запалването на олимпийския огън, който ще гори в небето над Париж до края на Игрите на 11 август.

Този момент от вечерта също беше изпълнен със символика. Огънят беше запален от трикратните олимпийски шампиони на Франция Мари-Хосе Перек и Теди Ринер. Те запалиха олимпийски котел, разположен в основата на балон, който след това се издигна над градините Тюйлери. Именно там е направен първият опит за вдигане на балон през 1783 г. от братята Монголфие.

Малко преди края на церемонията стана факт и епизодът, предизвикал най-противоречиви реакции. Сцената наподобяваше модно ревю, в което дефилираха и транс участници. Те постепенно се наредиха покрай дълга маса, която много зрители оприличаха на стенописа "Тайната вечеря" на Леонардо Да Винчи. Той изобразява Исус Христос и неговите апостоли в момента, когато той обявява, че един от апостолите ще го предаде.

В интерпретацията по време на церемонията в тази сцена присъстваше и древногръцкият бог Дионис. Още същия ден официалният акаунт на Олимпиадата в мрежата Екс спомена сцената като "интерпретация на гръцкия бог [на виното и празника] Дионис", избран да накара зрителите "да осъзнаят абсурда на насилието между човешките същества". Режисьорът на цялата церемония Жоли също отрече този момент да е бил вдъхновен от "Тайната вечеря".

Това обяснение провокира тълкувания, че въпросното изпълнение всъщност е пресъздало картината "Пирът на боговете" на Ян Харменс ван Бийлерт, рисувана през 1635 г. В центъра ѝ е Аполон, а на преден план лежи Дионис обграден от други богове.

Въпреки това последва гневна реакция на френската църка, а организаторите на откриването се извиниха, ако неволно са засегнали някого.

Полемиката, провокирана от този епизод, остави на заден план друг забележителен факт. Цялата церемония се случи без участниците в нея да са правили дори и една репетиция на място. Причината за това е стремежът програмата да остане в тайна до деня на откриването.

Голямо предизвикателство пред организаторите се оказа и непрекъснатият дъжд, който се изля в петък вечерта в Париж.

"Времето затрудни всички фотографи", коментира главният фоторедактор на АПФ Мартин Бюро. "Определено имаше въздействие, това означаваше, че изпратихме по-малко снимки, отколкото планирахме. Но все пак беше лудо!"

Френската агенция отрази събитието с около 60 пишещи и снимащи журналисти на място. Накрая АФП осигури на своите абонати общо 3500 снимки от церемонията. Това представлява двойно по-голям брой кадри от обичайния за церемония по олимпийски откриване на стадион.