През зимата на 1924 г. жителите на малко селце край Техеран виждат над себе си как малък самолет бързо снишава над близка писта, приземява се тежко и накрая се скрива под облак от прах. Причината – повреда в уредите за кацане.

Пилотът на този самолет е швейцарският авиатор Валтер Мителхолцер. Той пристига в страната по покана на тогавашното персийско правителство. Задачата му е да достави нов самолет на страната, която 11 години по-късно – през 1935 г. се преименува на Иран.

Каспар Сурбер, швейцарски журналист, който пише книга за живота на Мителхолцер, разказа пред Радио Свободна Европа, че авиаторът е бил избран за полета до Персия отчасти, за да „популяризира летенето“. Това пък е трябвало да се случи със снимки от въздуха, направени на терититорията на страната.

Мителхолцер става известен по това време с това, че е първият човек, който прави множество снимки на швейцарските планини от самолета си.

Сурбер разказва, че през 20-те години на 20 в. немски и британски летателни компании се надпреварват за това да започнат пътнически полети в Персия. Именно това превръща уменията на Мителхолцер в сериозно предимство пред други пилоти.

За него швейцарки вестник пише „швейцарският народ знае какво да очаква от своя г-н Мителхолцер, който не само може да пилотира самолет през непознати страни, но и да снима и филмира докато лети“.

Веднага след тежкото приземяване край Техеран през 1924 г. Мителхолцер и механикът Ернст Бисергер се оказват в напечена ситуация с местните. Скоро обаче от столицата пристига помощ, благодарение на която те поправят самолета.

3000 километра между Швейцария и Персия също са напрегнати. Докато ги изминат те се сблъскват с турските власти, които им конфискуват самолета, имат проблем с нискокачествено гориво, което купуват в Багдад, а карта изпълнена с неточности води и до тежкото им кацане.

Мителхолцер първоначално описва това, което вижда от небето над Персия като „запустели и празни местности“ , „купчини с развалини“ и „делти на реки“. Двамата често попадат на отдалечени градчета, докато обикалят над страната.

„Тук-таме те озаряват зелени петна, в центъра на които има кални колиби на местните, които са наредени по тесни виещи се улици. Като сребърни линии личат местата, на които водата напоява градините“, пише Мителхолцер.

Той използва възможността, която доставката на самолета му дава и прави множество снимки от небето. Днес те се пазят в библиотека в Цюрих.

Швейцарският летец снима и докато е на земята. Той улавя страната, която тогава е на ръба на големите промени, направени по време на властта на Реза Шах Пахлави. По-късно този владетел става известен като „модернизиращия тиранин“ на Персия.

Когато Мителхолцер посещава Персия, страната все още няма развити големи железопътни възли. Тогава керваните от камили все още се използват като основен способ за международна търговия. Това пък превръща предвижването по въздух в примамлива възможност за владетелите на страната.

Тъй като авиационната индустрия е още в зародиша си, Мителхолцер и Бисергер на практика имат цялото небе само за себе си. Така, докато прелитат ниско над градовете, те правят снимки, които много скоро зашеметяват публиката в Европа.

Самият Мителхолцер предрича, че въздушната фотография ще има значителна роля в документалните образи в бъдеще.

След като прекарват няколко седмици в Иран, двамата швейцарски авиатори начеват обратния път към Централна Европа с кола. По-късно Мителхолцер става съосновател на компания, която се превръща в „Суисеър“ – националният превозвач на Швейцария до 2002 г. Той умира по време на инцидент в планината през 1937 г. на 43 години.

В некролога му, публикуван във вестник, негов приятел пише, че във факта, че Мителхолцер умира в планините, които обича, които дават искрата на необикновената му кариера, има трагична поетичност.

„Те го прегърнаха в последните му скитания и го взеха за себе си. Вероятно той не би могъл да поиска по-добър край, но за жалост той дойде твърде рано, а имаше още много какво да свърши“.