В последния ден от работата на 49-ия парламент депутатите единодушно приеха окончателно на второ четене пълна забрана на рекламата на хазарт във всички видове медии. Решението беше взето със 198 гласа, без "против" и "въздържал се". Медийни групи, хазартни, спортни и бизнес организации се обявиха против и прогнозираха финансови проблеми и зависимост.
Това се случва, след като предложението беше внесено миналата седмица от Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) и Йордан Цонев (ДПС). То предвижда пълна забрана на реклама на хазарт в телевизии, радиостанции, вестници и сайтове. Допуска се само рекламирането на хазарт на билбордове, но те трябва да са поставени на не по-малко от 300 м от учебни заведения. Освен това в тях не може да се посочват никакви числа и 10% от площта им трябва да е заета с надписи, предупреждаващи, че хазартът може да доведе до зависимост.
Забраната няма да важи за спортни съоръжения и екипировка, с изключение на тази за деца. Социалните мрежи също остават извън обхвата на закона.
Ограничението за рекламиране не важи единствено за държавния тотализатор с мотива, че той е длъжен да разпределя печалбата си за разходи за спорт и здраве, което не е валидно за частните оператори.
В момента хазартната реклама също е забранена, но в закона има вратичка, от която се възползват операторите. Не могат да се рекламират печалби и победители, но могат да се използват обществено познати лица и послания за бонуси.
Пълната забрана ще лиши телевизиите и други онлайн медии от приходи от игралната индустрия в размер на около 170 млн. лв., показват изчисленията на бранша.
За забраната настояват от години организации за защита на децата, психолози, групи за хазартно зависими, медийни експерти и граждани в онлайн петиции.
Големите телевизии, медийни групи, Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО) и хазартният бизнес обаче се обявиха твърдо против закона. Мотивът им е, че са силно зависими финансово от рекламата и функционирането им, както и свободата на словото, ще бъдат заплашени. Те настояха за обсъждане на други работещи мерки за ограничаване на рекламата, за да бъдат защитени уязвимите групи.
Въпреки това законопроектът беше приет скоростно на първо четене от бюджетната комисия в края на миналата седмица, а след това с пълно мнозинство и на първо четене в пленарна зала. Срокът за предложения между двете четения беше съкратен на минималния - три дни, които изтекоха в понеделник. Във вторник първо предложението мина през ресорната комисия, а веднага след това и в зала.
Това се случи, след като преди три седмици ГЕРБ и ПП-ДБ не подкрепиха подобен законопроект на "Възраждане".
Какво казаха политиците
"Ако една дейност ще е разрешена, тя може да е регулирана, но трябва да ѝ позволиш да работи. Ако ще я регулираш твърде много, по-добре да я забраниш, на практика", аргументира промените Йордан Цонев.
Още преди второто гласуване от ПП-ДБ казаха, че принципно подкрепят проекта, въпреки че имат забележки по детайлите. Бившият премиер Николай Денков каза, че забраната е пряка заплаха за медиите, тъй като един сериозен източник на приходи ще изчезне и те ще станат по-зависими.
Божидар Божанов (ПП-ДБ) коментира, че са нужни и други промени, като ограничения за определени рискови групи да участват в хазартни игри - лица на социални помощи, с възбрани, с предсрочно изискуеми кредити.
От БСП, "Има такъв народ" и "Възраждане" се обединиха, че законопроектът се внася сега и така спешно с предизборна цел, за да бъдат избирателите "почерпени с бонбони". Петкова и Цонев не са коментирали тези обвинения.
Аргументите против закона
От АБРО посочват в позиция, че въвеждането на пълна забрана за рекламиране на хазартни игри в средата на годината е удар по финансовата независимост на медиите, тъй като този сектор има голям дял в рекламните бюджети. Това от своя страна ще има пряк резултат до достъпа на потребителите до спортно и качествено публицистично съдържание.
Подобни промени би трябвало да се въвеждат в началото на финансовата година, като далеч преди това се обсъдят със засегнатите страни, за да има достатъчен хоризонт да се търси друг приходоизточник, посочват от организацията.
Пълната забрана на рекламата на хазартни игри в медиите няма да постигне целта за ограничаване на хазарта и зависимостите от него. Със сигурност това, което ще се случи, е разрастване на сивия сектор през нелицензирани сайтове, което не защитава нито потребителите, нито постъпленията в бюджета от данъци и такси за хазартна дейност, предупредиха от Българската асоциация за хазартни дейности.
Едно от най-големите притеснения на хазартните оператори и телевизиите е какво ще се случи с вече планираните бюджети и сключени рекламни договори за предстоящото Европейско футболно първенство.
Нова телевизия съобщи в понеделник, че собственикът ѝ "Нова броудкастинг груп" е изпратила позиция до депутатите, че подобна забрана, особено в средата на годината, ще застраши много от спортните предаванията на медията, особено свързани с Европейското първенство по футбол, както и икономическата независимост на медиите като цяло.
През 2020 г. обаче Нова телевизия беше замесена в хазартния скандал с така наречената "паметна записка", подписана от тогавашния ѝ собственик Кирил Домусчиев и хазартния бос Васил Божков, който след това избяга, а миналата година се върна от Дубай. Тя беше разпространена от Божков, който твърдеше, че е бил подложен на натиск да сключи договор за реклама на хазарт в медиите на групата за 24 млн. лв. с ДДС годишно. Той обвини за това тогавашния премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и финансовият министър по това време Владислав Горанов.
Въпреки че след това неговият бизнес беше прекратен от държавата, след като той получи обвинения, рекламата на залози по телевизии и сайтове дори се увеличи.
Сега от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), чийто председател е Домусчиев, в понеделник излязоха с позиция, че "от промените ще настъпят трайни неблагоприятни последици за държавата, обществото и бизнес климата в страната".
Те заявяват, че забраната на рекламата на хазарт ще доведе до загуба на работа на хиляди хора (според тях около 100 000), че загуби ще има за туризма, спорта, културата, както и за държавния бюджет, че ще повлияе на чуждестранните инвестиции и изтичането на капитали.
Медийната група "Нет инфо", собственик на Nova.bg, Vesti.bg, Telegraph.bg, Gong.bg, Pariteni.bg, Vbox7.com и други, също изразиха позиция, че големият губещ от забраната ще бъдат българските електронни медии и сайтове, защото парите за реклама на хазартни игри ще се насочат към социалните мрежи, чуждестранните сайтове и анонимните сайтове. От компанията посочват, че Фейсбук, Инстаграм и Вайбър не подлежат на такива рестрикции.
"Съгласно предложените текстове няма да е възможно лицензираните хазартни оператори да спонсорират телевизионното излъчване на спортни събития", написа и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, който добавя, че се създава риск как БНТ ще излъчва събития от този ранг.
Спортни клубове и федерации също се обявиха срещу пълната забрана на хазарта в радио и телевизии.
"Хазартните фирми дават повече пари за развитие на спорта, отколкото Министерството на спорта", каза пред Нова телевизия Любомир Ганев - президент на Българската федерация по волейбол. "Забраната да се рекламира в медии ще се отрази и на рекламирането в спортните клубове и федерации. Как ще се компенсират парите за спорт?", попита той.
Какво още предвижда законът
Рекламата на "игри на щастието" ще остане разрешена единствено върху билбордове, върху самите хазартни обекти, както и върху спортни съоръжения и екипи, с изключение на тези за деца.
Предвиждат се и забрани, свързани с нелегалния хазарт, особено в онлайн пространството.
Ще бъде забранено също функционирането на игрални зали и казина в малките населени места под 10 000 жители, като вносителите на проекта бяха предвидили до 5000 души. Действащите оператори ще имат 3 години да се съобразят със забраната. Цонев обясни, че инвестициите в такива места са големи и ако се налага тези зали веднага да затворят, държавата ще бъде успешно осъдена да плати за това.
Изключение от броя жители се прави само за селищата, намиращи се до 30 км от граничен пункт, а също за националните курорти.
По предложение на ПП-ДБ беше прието, че лицензираните хазартни оператори ще трябва да поддържат 750 000 лв. инвестиции в регионите за целия период на лиценза.
Вменява се и задължение на хазартните оператори да внасят вноска "социална отговорност" в спортното и здравното министерство. В момента те отиват само в Министерството на младежта и спорта.
Въвеждат се и допълнителни ограничения на нелегалния хазарт, включително на захранването на сметки при онлайн залаганията от лица под 18 години чрез пощенски преводи и предплатени ваучери.
Записано беше и повишение на глобите за работа на игрална зала без лиценз да се вдигнат от 10-30 000 лв. на 30-50 000 лв. Излъчващите забранена реклама се предвижда да се наказват с имуществена санкция 10-30 000 лв. и глоба 5-10 000 лв.
Депутатите решиха, че Съветът за електронни медии ще следи за забранена реклама на хазарт в медиите и ще подава сигнал до НАП. Тя на свой ред, позовавайки се на европейски регламент по въпроса, може да ги спре за нарушението, но спирането трябва да е разрешено от съда.
На фона на промените данните показват, че броят на хората, които са се регистрирали като хазартно уязвими, се увеличава и достига 36 000 души по данни на НАП.
Според публикация на "Капитал" през миналата година 22-те лицензирани компании (допреди три години те бяха само 6) бележат ръст на онлайн залозите от 12%, достигайки 1.1 млрд. лева. При традиционните казина и игрални зали също има ръст, но с по-бавен темп. Над 168 млн. лв. са вложени само за ТВ реклами от хазартните оператори през 2023 г.
Това е последният работен ден на парламента преди почивката за Великден и предизборната ваканция, която започва веднага след това. Така до извънредните парламентарни избори на 9 юни, които ще се проведат заедно с европейските, Народното събрание няма да работи.
Форум