Унгария и Словакия блокираха пакет от санции на Европейския съюз (ЕС) срещу водещи грузински политици и дипломати заради репресиите срещу прозападните протестиращи през последните седмици. Това стана ясно след среща на външните министри на ЕС на 16 декември.
Същевременно отделен план за отмяна на безвизовия режим за грузинските притежатели на дипломатически и служебни паспорти ще бъде придвижен напред, тъй като за него е необходимо само квалифицирано мнозинство. Планът трябва да бъде разработен от Европейската комисия.
Новината идва на фона на продължаващи протести в Грузия заради резултатите от парламентарните избори и решението на правителството да замрази преговорите по членството на страната в ЕС до 2028 г. Правителствата в Словакия и Унгария често заемат позиции, близки до тези на Кремъл.
Ветото на Унгария и Словакия предотвратява прилагането на серия от мерки срещу грузински официални лица, които щяха да включват забрана за издаване на визи и замразяване на активи. За този ход беше необходима единодушна подкрепа от страна на 27-членния блок.
ЕС никога не е налагал санкции на грузински политици, но по-рано тази година замрази повече от 100 млн. евро (105,1 млн. долара) от фондовете на ЕС, предназначени за Грузия, и спря преговорите за присъединяване към ЕС с Тбилиси.
В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас съобщи, че блокът е изготвил списък с грузински лидери, на които да наложи санкции след насилственото потушаване на мирните протести в страната.
„Предложихме списък за санкции за тези хора, които... наистина използват сила и насилие срещу опозицията“, каза Калас преди срещата на външните министри на ЕС.
„Но всички трябва да се съгласят с този списък, а ние все още не сме стигнали дотам.“
По-рано този месец Съединените щати наложиха повече визови ограничения на грузински служители за „подкопаване на демокрацията“, а на 16 декември съобщиха, че предстоят допълнителни мерки.
Протестите в Грузия продължават над 2 седмици. Те искат нови избори заради твърденията за изборни измами по време на парламентарния вот през октомври, чиито резултати опозицията отказа да признае.
„Грузинска мечта“ е основана от приятелски настроения към Русия милиардер и бивш министър-председател Бидзина Иванишвили. Тя е обвинявана от критиците, че става все по-авторитарна.
Партията управлява Грузия от 12 години. Парламентарните избори на 27 октомври се проведоха след месеци на масови протести срещу приетия закон за т.нар. чуждестранни агенти, който критиците наричат "руски закон". Причината е сходството му с подобен текст в Русия, който се използва за репресии.
Грузия има статут на кандидат за членство в ЕС от 2023 г. Приемането на този закон обаче блокира пътя на страната към присъединяването ѝ към Европейския съюз (ЕС). Приет беше и закон, който ограничава правата на ЛГБТ общността, който също беше разкритикуван от‘ ЕС.
Форум