Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л'Юийе получиха във вторник нобеловата награда за физика за 2023 г.
Отличието е за работата им върху движението на електроните в атомите и молекулите за удивително кратка част от секундата. Тези постижения може да доведат до по-добра електроника и медицинска диагностика, пише сайтът Nobelprize.org.
Новината идва, след като ден по-рано наградата за физиология или медицина беше връчена на учените, допринесли за създаването на иРНК ваксини срещу COVID-19.
Кралската шведска академия присъжда наградата на учените за техните "експериментални методи, които произвеждат атосекундни светлинни импулси за изследване на движението на електрони в материята".
Атосекунда е единица за време, която се равнява на една квинтилионна част от секундата. Тя е толкова кратка, че в една секунда има толкова атосекунди, колкото са секундите от раждането на Вселената.
Експериментите на тримата нобелови лауреати произвеждат толкова кратки светлинни импулси, че се измерват в атосекунди. По този начин те демонстрират, че въпросните импулси могат да се използват за изобразяване на процеси вътре в атоми и молекули.
"Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Аттосекундната физика ни дава възможност да разберем механизмите, които се управляват от електрони. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване", казва Ева Олсон, председателка на Нобеловия комитет по физика.
Наградата за физика за 2022 г. също беше връчена на трима учени - Ален Аспе, Джон Клаузер и Антон Цайлингер. Те бяха отличени за свои експерименти на квантово ниво – с използване на заплетени квантови състояния, при които две частици се държат като едно цяло, дори когато са разделени. Резултатите им проправят пътя към нови технологии, основани на квантова информация.
