Филип Пети определя себе си като въжеиграч, джебчия, хулиган, художник, провокатор. За милиони хора по света неговото име сe асоциира най-вече със сензационната му акробатика през август 1974 г., когато осем пъти преминава по специален метален кабел, опънат на височина 410 метра между кулите близнаци (Twin Towers) на Световния търговски център в Ню Йорк.
По време на терористичните актове на 11 септември 2001 г. кулите близнаци са унищожени, с което акробатиката на Пети се превръща от сензация в легенда, тъй като вече не е възможно да бъде повторена. Филип Пети навърши 75 години на 13 август.
По време на подготвяния в дълбока секретност план, кулите са най-високите сгради в света и строежът им е току-що завършен. Освен майстор на въжеиграчеството, френският акробат е също така изкусен ваятел на собствения си мит.
Началото е положено през 1968 г., когато в зъболекарски кабинет 18-годишният Пети разгръща списание, в което са скицирани двата още непостроени небостъргача. По думите му, в него веднага се поражда желание да мине по въже между двете кули и той мислено прекарва въжена линия между тях.
През 1973 г. кулите са вече завършени, а Пети започва редовно да посещава Ню Йорк, за да разузнае как да проникне вътре и да осъществи замисъла си. Освен него в начинанието са посветени само още пет човека. И петимата пазят омерта до деня на събитието.
Към този момент името на 24-годишния тогава Пети е вече относително известно, тъй като преди Ню Йорк той прави две широко отразени в медиите – и, разбира се, незаконни преминавания по въже между кулите на катедралата "Парижката Света Богородица" (Нотрдам) и между пилоните на огромния мост през залива на Сидни, Австралия.
Пети извършва всички преминавания само с прът за баланс без никакво подсигуряване. Рискът е огромен, тъй като само една грешна крачка, подхлъзване или рязък порив на вятъра означават неминуема гибел.
"Нотрдам" и мостът в Сидни са впечатляващи постижения за който и да било въжеиграч, обаче Пети е убеден, че само преминаването между кулите в Ню Йорк е истинският "Свещен Граал" на акробатиката.
Подготовката за "арт престъплението на века", както го нарича самият Пети, отнема повече от две години и многократни пътувания до Ню Йорк.
Пети наема хеликоптер, с който прелита на няколко пъти над незавършените кули и прави много снимки. Успява с помощта на познат американец да си осигури временен пропуск в една от кулите по време на строежа, но също така изработва фалшиви пропуски за своите сътрудници. По онова време номерът е можел да мине, тъй като пропуските са били парче ламиниран картон със снимка, печат и подпис.
Пети се представя и за журналист и успява да получи разрешение да интервюира работниците на покрива на кулите. Използва това време за оглед на строителната площадка и за набелязване на подходящи места, където би могло да се закотви въжето.
От кола, паркирана в непосредствена близост до кулите, Пети и приятелите му в продължение на седмици са изучавали графика на работниците, има ли по-благоприятни периоди и дни, в които може да се проникне.
Проектът се е усложнявал от това, че незаконното проникване е трябвало да стане едновременно в двете кули, за да може екипът на Пети да закрепи въжето от двата края. Разстоянието между кулите е било 42 метра, трябвало е да изчисли възможното клатене при по-силен вятър.
Няколко дни преди главното събитие успяват да качат стоманения кабел с дължина 61 метра и тегло над 200 кг в северната кула и да го скрият два етажа под покрива.
Вечерта преди планираното преминаване на Пети и приятелите му им провървява, тъй като успяват да ползват товарния асансьор, който ги качва заедно с останалото оборудване до 104 етаж – само 6 етажа под покрива. Там прекарват нощта и на изгрев слънце започва най-голямото събитие в живота на френския акробат.
Още докато се развиделява, тънко въже е изстреляно с арбалет от едната кула към другата. Към тънкото въже е прикрепено по-дебело, а вече към него – същинският кабел - 61 метра плетена стомана с тегло над 200 кг.
Докато теглят кабела – той провисва и отива допълнително време да го изтеглят и опънат на вече закотвените лебедки. За късмет на екипа, сутринта почти не е имало вятър.
От време на време подскача върху кабела, танцува, дори ляга на няколко пъти
В 8 часа, облечен в черен костюм, Пети стъпва на кабела. Държи само дълъг прът за баланс. Почти веднага хората долу го забелязват, започва да се събира тълпа. Той се движи грациозно по кабела напред и назад, впоследствие споделя, че от първата до последната крачка е бил в състояние на силна еуфория.
За 45 минути преминава осем пъти между двете кули, като от време на време подскача върху кабела, танцува, дори ляга на няколко пъти по дължина на тялото си, после се изправя. Коленичи върху кабела, смее се, поздравява огромната тълпа от зяпачи на 410 метра под него.
Той споделя, че е чувал възторжените възгласи отдолу и ръкопляскането, но това е малко вероятно при такава височина.
Полицията научава какво се случва няколко минути след началото на събитието. Пращат екип полицаи на покрива, които се опитват да заговорят Пети и да го накарат да слезе, но само няколко крачки преди да стигне края – той се обръща и продължава обратно към другата кула. И така – осем пъти.
Предупреждават го, че ще го свалят от кабела с вертолет, но той само се смее. Това с вертолета е било блъф, разбира се, тъй като вихрушката е щяла да помете Пети от кабела и да причини падането му. Най-сетне, след 45 минути въжеиграчество и еуфория, Пети се предава в ръцете на очакващите го полицаи.
По време на историческата акробатика на французина инж. Божидар Янев подготвя докторската си дисертация в Колумбийския университет в Ню Йорк. Той не е наблюдавал събитието пряко, но добре помни реакцията в града:
"Абсолютна сензация! По телевизията и в пресата това беше главна тема поне седмица, ако не и по-дълго".
Пети е съден за незаконно проникване в частна собственост. Янев разказва, че съдията го е "осъдил" да направи същия преход по въже в Сентръл парк пред деца, но на безопасна височина. По-късно Пети прави още няколко показни преминавания по въже на ключови места в Ню Йорк.
"Наблюдавах го по време на един такъв пърформънс в гарата "Гранд Сентръл" в Манхатън. По едно време той започна да прави едни такива балетни стъпки и жестове, които не са характерни за неговия стил. В един момент обаче имах усещане, че за малко щеше да падне. За да не се случи непоправимото, Пети легна върху кабела и остана в такова положение доста дълго, за да може да възстанови баланса си. После се изправи и продължи."
"След време имах възможност да говоря с него и му разказах за опасенията си. Той ме погледна с недоброжелателен, дори гневен поглед, от което направих заключение, че съм навлязъл в болезнена тема", разказва Янев.
През 1989 г. проф. Янев оглавява градското управление на Ню Йорк за поддръжка и инспекция на мостовете (над 800), а на 11 септември 2001 г. наблюдава и снима от непосредствена близост унищожаването на кулите близнаци.
По същото време Пети, както и милиони хора по цял свят, гледа падането на кулите по телевизора в имението си в местността Катскилс на около два часа с кола от Ню Йорк.
Изпълнението на Пети на кулите близнаци почти веднага се превръща в част от фолклора и историята на Ню Йорк. Компанията, която стопанисва кулите, му предоставя постоянен пропуск за покрива. Преди те да бъдат унищожени, той се е качвал понякога там и е давал автографи на посетители. Пети се премества да живее в САЩ, впоследствие получава и американско гражданство.
След легендарната си разходка по въже между двете кули Пети осъществява различни артистични проекти – сам или с участието на други знаменитости.
Разходката между кулите обаче си остава неговия звезден час. През 2008 г. на екраните се появява документалният филм "Човек върху кабела" (Man on Wire), в който са показани уникални кадри и е заснета историята на осъществяването на ключовия проект в кариерата на Пети. Филмът печели "Оскар" за най-добър документален филм.
Форум