Първите му хитове са леки рок балади, а последната му песен е смесица от поп, бачата, регетон и кумбия. За първите си записи се представя с чуждо име, за да не го свърже никой със световноизвестния му баща. Днес вероятно е много по-популярен от него.
В сряда певецът Енрике Иглесиас навърши 49 години. Той е една от най-големите латино и поп звезди на планетата, а дълги години е определян и като един от най-големите сексимволи на планетата.
Енрике се ражда в Мадрид през 1975 г. Той е третото и най-малко дете на световноизвестният певец Хулио Иглесиас и пишещата за различни списания, а по-късно и телевизионна водеща Изабел Прейслер.
Семейството на майка му има филипински корени и голямо богатство, което ѝ позволява да се движи от малка в светски среди.
Връзката между двамата родители на Енрике обаче не е стабилна. Още докато е малък, те се разделят, а децата живеят основно с майка си.
Заради проблемите на семейството в Испания, където бащата на Хулио е отвлечен от баската групировка ЕТА, майката и децата прекарват една година в столицата на тогавашна Югославия – Белград. Тогава Енрике е едва на шест.
В крайна сметка Енрике и брат му Хилио - младши, се местят в Маями, където баща им живее с една от приятелките си. В луксозната къща на Хулио няма много време за деца и в крайна сметка те са отгледани от бавачката Елвира, на която по-късно Енрике посвещава първия си албум.
Енрике учи в престижни училища, но основният фокус е бизнесът. Все пак тогава за пръв път се изявява на сцена в училищен мюзикъл. Той казва, че едва на 15 започва тайно да композира и да се занимава с музика.
Макар че се записва в Университета в Маями, в крайна сметка бързо го напуска и решава да се отдаде напълно на музиката.
Сянката на баща му обаче продължава да му тежи. Затова в Торонто, Канада, където отива, за да прави първите си записи, той се представя с името Енрике Мартинес и си създава история, според която има гватемалски произход.
„На 18 се отделих изцяло от семейството си и това беше трудно. Тръгнах си и за десет години не поддържах абсолютно никакъв контакт с баща ми“, казва Енрике и добавя, че първите му години в музиката са били трудни и изпълнени с разочарования.
В крайна сметка през 1995 г. издава първия си албум „Енрике Иглесиас“, който става много популярен в Мексико, където е първата компания, с която работи като певец.
Голямата слава обаче идва със следващия му албум Vivir, а година по-късно излиза и Cosas del Amor. Заедно с тях идват и първите големи турнета, а той се нарежда на първо място в списъка с най-популярните латино певци, където тогава присъстват хора като Рики Мартин.
До края на 90-те вече е продал албуми за над 50 млн. долара и се нарежда сред най-успешните латино и поп изпълнители изобщо.
Нищо обаче не може да се измери с успеха през 99-та, когато излиза първият му глобален хит „Bailamos“. Сингълът е част от касовия филм на Уил Смит – „Този див див запад“. Парчето става номер едно в множество класации, а най-големите музикални компании започват тежка борба, за да подпишат с Енрике.
В следващите две десетилетия следват още редица световни хитове като „Hero“, „Bailando“, „Do you know“ и други.
В това време работи с други поп звезди като Уитни Хюстън, Никол Шерцингер, Пит Бул и други. Той става лице на много от най-големите световни брандове, пее на Супербоул и е чест гост в най-гледаните телевизионни програми. Получава и множество награди, сред които и „Грами“ за най-добър латино поп албум.
„Музиката ми постоянно се променя и еволюира. Първият ми албум е коренно различен от последния ми албум. Просто следвам собствения си вкус за музика“, казва Енрике.
По собствените му думи, едно от най-важните неща в живота му е срещата с Анна Курникова. В началото на века тя е сред най-популярните имена в женския тенис и се снима в клипа за песента му „Escape”. Двамата започват да излизат почти моментално, а по-късно заживяват заедно.
Въпреки многобройните слухове за проблеми помежду им, през 2017 г. се раждат близнаците им Луси и Николас, а през 2020 г. дъщеря им Мери.
Иглесиас участва в множество благотворителности, сред които събирането за средства за Червения кръст, Спешъл олимпикс, фондации, борещи се срещу мускулната дистрофия и други.
„Знам, че звучи лигаво, но когато следваш мечтите си, те се осъществяват. Ако мечтата е музика, приемете я насериозно“, казва той.
Форум